Здравейте! Като малък имах книга или списание - да си направиш сам радиоприемник. Започваше с радиоприемник с 1 транзистор, после с 2 и т.н. до такъв с 10. Беше с много подробни схеми и указания, кое как да направиш, и сега съм се присетил да я разгледам, но не мога да си спомня как се казваше. Търсих тук: https://www.kn34pc.com/index_construct.html#rx
и тук: http://www.karadev.net/nachinaesti/Other/ но не я намирам. Някой ако има спомен, как се казва/изглежда или идеи, къде още мога да потърся, ще бъда благодарен!

Имам някакъв смътен спомен, че най простото радио беше една бобина, диод и слушалка и работеше без батерия. Ама то 40 години от тогава, та вече не помня детайли ...

Да, казва се детекторен приемник и демодулира само AM сигнали. За да работи трябваше слушалките да са високоомни 2000 ома+ и да има заземяване.

popipav, ако намериш книгата - дай линк. Предполагам, че на децата ми ще им е интересна.

И каква е целта на тази некрофилия?

Комуникация след атомните печурки...

Без да съм експерт по темата, ама с такъв приемник в наши дни ще приемаш основно/само захраванията на околната техника

Не знам каква му е целта на popipav, но моята е ако има нещо читаво за събуждане на интереса на деца - като начални стъпки и т.н. за "зарибяване" да пробвам моите.
Използвах повода и темата за да попитам.

Купих им разни ел. конструктурчета за не-малко пари, но вътре са тъпи като експерименти и нямат много възможности.

На времето имах един руски комплект за експерименти по физика - с 200 опита. Можеше да се сглоби ел.магнит, звънец, ел.двигател, да се наблюдават магнитните силови линии с железен прах (за ужас на майка ми), ел. вериги и мн. други. С него се заигравах с часове...
Имах и друг механичен конструктор с много и различни видове метални зъбни колела, ремъчни предавки и др.
Като по-голям имах и съветски конструктор за радио. В него имаше платка, компонентите, тел за навиване на бобинките и всичко необходимо както и подробна инструкция за да се сглоби и запои работещ радиоприемник (звездочка май беше), който даже и работеше (е, не много добре).
Такива неща се намираха в магазин "млад техник" и не бяха много скъпи, щом със спестените джобни които нашите успяваха да ми дават можех да си ги купувам.

Та от много време търся нещо подобно за моите деца и не намирам нищо свястно.

За механичните - купувам им разни ЛЕГО и китайски ала-Лего със различните видове зъбни и ремъчни предавки, но са пластмасови и не работят много добре. Отделно, че не са малко пари (особено Легото)

Незнам ходите ли по разни книжарници да гледате за технически книги, но моите наблюдения са че те все повече започват да липсват, тези, които ги има стават все по-тъпи (но по-шарени) и т.н. (разбира се има и изключения, но са все по-малко).

Толкова изпростя всичко, че ако щете вярвайте никой от колегите ми не е в състояние да сметне едностъпален транзисторен усилвател ... (Говоря не само за младите наскоро завършили университет)
Такива проекти по моето време смятахме в електротехникума, правехме ги в часовете по практика и ги изследвахме и мерихме параметрите им в часовете по ел. лаборатория.

Та ценните книги дори и много стари - не са за изпускане ако изпаднат отнякъде...

Емо, Емоооо... Много си изостанал бре! Кви звънци, кви технически книги и кви транзисторни усилватели?!?

Е-ми на 9 годишни деца какво да им показвам, което да могат да разберат? Аз бях на тяхната възраст когато си играех с тях. За трикорови процесори с които работя няма смисъл въобще да им отварям дума, не мислиш ли?

За програмирането - играем си със скрач и Лего Боост робот, който се програмира с подобен на скрач език, но това няма да им помогне да разберат какво е ел. двигател, как работи, какво е магнитно поле, как да го видим ...

Училището е пълна скръб и там буквално си губят времето според мен. На нищо няма да ги научи и да им покаже. Ако имаш деца на такава възраст - сигурно ме разбираш за какво говоря.

Тук си напълно прав и от там трябва да се започне. Обаче се влиза в "Параграф 22" - до там са докарани нещата в началното и средното образование. "Вишото" е независимо и никой и гък не може да им каже.

Идеята е хубава, но както спомена и Даниел има голяма вероятност с детекторен приемник да не хванеш никаква станция и експериментът да се окаже неуспешен.
А за останалите експерименти не мисля че е особено трудно да се организират в домашни условия.
Електромагнитът изисква малко тел от стар траф и сърцевина. Железен прах пък има в лазерните принтери. Наричат го девелопер. Хубаво е да не е използван, че ако е, мазалото ще е страшно.
И така нататък. Ако му се занимава на човек не би трябвало да се затрудни особено с наподобяването на едновремешните комплекти за физични експерименти.

За детекторен приемник (0-V-0) си требе мощен АМ предавател. Не знам дали останаха такива.

Останаха, но по-запознатите ги наричат китайски импулсни захранвания...

Сканирах АМ с дръжкофон , няколко румънски и 1 турски предавател...