Миро, идеята ми е да топлиш бойлер, дето не е пълен с вода, а примерно с разни парафини, има разни, иска четене. Стапяш ги, после, дорде изстиват, втвърдявайки се, имаш налична топлина за къпане, миене, пране, готвене или квото там. Има разни вещества с голям топлинен капацитет и не толкова скъпи, може да се ползват. Примерно https://www.decathlon.bg/komplekt-uormr ... 76613.html Не гледай конкретната цена, а идеята. Химията вътре може да се разбере и да се купи тон-два и да се ползва в бойлер или съд някакъв топлоизолиран.

Идеи много, пари и място малко, колко място ще трябва да два тона цистерна и всичко покрай нея, колко пари ще идат за оборудване и материали, кога ще се избият. Тия неща аз отдавна съм ги мислил, поне аз място имам много, но нещо не ми излиза сметката с такава система.

Какво му е на топлинният капацитет на водата, проблема с водата е ниското и тегло което иска п-голям обем и ниската температур ана кипене, иначе гълта доста енергия на кг. и по-добро съотношение май няма да намериш. Въпросът обаче е малко по-сложен, баланса между това да имаш достатъчно голям топлинен капацитет и това енергията в него да е използваема. Ако предивдиш да нагрееш 20 тона вода в слънчев ден до 80 градуса, до колко ще я нагрееш в облачен ден ? Та един голям не става ако е вода, защото нея не може да я нагряваш твърде много. Ако е вода ще трябва да е по-сложна система. В същото време топлоемността какво влияе, единствено обемът нужен за складиране на въпросната енергия. Ако вместо вода имаш натрий като топлообменно вещество, спокойно може да загряваш малък обем до много висока температура, въпреки че натрия с 94 градуса не е най-удачният избор

Те тука пише подробно за топлинен акумулатор с парафин.
http://www.shtrakov.net/Publish/Phas_Sph_EMF.pdf
Сигурно е добра системата но явно не е за всеки, ако беше лесно щеше да го има на пазара вече.

Има всякакви системи. Има с латентна топлина. Има с фазов преход. Има и с термо-химични процеси.
Първите два са почти идентични, разликата е само че фазовия преход увеличава топлинния капацитет. По-интересни са термохимиите, където нагряването води или до някаква ендотермична реакция, или промяна на молекулярния строеж. С две думи материала поглъща топлинна енергия и я преобразува в нещо друго. Така може да остане с години, т.е. няма нужда от топлоизолации изобщо.
Сега не мога да намеря линковете, но може и да съм писал тук за една такава система. Химията беше някаква евтина и безопасна и течна. Трябват ти само достатъчно варели и помпи. Лятото я нагряваш и я преместваш от едните варели в другите. Зимата като стане студено пускаш помпите в обратната посока като само трябва да има клапан, за да се вдигне налягането. Налягането отключва обратния процес при който се отделя съхранената енергия във вид на топлина.
Всичко това е прекрасно, само че за да се отоплява една къща по тоя начин трябват десетки кубици от тая химия. Не е от най-практичните решения
Обикновено разработките в тая сфера се правят за концентрационните ФЕЦ. И трите метода се ползват там, но не за дългосрочно съхранение, а за да може да се прави ток денонощно. Демек през деня се нагрява много повече материал и така турбините могат да продължат да работят цяла нощ. Но след сриването на цените от фотоволтаиците подобни решения се оказаха скъпички и вече никой не иска да инвестира.

Пак ще повторя моята идея - ивестицията е 4 панела, контролер и нов бойлер. Като пари на мен сигурно ще ми излезе златно заради разработката, но ако изключим разработката подобна система би трябвало да излиза около левче на ват. И всеки ват да пести 1 киловатчас годишно ток.
Такава е поне целта... Ако някой има идея за друг вариант, който да бие подобни сметки - дайте ще го обсъдим. Тия идея с парафините и т.н. са ОК, но просто не съм убеден, че им излизат сметките

Какъв е проблемът, ако закачиш инвертор към мрежата и връщаш към нея , когато имаш излишък? Електромерът дали ще се "върти" наобратно, говоря за електронните електромери. И да минеш без договори с ЧЕЗ и подобни нерези

Хубаво е да се провери каква ще е реакцията на "енергото". Че ако го опухат с глобичка за манипулация на електромера, може да е финансово болезнено...

