ще ме прощаваш,не е така.Има едно нещо наречено динамична устойчивост,което съществено усложнява нещата,ама това е друга бира и се навлиза дълбоко в теорията.При инертни системи,по-точно при пещи за изпичане на порцелан съм виждал регулатори които не са ПИД а много по-сложни.Какво исках да кажа- ПИ регулатора поставен на подходящо място в системата си върши перфектно работата,даже и при бърз процес какъвто е управлението на двигател.
Микрочип имат един много хубав пример с така нареченото "обратно махало" - система за стабилизация.Там са реализирали ПИД регулатор и управление на колекторна машинка - това е пример от който ще се разбере принципа на регулатора и може да се реализира лесно - AN964.

Какво си мислиш, че има в тая "четирикрака интегралка" ?

голяма писаница се изписа тука, какво му е на пид-а? ето как работи на дц мотор, пид по позиция и пи по скорост. идеален е при линейни обекти или близки до линейност, т.е. обект на който параметрите не се изменят много, когато се менят параметрите по някаква фиксирана крива - фъзи лоджик прави корекции в нелинейните участъци. това са идинствените ограничения на класическия пид. също има модифицирани алгоритми за управление където параметрите се изменят плавно - адаптивни регулатори, или където параметрите се менят рязко - рубастно управление, но там нещата са много дебели дори и за мен дето съм ги учил 4 години


@juzisound пробва ли с ниска честота на пвм-а - няколко херца?

ПИД е еквивалент на сума от П+И+Д и като нулираш Кд (Д коефицента) се получава ПИ регулатор. Изборът на тип регулатор се определя от предавателната характеристика на обекта който регулираш. Дали представлява инерционно, диференциращо или инертно звено. Но реално в природата обектите имат по малко от всичко и това прави ПИД толкова универсален.

Аз само плахо да "пробутам" една идейка.
Сложи си отделен сензор на вентилатора. По този начин ще ти е по-лесно да трансформираш после цялата схема за по-голям двигател. Един добър сензор за времянка става от една лазерна показалка и фоторезистор или изобщо фото-нещо си. Например пропускаш лъча на показалката през витлата на вентилатора и той като се завърти, те пресичат лъча и така си броиш оборотите. При това положение можеш да махнеш цялата тази хамалогия с кондензатори и резистори сред ключовия транзистор и по-добре ще ти работи електрониката във вентилатора.
После, каквото и моторче да ползваш за експерименти, просто лепваш примерно черно тиксо на оста, пускаш лъч така, че да се прекъсва от тиксото, когато се върти двигателя и можеш да продължиш с експериментите.
Впрочем най-сигурно е с тахогенератор, ама това усложнява механиката. Има си двигатели с вградени такива, например във флопитата на Правец.

През седмицата има много "доходоносни" занимания с които човек ТРЯБВА да се занимава. Така обаче не остава време и сили за "кефоносните" занимания.
Тая опитна постановка няма да я оставя естествено. Днес се поразрових из кашоните - но не можах да намеря нищо подходящо като мотор. Предимно разни стъпкови изрових - ама и на тях ще им дойде времето. За сега трябва да доизясня положението с тоя вентилатор. Имам и малки обикновени DC моторчета разни - четкови - дето сякаш на оста им лесно ще мога да сложа онова перфорирано колело - дето го имаше по старите мишки с топчета. Че и сензора от мишката направо ще взема - едни двойно такива, ама сума ти време ще мине дорде подкарам пък тях сега, щото и там сигурно има някаква специфика...

Ако някой знае от нейде схема на такава механична мишка - ще се радвам да я сподели. Не че сега няма да разровя из нета де - ама на последък плявата става много...

За регулиаране на двигател и интегрален регулатор върши работа със съответната стръмност просто защото системата не е инертна.
Да се каже че ПИ регулатор внася инертност е глупост на търкалета. И наистина ПИД-а си е за инертни неща като топлинни процеси,
а не за дроселиране на някоя тръба например. Накрая пак всичко опира до коефициенти и това да вкараме системата в зоната на стабилност.
Аз искам да помоля Никола да обясни проблема с кондензатора - при определени стойности може доста да разклати регулатора, но ми
се струва че 10 микрофарада на 100-ина милиампера не са много - нека все пак сподели какво има предвид.

И аз не разбрах за кондензатора - какъв му е проблема. Може би че няма резистор преди него и тока в момента на заряд става много голям - що ли. Иначе погледнато на скопа - при честота около 1кХз и около 4кХз на които си правя пробите - реално не се вижда нищо освен изглаждане на пулсациите. Открих и зависимост, че колкото по-голям кондензатор слагам, толкова стават по-високи оборотите при ШИМ с ниско запълване - ама то си е нормално. Просто кондензатора се празни по бавно. А как се пълни - мога само да предполагам. На скопа изглежда че се пълни почти мигновенно и после полегато спада от консумацията на моторчето. Без вентилато ИЗОБЩО НЕ СТАВА - защото щом няма импулс от ШИМ-а - тоест през времето през което шима е на 0 - веднага спират и импулсите на изхода на вентилатора.

"Без вентилато ИЗОБЩО НЕ СТАВА - защото щом няма импулс от ШИМ-а - тоест през времето през което шима е на 0 - веднага спират и импулсите на изхода на вентилатора."

