Мислел съм за метода, който предлагаш, ами пусти жици ... къси , а пък и после е кофти поддръжката на сензора

Тъй като телесната температура се мени, човек притежава и охладителна система, която регулира телесната температура. Правил съм си доста експерименти, включително data logger под мишницата за една нощ . На сутринта преглеждам показанията, средно 36,4 , тук там 36,5 . Затова казвам, че при мен телесната температура, когато съм здрав е една и съща. Сега ако се опна да припкам по някой баир час-два, надали ще е 36,4. Естествено тази калибрация не е за точни измервания, но за в рамките на 4-5 десети от градуса върши перфектна работа.

LM335 притежават линейна зависимост температура/напрежение, затова се калибрира в една точка. Ако имаше големи флуктуации, щеше да ми трепти показанието на дисплея, като разреша да се показват и стотните след десетичната запетая, тогава те наистина трептят, но десетиците не мърдат.



И цифрите на дисплея ще се уморят да се клатят, не съм съгласен.




И с това не съм съгласен, ако стойността на температура е на границата между 2 бита ( тъй като е непрекъсната величина ), дали всяко измерване ще ти показва едно и също ? Пък и е нормално температурата на един обект, освен ако не е с много голяма маса, да се мандахерца с една десета от градуса. Не съм виждал досега термометър, който да закове температурата, па бил той и с платина ( Fluke също ), 4-5 секунди показва една температура, 4-5 секунди друга.

В application на Atmel е обяснено много добре как се разширява разредността на АЦП. Специално пък за измерване на температура, тъй като промяната на температурата е инертен процес, не една и две фирми използват евтини АЦП-та, на които изкуствено им разширяват обхвата. Ама айде, имена няма да споменавам, че им са много сръдливи шефовете

И от мен една идея. Когато се направи нещо от сорта на буфер при който не се изтриват старите стойности ами само на мястото на най-старото измерване се слага най-новото и отново се дели на колкото е необходимо и се получава много по-прилично за окото проиграване на температурата. В смисъл не е дразнещо прескачане напред назад - когато тръгне да проиграва в последния разряд, времето за проиграване е по голямо и затова не дразни, а когато тръгне да се увеличава или намалява темп. плавно се изменя и показанието. Отначало си правех n измервания, сумирах, делях и отново n измервания - но с метода на буфера съм по-доволен.
Един малко безсмислен за целта вариант е SHT11 - температурния му датчик е 14 битов и с много добра точност + възможност за софтуерна корекция на нелинейността и др. подобни - обаче да се слага датчик за влага при това доста скъп, само да се мери температура е малко безсмислено (освен ако не е за инкубатор - там и влагата играе роля и може да влезе в употреба). Иначе диапазона му е от -40 до +123,8 градуса. Другото хубаво при този датчик е, че проиграването от самия датчик е минимално.
А за Pt100 съм с две ръце за, стига да се изпълни добре аналоговата част и да се ползва хубаво АЦП.

А какво ще кажете за шума. Атмел пишат че е необходимо да има определено ниво на шума (най-добре бял шум) за да работи супер семплинга. Някой мерил ли е амплитудата на шума.

Дааа.. Науката изисква жертви. За съжаление много малко са хората, готови да спят омотани в жици, затова най-малкото заслужаваш похвала пред строя.
Не видаях в справочника характеристиката на въпросната схема да е много линейна.
http://www.national.com/ds/LM/LM135.pdf
Впрочем втората точка при калибровката не е да убере нелинейностите, а да се извърши корекция на стръмността на характеристиката. Може и да греша, но не видях никъде толеранса на стръмността (10мV/градус), което поражда съмнения. Мисля, че другите ти забележки не са основателни, но нека не издребняваме.
За такъв малък диапазон на измерване е възможно да се направи една схемичка с операционен усилвател и да се избегне необходимостта от АЦП с голяма разрешаваща способност. Въпрос на вкус.



Амплитуда на шум не зная как се мери. Може би с върхов детектор за неопределен период от време ще хванеш някоя максимална стойност. Обикновено при шумовете се говори за средноквадратични стойности .

Тъй, тъй , а поне прочете ли PDF-а ?


Значи без ОУ, само с 10-битово АЦП, с over sampling свършва същата работа, тогава защо да трошим излишни пари ? Пък и място да губим по платките. Наистина е въпрос на вкус.

Вместо толеранс на стръмността, не ти ли върши работа примерно Calibrated Error ? Страница 4, 2-рата графика. Така, както я виждам, без пенджури, при 105 градуса толеранса на стръмността е под 0,5 градуса. Като за полупроводник е супер.

Линейното уравнение е y = f(x), тогава за каква корекция на стръмността в 2 точки говорим ? Темата е за LM135/235/335, човека не е питал за Pt100. Затова и задълбах за LMx35. Сензора за мен е трепач, не се смущава от нищо, пробвал съм го и по двупроводна линия на около 50 метра от АЦП-то, без ОУ, само с генератор на ток при АЦП-то, работи си хайвана.

Здравейте!
Аз съм нов и нямам много опит, затова чета форума с интерес.
Имам молба, ако може по-подробно @¶ да ми обясни точно как се реализира метода на oversampling за да се дигне разрядността на АЦП-то. Не ми станя яно метода.
Благодаря предварително!

Мериш и събираш
за 10 бита 1 път
за 11 бита 4
за 12 бита 16
за 13 бита 64
за 14 бита 256
за 15 бита 1024
за 16 бита 4096

Много се извинявам, то моето стана за АКАДЕМИЯ, ако иска Модераторът да го прехвърли.
Искам да го разбера практически, явно нещо бъркам.
Моля само знаещите да не се ядовсват на въпроса, но наистина искам да го схвана.
Нека имаме следния пример:
Искаме да мерим 2000 mV с АЦП на PIC. С 10 бита може да мерим до 1024 mV. Затова трябват 11 бита - 2048 mV може да се измери. Нагласям опорното напрежение на 2,048V. При това когато имам 2 V ще измеря 2000, 1V -1000, като отчетът ще е през 2 mV, т.е. само четните стойности.
За да получа точност през 1 mV, правя следното:
1. Измервам 16 пъти и натрупвам в 2 клетки.
2. Деля на 16 с преместване 8 пъти в ляво.
EDIT: 2. Деля на 16 с преместване 8 пъти в дясно.
3. В клетките остава основната стойност (четната).
4. Анализирам бит С, ако С=0 оставям стойността получена в клетката (след деленето), ако С=1, увеличавам стойността в клетките с 1, така получавам междинните стойности.

Но това май не е същото, което обяснявате.

предполагам Aapplication Note-а ще представлява интерес.
Това звучи интересно, вкарваме допьлнително шум с цел да намалим quantization error и след това компенсираме вкарания шум чрез oversampling. На теория би трябвало да постигнем близко SNR до това, преди да "ошумим" сигнала и да намалим влиянието на quantization error-a.

Колко волта ще мериш зависи от упорното ти напрежение това е максималното входно което можеш да мериш Ако ти е 10 бита АДЦ това са 1024 стойности та делиш упорното на 1024 и намираш колко ти е най малката стъпка

Като делиш на 16 се мести 4(не осем) пъти ама на дясно(не на ляво)

Изчислява се от формулата за термичната шумова мощност P = 4*k*T*delta_f
При стайна температура, 10кОhm сьпротивление и 100kHz честотна лента се получават 4µV, което при 10mV амплитуда на сигнала дава SNR=48dB.