Миро, ние правим само фърмуер за контролери. За какво точно са ми мултиплатформени истории, като гаранция никога няма да има нещо друго освен Уиндоус в тая фирма .
До колкото знам аз съм единствения човек в цялата фирма, който прави нещо, свързано с работата под Линукс и то е във виртуална машина и само за тестове на едни цифрови сигнатури.

Уффф, колко мъка има по света ...

Ай сега .... може и да е мнгоо по-зле.

Каква мъка бе Палавров, за какво въобще говориш ?

Ами за мен да ползвам windows за писане на фирмуер си е мъка, наказание ... нищо лично.

Лично за мен е обратното, но да речем аз отдавна не съм писал нищо, та погледа ми вече не е професионален.

Това сега какво общо има с темата .

Абе като цяло според мен ти трябва да имаш X.Y.Z дето е кодирано на твое ниво както каза Тони - радикални промени, големи промени, дребни промени. И отделно един уникален номер на самия билд, който може да е директно 3-4-4 цифри от SVN, GIT ако ползвате или например седмица година, нещо от сорта. В смисъл трябва да има някакъв уникален индентификатор накрая или отпред, който е само цифри без други знаци. И задължително уникален за дадения софтуер де. Защото после това можеш да го вкарваш лесно в бази данни, да сортираш, лесно се проследява и т.н.

Ако правиш едно устройство само за един клиент и то няма дървовидна структура това си е достатъчно. Лошото е когато дадено устройство се прави за много клиенти, или за един ама има различни функционалности (езикови пакети например). Тогава ти трябва вече дървовидна структура на версиите, развиват се по няколко клона едновременно и тогава вече става много по-сложно.

Е то това пък с версиите според мен е чисто функция на начина на писане, не може да държиш различни версии само заради езика, най-логичното е интерфейсите да са външен файл/ове и версията на софта да е все така една. Същото ми се струва логично и за версии на функционалността, или поне донякъде. Иначе поддръжката става просто ад, дори и да шерваш между проектите общите файлове .. я компилирай за тоя, я за онзи ..... верно има продукти при които това е ограничено регулаторно, там вече щеш или не трябва да имаш отделни версии или най-малкото това което генерираш да е различно и да не включва другите модификаци, но то това пък става с настройка на компилирането и пак проекта и файловете да са ти едни, но да версията вече е различна.

п.с. това горното ... ако го пренесем съвсем към ембедеда може би не е съвсем актуално, като качваш hex-а той си има ревизия и включва и езиковият файл та ....

Сега пак прегледах изискванията и формата, дето го искат е малко по-различен от това, дето споменах в началото:
01.23.45.ab.cd
01 - numeric characters, indicate major version
23 - numeric characters, indicate intermediate version
45 - numeric characters, indicate minor version
ab - non-numeric characters, indicate no ICD (interface control document) impact version change
cd - non-numeric characters, indicate engineering version, blank for CM released software.
Note: numeric characters are 0-9; non-numeric characters are a-z

т.е. почти същото е, само че вместо build номер има две буквени полета, като едното ако се промени значи, че има промяна в документите на заданието, а другото е нещо като build номер само, че за релийзната версия трябва да се нулира (май даже да се махне).

Мда, така звучи по-подредено, само от къде ги измислят тия букви да им се чуди човек

Военна му работа

Абе няма да е току така, мен преди време ми беше попаднал един мануал подобен на онзи който пуска за з софта на изтребителя но за конструкторска документация, и там имаше разни странности по наименованията ..може да е наложено от ограничение в някоя архаична ОС която има ограничение в дължината на името, от там да са избрали букви тъй като дават повече комбинации и то като тръгне ...

Каква архаична ОС - навсякъде ползват линукси. Ние ползваме 8 и 16 битови S08 и S12 контролери на Фрискейл за регулаторите и тия сега ни карат за ъпдейта на софтуера да ползваме SHA512 хашове и ecliptic curve encoding и им казвам, че за SHA512 ти трябва компилатора да поддържа 64 битови интиджъри и те ми отговарят - голяма работа, слагате един ARM с embedded linux и openssl и сте готови (да меря няколко напрежения и да управлявам един PWM плюс CAN бъс) . Та сега се кротнаха да минем само с SHA256, за който трябват 32 бита интиджъри. Обаче Фрискейл нямат такива библиотеки за S12 и сега трябва да напиша и SHA256-то и кодирането от нула. Някой ако е виждал някъде нещо готово, дето мога да ползвам да свирка. Аз за сега съм намерил тук някакви сорсове, ама трябва да направя бая тестове докато се уверя, че всичко бачка.

Съболезнования. Иначе имах в предвид да е останало от някоя архаична ОС като изискване ... кой ги знае. За SHA-to тестове си трябва, не помня да съм виждал нещо за 8 или 16 бита, но имам лоши спомени как една библиотека които доставчик ползваше се оказа има много странен и рядък проблем който докато докажем че го има, и после те докато хванат без малко да науча еврит.