Сигурно си искал да кажеш, че без кондензатор изобщо не става. Тоест не се получават импулси на изхода на вентилатора.
Това наистина е така защото изхода на вентилатора е отворен колектор (по-вероятно отворен дрейн). Решението е да отвориш вентилаторчето и да му захраниш резистора към изхода за оборотите през фиксирано напрежение, а напрежениеато на самият регулатор да си го променяш както си решиш (ШИМ, регулируем стабилизатор).

ей не ме слушаш да наблегнеш на DC/DC-то

Ами какво да правя - непослушен съм си и това е.

Ам тая сутрин - на ясна глава - зарязах другите работи и НАБЛЕГНАХ на DC/DC конвертора и то без много много да знам какво точно е това. И то работата ВЗЕ ЧЕ СТАНА!!!
Поздрави на НИКОЛА КИРОВ!!!

Та какво се получи. Донадих както Никола беше казал - един дросел и един диод. Дросела последователно към вентилатора, а диода паралелно преди дросела към маса и вързан обратно. Кондензатора си остана след дросела - тоест направо на захранването на вентилатора.
Забравих да поясня. Изхода за импулсите още от началото е свързан с пъл-уп резистор към +5 на захранването на процесора - тоест няма нищо общо със ШИМ-а и захранването на вентилатора.
Благодарение на тия поправки, вече мога да сваля оборотите до 1400 и да продължа да получавам стабилни импулси от вентилатора. Дросела и диода ги взех от един лаптоп. Там явно точно за това са служели. Дросела е доста голям де- май ще стане и с по-малък. Поиграх си с честотата - ама при 20мХз на процесора, няма как да намаля ШИМ-а повече от 1кХз. Пък и не ми се занимава да му слагам сега и софтуерен ШИМ за да пробвам на по-ниска. Захранването на вентилатора при около 1500 обороти е малко над 4 волта. При по малко вече неще...

Сега - сложното. Как си обяснявам "що работи". Ако не съм прав поправяйте ме.
Ами всичката работа трябва да е от дросела. Явно до сега при активната част на ШИМ идва много бързо нарастване на напрежението - и заради това и на много нисък коефициент на запълване, вентилатора работи бързо. Сега явно индуктивността на дросела не позволява тока да нарасне толкова бързо - и оттам при нисък коефициент на запълване и кратки положителни импулси, тока не може да нарасне бързо. Освен това се получава и по-плавно нарастване и после спадане на напрежението. Плавното нарастване идва от дросела. Каква му е ролята при спада не ми стига акъла да проумея. Мисля че там работата върши кондензатора - тоест за да е плавен спада - се дължи на кондензатора. То явно ще зависи и от товара и от честотата и т.н. Айде някой дето е по-вещ да го обясни както наистина е - че да стане категорично ясно.
Още веднъж поздрави на Никола Киров!!!

За съжаление нищо не си разбрал още. Ще трябва да четеш. Губят ти се малко основните понятия но какот се вижда имаш желание да учиш. Тук ти качих най разбираемото четиво което намерих из моята библиотека. http://rapidshare.com/files/199142361/S ... Z.pdf.html

Радвам се на развитието на темата! Още малко и ще разберете, че ПИД не е някаква химия а ежедневие - има го във всеки PLL и дори в операционен усилвател с ООВ
А с импулсното захранване майтап не става...
И колко пъти трябва да се каже, че вентилаторът не е прост мотор - има си вътрешна електроника която запецва при напрежения под 5В, дори ако е само за микросекунди. Едно моторче от касетофон или дори от детска играчка към което е прикрепена перка или диск с дупки и някакъв товар е мнооого по-истинско. Датчикът е фотоелектронен.
А трифазният двигател изобщо не е по-сложен: управляваш честотата на импулсите и не се интересуваш от DC-DC конвертиране Ама пак не можеш да го докараш до нула оборота без специално ограничение по ток.

А бе Бонго х 2 не винаги дрънка само глупости, просто винаги си признава

Edit: Бум!!! Като казах PLL: juzisound, щом те интересува само теорията що първо не подкараш VCO-то на някой PLL, напр. на '4046 че е лесен? Подаваш ШИМ-а през RC група с голяаама времеконстанта (поне 100х от тази на ШИМ-а и над 0.1s) и мериш изходната честота. След това за по-достоверно свържи поне 10 пъти по-малък резистор последователно на кондензатора а през някой голяаам резистор (над 10х от на групата) може да подаваш смущения от генератор на шум или мрежата напр.

Edit2: Никола, нямам грам литература и реших да се възползвам от твоята ама ядец:
Error
This file is neither allocated to a Premium Account, or a Collector's Account, and can therefore only be downloaded 10 times.
This limit is reached.
To download this file, the uploader either needs to transfer this file into his/her Collector's Account, or upload the file again. The file can later be moved to a Collector's Account. The uploader just needs to click the delete link of the file to get further information.

Бонго пак е на черешата .

Линка работеше - аз го изтеглих.
Сега си имам малко проблеми със снега - а пък DC/DC конвертирането не е ми целта в случая - а само средство за постигането и. ПИД регулатора явно не е нищо сложно - ама то така става с всяко нещо. В началото ти изглежда една мъгла, ама като я поразриташ - нещата си идват на място.
Сега вече тоя регулатор ми е ясен до степен да мога да предвидя къде ще има смисъл да го ползвам и евентуално как да си го нагаждам към някакви специфични изисквания - а то точно това беше целта. За момента реасно приложение нямам де - ама като се наложи поне съм малко по на ясно с какво си имам работа от както до преди тия проби.