Нормалните електронни електромери не могат да "въртят наобратно".
При някои електромери дори енергията, което се връща, я плащаш, все едно си я консумирал.
Трябва специален двупосочен електромер и съответно договор с ЧЕЗ или който е там в района ти.
Попаднах на ето това, може да е полезно:
https://shop.chepakov.com/kashti-vili-hiji

Не съм запознат с електромерите, но дълбоко се съмнявам, че ще тръгне да върти наобратно.
По-скоро би трябвало да отчете реактивна енергия и да ти увеличи сметката. По-опасното е ако многото реактивна енергия им привлече вниманието и решат да ти се отблагодарят с някоя солена глобичка както казва Ицо.
При всички случаи не виждам потенциални ползи, а само потенциални проблеми. Не виждам и причина да го правя. В първоначалния вариант този проект го виждам без инвертор, т.е. само за бойлер и без връзка с инсталацията. Да, искам да предвидя И възможност за инвертор, затова ще са два изходите. Но не е ясно дали технически ще се справя с това да лъжа инвертора. Лесно бих могъл само да превключвам панелите. Но ако само ги превключвам тогава инверторът трябва да е от по-скъпите и с датчик. И пак мога да направя нещо като баланс, но балансът ще е или едното или другото, което не е най-оптималното решение. Но дори и да мога да ги балансирам както си искам, т.е. едновременно и бойлера и инвертора да работи, това пак ми се струва че няма да е достатъчно. Проблемът е, че инверторите почват от 1kW и цената им не е ниска. За да се избият трябва да не стоят без работа. И за да се натовари си мисля, че ще трябва поне още някой друг уред за баланс освен бойлера. Надявам да мога да го постигна, защото смятам да заменя някои от електроуредите с по-умни, ще разчитам и на домашния асистент и на съдействие от домочадието. А и в крайна сметка не ми е проблем ако не се избие напълно.
Въпросът е, че решение при което инверторът връща в мрежата няма как да избие цената на инверотора, съответно е безсмислено. Вариантите, които имат шанс да се изплатят, пък задължително изискват следене и балансиране, при което няма причина да връщаш.

Излишната енергия се явява отрицателна активна енергия за електромера, а не реактивна.
При добър инвертор, реактивната не се променя съществено.
А какво ще направи електромерът, зависи от софтуера в него.

Да върна темата към по-земните ми проблеми, а именно DC-DC или DC-AC конвертора.

Пак ще кажа, че тепърва се опитвам да навляза в материята. Чета за мотиките по запушване на мосфети, различни снубери против бръмчене и т.н. Но преди всичко трябва да се спра на някаква топология, що те и мотиките май са свързани с топологията.
Доколкото гледам "конкуренцията" май масово ползва класически BUCK с един ключ, при това долен ключ. Очевидно е, че това е най-простото. Мен обаче не ме кефи по няколко причини. Първо долния ключ е ОК, ако е само за бойлер. Но ако контролерът има 2 изхода, все си мисля че е по-добре те да имат обща маса, а не общ плюс. Второ загубите върху диода не са малки и сякаш по-добре е втори ключ, демек синхронен buck. При два ключа вече отпада и дилемата горен/долен. Естествено на цената на втория ключ и неговия драйвер...
Но проблемът с бръмченето си остава, независимо от броя на ключовете. Стандартното решение с RC снубер е ОК, но не е много ефективно. Покрай него гледах и други решения като LCD и един друг вариант на каубойците с двуфазен синхронен бък. Но там пък вече се отива на повече ключове, което не е много оправдано може би. Освен ако не съчетая двата изхода за един товар. Тогава вече могат да се правят доста комбинации, включително и пълен мост. И така общо взето стигнах до "мостовете" и "полу-мостовете"
И някак си ми хареса идеята за полу-мост. Имам предвид следната картинка:

