Не съм сигурен че това ще работи за високи скорости и дълги кабели, защото шината бързо ще отива в "0", но бавно ще се връща в "1", нещо като разликата между I2C и SPI.

Ами направо да си сложи CAN трансивър.

Ако ще си говори сам няма да е проблем Ама ако ще си говори с готово устройство си има значение дали е CAN или 485

Mного сложно ми се струва CAN. Ако контролера има CAN поддръжка лесно ли се подкарва? На какво разстояние може да праща при >= 100kbit ?

http://digital.ni.com/public.nsf/allkb/ ... 5A000FC025

Нищо не пречи и на УАРТ-а да си сложиш CAN приемо предавател.

говоря за софтуерно - протокола, адресите и т.н. По спомен CAN май можеше да е мултимастер, а това винаги е свързано с проверка за много колизии. Ако имам само един мастер сигурно не трябва да проверявам за по-голямата част от колизиите, но пак ми се струва излишно сложен протокола.

Що се отнася до щракането на DE с TX - силата на 485/422 е в това че от +5v ходи до -5. а с TX ще го карам от 5 до 0 (или от -5 до 0).

Аз гледах и LIN. Само дето е макс. 40м кабела.

CAN-а може да го разглеждаж и като чисто електрически сигнали. Не мисля, че е проблем просно на UART-а да сложи CAN електрически драйвер. Без да спазваш CAN протокола.

Всъщност на електрическо ниво CAN шината много прилича на варианта с 485, при който се управлява през DE пина. Разликата е в нивата на сигналите.

Още нещо се сетих, 555 според мен няма нужда да държи ДЕ колкото е целия байт а само два бита. Така пак ще работи и няма нужда следващия да чака един дъми байт време преди да започне да предава. Единственото, но не много вероятно е ако се предават няколко 1-ци то линията ще е податлива на смущения, защото драйвера ще е изключен, но като сложиш 510 ома съпротивления към маса и + както е на схемата с 555 мисля че няма да имаш проблем - 510 ома си е доволно нискоомно зхранване на линията... ама знам ли...

Твърде е възможно да се получи. Така шината бързо ще се поляризира наобратно и после съпротивленията само ще подържат поляритета. Но по време на прехода драйвера ще е активен и времената за превключване ще са минимални.

@t_i_t_o. Не си заслужава икономията. Не е кой знае какъв проблем. За едно предаване ще имам макс 1-3 дъми байта, при полезен размер от 10 до 20 байта. Контролерите, с които ще говори ще могат да управляват DE както трябва. Така че на празен ход (heartbeat) ще има само 1 байт изчакване.

@Vesko мда. пак се изказах непоготвен. Погледнах CAN предаватели. Няма нищо което да ме задължава да следвам протокола. Може да погледна дали все пак има някакви съображения. Може би не е лоша идея да пробвам как ще се държат.

Това работи и прави същото което 555 или с TTL/CMOS буфери с лека уговорка в точната дефиниция дали байт или бит.
Понеже съм го гледал и на осцилоскоп за да съм сигурен, че прави каквото се очаква - добавя леко закъснение след фронта на TX от 0->1 за изключване на предавателния модул. Тоест не добавя закъснение от цял байт. Нон стоп превключва в приемане когато TX ти отиде в 1. В случая на практика нищо не можеш да изгубиш като -битове- тъй като слейв устройството винаги има някакво време за реакция с отговор.
R2= 22k
C1= 1nF
Тези стойности покриват доста високи скорости.
R2-C1 се настройстват при необходимост.

Мерси за предложението. Предпочитам да дава закъснение с цял байт, но мога да си го коригирам. Няма ли малко риск да не изключва както трябва. MOSFET-а няма ясно изразенo ниво на превключване. Ще може ли да дава приблизително същото време с различни бройки на същия транзистор. То не трябва да е кой знае колко точно, но да не стане на половина като стане по-студено или по-топло.