Постановката е следната: От проц , тръгват 3 сигнални жици ( Е_Lcd , Clk_164 , Data_164) , и +,- 5v . TTL са сигналите . При проца има 3 бр. R=5к към +5v. Нещата се шашкат по някое време (наблизо има ВЧ заваръчно) .
Вариантите които за сега умувам са:
-да добавя изтеглящи към +5v R при Lcd.
-да сложа екраниран кабел(сега е лентов)
-да добавя 3 оптрона
-периодично да инициализирам Lcd-тo
Други чалъми ?

Предварително моля колегите , който ще ръсят глупости , да си намерят друга тема.

Ако е по ефира, а не по захранването.

Ферит(и) на кабела,
диференциални двойки ,
процесор от страната на платката.

"да добавя изтеглящи към +5v R при Lcd" - най-вероятно няма да помогне.
Екраниран лентов кабел има, но е много скъп- ако правиш много бройки.
Оптрони , монтирани при LCD може би да свършат рзбота и ти е най лесно.

За малко бройки най-бърза проба е екранирането на платките и кабела.
Кабелът най-лесно го екранираш с домакинско фолио и скоч отгоре.
На бриколаж има самозалепяща алуминиева лента, обаче лепилото е изолатор и не е ясно
какво става , ако навиваш лентата около кабела . Иначе с тая лента съм облепял кутия - в припокриващите зони дупчих с шило ли , с върха на секача ли и се получи контакт между слоевете.

Зависи какво и откъде купуваш. При алуминиевото самозалепващо фолио което масово се предлага в търговската мрежа, лепилото е изолиращо. Има и такова или медно фолио, чието лепило е проводящо. Ако не се лъжа, във Фарнел и Маузер имаше някакъв асортимент.

На каква скорост вървят данните? Защото ако са достатъчно бавни и 2 дребни кондензатора биха свършили работа.

Иначе 3 усукани двойки с диференциални сигнали в SFTP кабел и ще забравиш за всякакви смущения, ама пък трябва да добавяш чаркове.

От опит със сходни дължини на кабели и по-дълги, TTL нива, хардуерна четяща логика, смущаващи сигнали - нищо няма да помогне освен при всяка транзакция на данните да инициализираш. В твоя случай инициализацията ще е преди всяка транзакция на данни към дисплея като ще трябва цялото изображение по X и Y да го пращаш накуп. Данните по екрана ги пишеш във видео буфер в RAM-а на процесора. После инициализираш LCD-то и меташ целия RAM буфер.
Леко ще премигва навярно, но ще тестваш с инициализацията и времената. Може и да не си личи. При твойте обстоятелства бъди готов понякога да се омаже и по време на предаване на данните.

Ако ти се преправя платка вече опциите са ти повече, но без преправяне е това.

Зависи какво прави, ако трябва сертификат/изпитания - въпреки постоянната инициализация - смушенията ще се видят - дисплеят може би няма да се отвее, но грешни символи ще се видят. И ако по съответния норматив за съответния тип апаратура това е забранено - изпитанието е неуспешно. Ако прави единично изделие и потребителя не се дразни- това може да е достатъчно.

+1
малко вероятно наистина!

Накратко, имаме драйвер, предвателна линия, приемник и много вероятно смутители. Отзад напред, не е желателно енергията от смущенията да се вижда под формата на напрежение. За целта импеданса при входа може да се смъкне максимално. Особено в честотите дето не са интересни. Едно малко кондензаторче шунтира прекрасно високите честоти. Едно "изтеглящо" съпротивление (но при приемника) ще определя сигнала при ниските честоти. Дали ще е към маса или плюс няма толкова голямо значение (освен ако драйвера не е симетричен). Добре е в неактивно ниво на сигнала да не харчи все пак. Но по-важно е стойността му, което зависи от това колко е як драйвера. Не бива да се претоварва, но от друга страна колкото повече ток, толкова по-устойчиво
Не знам какви са драйверите, предполагам проц, т.е. трябва да може да изкарва едни 5мА, т.е. съпротивлението може да е 1к. Ако не може по-добре да се буферира, щото 1к е на ръба... даже е добре да е още по-ниско съпротивление.

[quote=http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3850131]Radiofrequency electromagnetic leakage fields from plastic welding machines. Measurements and reducing measures.
Eriksson A, Mild KH.
Abstract

Operators of unshielded plastic welding machines are often exposed to radiofrequency (RF) electromagnetic leakage fields that substantially exceed all present occupational standards. Measurements show that the Swedish ceiling values (SE = SH = 250 W/m2) in many cases are exceeded at distances up to 1 meter from the electrode. To reduce the stray fields to an acceptable level at the location of the operator, RF field suppression devices should be fitted to the machine. We have studied the strength and the extent of the RF leakage field under various operating conditions and also investigated different methods for reducing the leakage field. The following measurements have been performed: E- and H-field strengths as a function of distance from the electrode, and as a function of load/tuning; the time dependence of [E]2 for various combinations of tuning and welding times producing a welding seam with the same strength; isopower density curves for SE and SH = 250 W/m2 with different types of RF emission control devices fitted to the machine; the RF voltage between the electrode and the welding table and the RF voltage on the machine casing. By decreasing the RF power and increasing the welding time the field strengths at the location of the operator can be reduced to levels below the ceiling values. The RF voltage between the electrode and the welding table ranged from 800 V up to 2100 V for the different plastic material that was welded. The RF voltage on certain parts on the chassis could be as high as 200 V. In order to reduce these voltages and the stray fields the machine should be equipped with a "large capacitive shield" in cases where this is possible.[/quote]

И още http://www.jmpee.org/JMPEE_PDFs/20-2_bl ... iksson.pdf .
Май става дума за сериозни полета и мож би трябват комбинирами мерки.

Още малко подробности: Има метална кутия в която е проца(подаващ инфото за Lcd). Ta човека за когото е 'нещото' , предложи , кутииката с Lcd-тo да е върху металната кутия .При това положение кабела ще е към 30 см. , и то в металния сандък. Та ще видя 'ква е полза от файдата , като няма келепир'

Буфер на сигналите който държи повечко ток и терминиращи резистори накрая на кабела. При дисплея пак буфер с тригер на шмит и си готов.

Професионалното решение е: процесор при дисплея и връзка по CAN Bus с другия процесор....

По добре през TCP/IP.

И 422/485 става - 3 линии без проц, или 1 линия с проц при дисплея. Евтините трансмитери доста дърпат- около 35мА- ако знаете добро съотношение цена/консумация- казвайте

SP485ECN-L на Exar. Собствената им консумация е порядъчно малка. Има разни варианти със sleep дето са с още по-ниска консумация ама тях не съм ги пипал. Естествено в режим предаване си дърпа едни 40-50 мА - той има +/-3 волта дифернциално на изхода и линия натоварена с 60 ома - просто няма как да не харчи. Иначе има едни по-стари чипове дето собствената им консумация е 40-50 мА. Един път бях направил грешката да ги ползвам и докато разбера защо 78L05 пуши - бая нерви изхабих.

Чак от цял CAN няма нужда, само трансивърче и директно на УАРТ-а.