Има интересни моменти, не знам доколко могат да се съчетаят.
Първо си мисля че по-лесно ще се покрива големия спектър от мощности. Могат да се направят два режима. Когато трябва по-висока мощност естествено моста ще трябва да се клати достатъчно бързо, така че средната точка C2-C3 да си стои средна. Но при ниски мощности може да се работи на доста по-дълги и цялостно презареждане на С2/С3. При това комутацията става винаги при нулев ток, демек практически нулеви загуби от превключването и липса на бръчене при превключване. Изобщо за ниски мощности си мисля, че е супер.
При високи мощности за съжаление проблемите си стоят... Но пък се работи с променлив ток и по-лесно ще се реализира искрогасенето. Друг е въпросът колко да е променлив тоя ток? Все пак идеята е да направя бойлер, а не радиопредавател... Може би ще трябва да има модулация и филтри.
Трябва да се смята, а мен смятането не ми е от силните страни. Препоръчайте някое симулаторче, през което да изпробвам различни стойности на компоненти и изобщо да видя какво ще се получи?

Схемата с два кондензатора и средна точка е абсолютно еквивалентна на един двойно по-голям кондензатор към земя.
Тази схема има недостатъка, че използва само половината от захранващото напрежение, т.е. теоретично може да постигне
една четвърт от максималната мощност на панела. В този смисъл, мостовото свързване е за предпочитане.
За да не излъчва по проводника до бойлера, трябва да се добави още един кондензатор.
Максималната мощност се постига при резонансната честота на еквивалентния LC кръг.
За моделиране - LTspice. Давам картинка как би изглеждало според мен моделирането на мост или половината мост.
Двата източника са импулсни в противофаза.
Добавям и LTspice файла.

Очевидно с LCD нямаш предвид течнокристален дисплей. Какъв е тоя вид снубер?

LCD e индуктивност, кондензатор и диод... Идеята изглежда добре на хартия, очевидно става за дисертация.


Проблемът, който се опитвам да реша е големият диапазон от мощности. Първо панелите може да са различни, нагревателят може да е 1, 2 или 3kW, съответно може да имаме различно номинално напрежение и различен товар. Второ дори и при дадена комбинация панели-нагревател, Слънцето може да варира много. При това напрежението се променя слабо, съответно регулирането на тока трябва да е в много широки граници.
Широките граници могат да се постигнат и само в 1 режим. Но ефективността на конвертори с един режим винаги е с по-тесни граници и като излезеш от тях почват ядове. Затова повече ползват различни режими. Примерно при бък топологията до една мощност се ползва PWM, а по-надолу се минава в PFM, защото иначе игличките на PWM-a стават много тесни и загубите от превключванията на транзисторите става съществена.
Полу моста ми харесва, че е много подходящ за ниски мощности. Може да разредиш импулсите колкото си искаш. При всеки импулс се прехвърля енергия равна на заряда на кондензаторите. Превключването може да става при нулев или почти нулев ток, т.е. няма ключови загуби, смущения и т.н. Ех, при по-високи мощности ще се появят, но то няма как иначе. При още по-високи може би и топлогията ще трябва да се смени. Най-голяма мощност ще е при пълен мост, но може и междинен вариант, т.е. ако се шунтират кондензаторите (единия естествено) си става класически бък. Въпросът е, че при тия режими пак се появяват мотиките с превключвания, смущения и т.н.

Сещам се за още един сериозен недостатък - Buck конверторите имат прекъснат /пулсиращ/ ток на входа.
Това значи, че работната точка на фотоволтаичния панел ще играе между празен ход и почти късо и никога няма да е в оптимума.
Още повече ще се прояви това при идеята ти за разреждане на импулсите.
Единствено допълнителен входен LC филтър и висока честота /и модулация/ могат да решат този проблем.
Може да се наложи комбинация от Boost + Buck.
Една откачена идея как да се използва Boost конвертор, но е за постоянен ток /на картинката/.
За променлив ще е доста трудно.