Вчера правихме поредните изпитания, седяхме до 12 в гаража. Като цяло - пълен успех, подкарахме и запалването и сега си имаме 100% функционално ЕКУ. За съжаление, тия мощни транзистори и големи тоци са все още неразгадана за мен мистерия.
В началото пробвахме да подкараме паленето с мой самоделен комутатор - BUP213 с външен диод (довечера ще направя снимка). Транзистора е завинтен за охлаждащата алуминиева ламаринка и е изолиран със слюдена подложка и пластмасови втулки за болчето и гайката. Като го пуснахме, на свеща имаше някаква искра. За съжаление не беше само там. Искреше много яко и около самия транзистор, което хвърли в дълбок размисъл всички присъстващи. Преодолявайки силния потрес от видяното, решихме да изолираме бобината от купето и да пробваме пак. Тоя път искреше САМО от транзистора, след което процесора заби. 
Това окончателно разби крехкия ни душевен баланс. Около 15 минути се мъчехме да осмислим ставащото, стояхме и зяпахме тъпо в пълно мълчание. След което всички заговорихме едновременно и бързо. След продължителни и безплодни спорове, отказвайки да признаем поражението си, се решихме на отчаяна стъпка - да пробваме с оригиналния комутатор, който е дарлингтон. Т.е. да пуснеме сигнала от TC4420, който е MOSFET драйвер, да отива в базата на тоя дарлингтон. След една бърза преработка на ел. инсталацията, врътнахме стартера. Искрата беше перфектна. 
Бучнахме кабела в дистрибутора и пробвахме да запалим. Стартера въртя дълго (първоначално бяхме дали голямо предварение), но в крайна сметка запали. Бачкаше си перфектно, а ние, зарадвани от успеха, му бъзикахме ъгъла на изпреварване, слушайки различните звуци, които издава мотора. Поиграхме си малко и се разотидохме, щото вече беше станало доста късно.
Та за мен остава пълна загадка как така работи системата MOSFET драйвер + биполярен транзистор. И изобщо, къв е тоя биполярен транзистор, дето се управлява с 12V на база (да спомена, че сигналът от оригиналното ЕКУ също е 12V).
