може и да беше по лесно да поровя, ама все пак да питам че не ми се рови, някой от тая серия с вграден термодатчик да има ?

10F320 и 322

12F1822, 12F1840

Само да попитам - в документацията пише, че тези термодатчици трябва да се калибрират. Не съм работил с такива и ми е интересно лесно ли става това?!
Благодаря!

Нито става лесно, нито е точно. Вътрешният датчик мери темературата на кристала, а тя зависи и от самоподгрева му поради това, че той просто си работи. Трудно се постига по-добра точност от 2 градуса. Става дума за измерване на външната температура. Става само за непрецизни измервания - например термоизключвател и подобни.
За калибровка на един контролер - начини много, и все са пипкави. При всички случаи ще трябва калибриран термометър за еталон. За серийно производство съм правил с външен еталон ( TC1047A ), който преди това е бил измерен и му е снета реалната крива. При началната калибровака на девайса, той мери през един аналогов вход колко показва "еталона", сравнява го с вътрешния си термометър и си записва във флаша с колко е отместен. Този метод дава точност около 2 градуса ( поради ред причини, справка - учебниците по измервание, раздел "грешки" ) Основно грешката идва от 2 фактора - 1) "еталонът" и калибриращата се платка са при различни температури ( никой не иска да чака да се термостатират - ша ги избия .. ) 2) кристалът е "леко" подгрят и това подгряване не е константно, а се променя в зависимост от моментното натоварване на проца.
Някой производители ( напр TI в MSP430 ) записват във флаша на проца калибрационни данни за термометъра, ама там е даже по-зле.

Термодатчика е полезен, когато се правят измервания с АЦП-то и за опорно напрежение се използва вътрешния източник на напрежение.
За по-точни измервания, един вид калибрация на вътрешния източник на напрежение.

Те това не можах да го разбера ?! Кое е еталонът, кое се калибрира ?

Правил съм го и в много по-безумен контекст (13 бита).

Калибрира се при производството - описва се температурният драйфоч на системата и
се коригира в зависимост от температурата по време на измерването. Преди много години
като правих тоя модул ( http://tgi-sci.com/tgi/m321tb.htm ) така коригирах едни двойки
FET-ове (които накрая трябваше да подбирам сам...) та усилването да е стабилно (беше
порядък по-добро от това на конкуренцията по него време). Тогава и научих едно-друго
за температурни опашки и такива работи от пряк опит .

В случая с вграден реф и термодатчик пак нищо не пречи да се смъкне таблица на зависимостта
и да се коригира после по нея. Е, не е най-лесното за производство нещо де - по температура
не се калибрира особено бързо .

Температурна компенсация .

Ахааа, за това ставало дума, значи ...
Хубавите външни референси за това си имат изход за температурата. Но за референца на процесорен кристал сигурно няма да е голяма далаверата - там има шумове колкото искаш, така че над 12 бита едва ли ще има нещо смислено. А и както tgi писа, калибрирането е меко казано "пипкава" работа.

"пипкава" беше много меко казано за тия модули дето ги споменавам.

Понеже не произведох/продадох много и имаше големи паузи - а скриптовете и
документирането ми не бяха на днешното ниво, това беше 95-96-та все пак, DPS-ът
съвсем млад и т.н. - всеки път преоткривах сума ти неща, отиваха ми *дни* докато
се справя .

Мерси много, нямам проблем с точноста 5-6 градуса не ме бъркат никак, друг е въпроса изобщо какъв е смисъла от това което с еналага да се прави но е по лесно да напиша 10 реда код и дапусна една платка с един чип на нея отколкот да слушам непрестанно мрънкане и оплакване .. ще управлявам едни фентилатори че били много шумни ......