@WDW, да за тази операция става въпрос, в дейташийта е описано много добре. Проблем (както, сигурен съм, знаеш!) се получава при 16-та и 12-та серия, когато се опитваш да изменяш състоянието на порта като оперираш директно логически с него като с обикновен регистър.
Не всички и определено не винаги, са се ориентирали към език от по-високо ниво. Аз останах с впечатлението, че ти ИСКАШ да преминеш на С. Това на 18-та серия е напълно възможно (писах ти за повечето ресурси). Но не е казано, че може само на С! Имам доста (особено критичните откъм време за изпълнение) модули, които си ги пиша на асемблер. Има си и неща, които на С не могат въобще да се напишат. Така че е въпрос на вкус (и не само), но за по-сложни задачи по-бързо става на език от високо ниво.
Както са казали колегите по-горе, Майкрочипския компилатор не е свободен, но пусни едно търсене за MCC18 във форума и ще разбереш, че това не е проблем. Все пак бих препоръчал ХайТекския компилатор (повтарям се) като генериращ по-малко код. Също не е фрии, също не е проблем.
В нета има купища от примери, драйвери и всякакви сорсове на С и за двата компилатора, а и на практика и двата са ANSI C компилатори, така че кода (с изключение на някои малки настройки) е абсолютно съвместим. Аз упорствам да пиша на ХайТекската развойна среда ХайТайд (защото така ми харесва!  ) и постоянно ми се налага да си дублирам проектите в МПЛаб за да мога да ползвам ICD2. Това го правя с просто копи/пейст. Така че проблем със съвместимостта няма, което не може да се каже за CCS-кия компилатор например. При него удобството е, че разполага с много вградени функции за работа с пиковете, но това прави кода писан на него "непреносим". Въпреки това и той си има много фенове.
Освен тези три компилатора, напоследък се налага и MikroC на MikroElektronica. Много добър хелп, АNSI C компилатор, драйвери и готови библиотеки за почти всичко за което можеш да се сетиш. Но генерира доста код (все още, в новата версия ще видим). Пък и аз лично избягвам да използвам готови драйвери за каквото и да било. Но за запознаване с езика е добър.
Накрая за сравнението, което искаш да направиш между асемблерски и С код. Не може да се сравни! Едно защото генерирания асемблерски код от всеки С компилатор е различен, и второ - логиката на машинно генерирания асемблерски код е съвсем различна от това ако го пишеш директно на асемблер. Никой компилатор не може да го напише така, както ако си го пишеш директно на Асемблер. Така че, по-добре не прави такива сравнения - ще получиш погрешно впечатление. Но компилаторите много добре се справят например с масиви, стекове и въобще с управлението на по-големи обеми данни. Така че решението си е твое: Езика от високо ниво пести време, асемблера ти дава възможност да "си го пипнеш" както ти харесва.
|
), условен преход (Branch <IF>) и др. Това са особеностите за които се сещам засега, питай 
