Имам следния код:



Това е фрагмент от кода управляващ TFT-то, което е закачено на външната шина и се мапва на два адреса от паметта. Играта е просто писане и четене от тия два адреса.

Та докато съм с изключени оптимизации, нещата са ОК. Когато пусна оптимизациите (дори и първо ниво), компилатора съзира (съвсем правилно), че дращя последователно във едни и същи адреси и просто игнорира всичкия код след WriteReg макрос.

Установих че това се лекува като изключа опциите за "dead code elimination" (-fno-dce) и "dead store elimination" (-fno-dse).

1. Има ли по елегантно решение на проблема?

2. Някъде бях чел че не било добра идея да се пуска различна оптимизация на различни части от кода. Не съм и пробвал. Вярно ли е? Има ли начин да му кажа, че точно тая част от кода, неща да я бара, аз съм си я оптимизирал самичък

Въпросния код за ТФТ-то си е в отделен файл.

излагаш се....

Ми излагам се Пробвах го вчера на уморена глава - и не стана. И понеже ми беше писнало, така и не се замислих що.

Днес стана

Предполагам, че от много проби съм овапцал и нещо друго. Най вероятно подредбата на "квалификаторите". Днес като поизчистих нещата и стана... логично. Интересен въпрос е и що въобще на входно изходен адрес съм пропуснал volatile.... Бързане, срокове, тъй ще е.

Както и да е въпроса си остава:

1. Има ли начин да се влияе на оптимизациите от препроцесора (прагма някаква си)?

2. Умно ли е да се компилрат части от кода с различни оптимизации (изключваме проблемите с дебъга) ?

има прагма за оптимизация, разбира се

но е за препоръчване да ползваш атрибутния механизъм на функциите
http://gcc.gnu.org/onlinedocs/gcc/Function-Attributes.html#Function-Attributes

В последните версии добавиха прагма за оптимизация на ниво функцуя цък
но първо провери ти с коя версия си...
едит: Дедо ме е изпреварил



Не знам дали е умно, но се налага (като почне да не ти стига флаша примерно). Но аз го правя на ниво файлове, даже по-точно ниво библиотеки, щото съм си разцепил проекта на библиотечки. Така не се налага да прекомпилирам всичко постоянно, само нещата дето бъзикам. И тях обикновено си ги компилирам с дебъг а другото не.

Ясно. Моя компилатор не подържа тая прагма, но пък работи по бързо от новия, така че без нея:)

Атрибути на функции - ясно.

Компилация на различни парчета от кода с различни оптимизации - ами аз честно казано не виждам какъв точно е проблема (ама някъде го бях чел). Е сигурно може и да има проблем в някой частни случаи.

Библиотизирането на части от кода си е полезно занимание. Ама предвид хаоса в главата ми е трудно изпълнимо. Все се сещам да дооизкосурявам. Ама аз никога не съм претендирал да съм програмист по призвание

В библеотеченето няма нищо сложно. Библеотеката е просто няколко обектни файла слепени в един. Това не касае компилирането, щото компилатора пак си прави обектните файлове, не касае и линкването щото линкера пак си работи с обектни файлове.
Реално може да направиш същото нещо и без библиотеки, ако компилираш на част - веднъж една част от проекта, после друга и т.н. Дали ще групираш о-файлове в един а-файл няма никакво значение, това е просто за удобство.

Иначе има смисъл да "нацепиш" един проект на части само ако обичаш да "доизкусуряваш" в последствие. Особено ако някои части ползваш в повече от един проект. Така доизкусурявайки една част от един проект, доизкусуряваш и останалите проекти дето ползват тая част. Иначе ако примерно ползваш това LCD в няколко проекта и откриеш бъг, трябва да ходиш по всичките да го оправиш навсякъде.

Чисто технически цепенето става супер лесно. Особено ако ползваш моя стар мейкфайл, трябва само да го ъпдейтнеш, а и за библиотечките да укажеш кои хедъри да се експортират. Абе просто е. По-сложното е да измислиш на колко и какви части има смисъл да си цепиш проекта

Е да де. Нали ти казвам, че в главата ми е малък хаос. Много рядко ми се случва да докарам код до ниво да го ползвам и другаде без промени. Непрекъснато нещо ровичкам. Вероятно защото не съм програмист по природа и подсъзнателно се мъча да напасна нещата до максимум към хардуера. Което в крайна сметка винаги води до непреносим код. Което не е за гордост.... ама който не му харесва да си наеме програмисти.

Та библиотеченето има смисъл при преносимост на кода. Иначе - все тая дали ще компилирам на части или на библиотеки.

Точно и аз за прагмите си помислих, 100% има такава за контрол на оптимизиациите.

това може да ти е интересно
http://www.ethernut.de/en/documents/arm-inline-asm.html