Тук стана много интересен казуса. Интересно ми е и на мен да прочета за това което пита Кичо. А реализацията със линейно-отсечкова апроксимация ми е мъгла. Откъде може да се прочете по подробно? А за линеаризацията на харектеристики от къде ?

Ако не мериш в голям диапазон температури, платинените сензори можеш да приемеш за линейни, а дори и в голям диапазон в зависимост от точността, която ти трябва, пак можеш да приемеш за линейни.
Ето ти графика:


Или викаш това е силно нелинеен сензор?

Сега си направи ти графика какво ще даде това, вързано последователно на резистор, вместо на генератор на ток.

Генератора на ток дава пад, пропорционален на съпротивлението на сензора. Толкоз. Другото зависи от сензора.

ПП: Ето ти цитатче и от апликейщън ноута, дето сам си дал:

@nikolovs, като начало си актуализирай информацията в профила. Помага, когато се налага да ти отговарят на въпросите.

Напиши в Google pt1000, и ще ти излязат хиляда таблици със съпротивление на тия сензори в целия им температурен обхват. Останалото са просто сметки, в зависимост от това как ще си направиш схемата.

По възможност ползвай таблицата на производителя на твоя сензор, ако е известен и има такава в сайта си.

Може с интерполация, може с полином, може да си вкараш таблица в пикльото срешу всяко показание на ADC-то каква температура стои. Варианти бол.

Абе за какви аналогови линеаризации ислиш изобщо, това се прави изцяло софтуерно и е доста елементарно.
Относно аналоговата част и тя е сравнително проста особенно ако не се гони 0.1 градуса примерно. С източник на ток става, самия източник не вижда как ще линеаризира нелинейността на датчика, по скоро това което подаваш спрямо съпротивлението на датчика.
TI имат няколко AN по въпроса, специално аналоговата част, и това на микрочип става. ен ми се струва че при теб се губят някои основни неща и от там имаш проблеми.
Показанията няма как да скачат освен ако нещо не ти е объркано в сметките, ама то или трябва да ти постнем кода или ти да дадеш твоя и да видим къде ти е проблема.

Никъде не съм твърдял подобно нещо. Твърдя единствено че резистор вместо източник на ток ще я делинеализира още повече. А колкото по-леки софтуерни корекции след това - толкова по-добре. Разделителната способност на ADC-то е крайна величина все пак. Грешките в него - също.

Ако ще мери 0-100 че даже и 0-200 градуса спокойно може да мине и без никаква корекция, ако точност от порядъка на +/- 0.5 градуса не го притеснява. Това според 2 таблици, за Pt100 и Pt1000 дето гледам. То ако иска точност 0.1 градус ще трябва да търси и друго ADC, защото на това в пикльото грешката му е по-голяма. Да не говорим че ще трябва и сензор от по-висок клас, а те струват едни неприятни пари.

Абе за тия работи е важно грешката да е винаги постоянна, пък дали ще е 10 градуса или 100 няма никво значение. В повечето случай се регулира температура в някаква тясна граница - като искаш да си точен, кихаш 25 кинта на точка и ти казват каква ти е гршката в тая точка и край. Номера е да се докара тая грешка да не плува във времето ами да си е константна. 0.1 градус (резолюция) е постижим и с 10 бита ацп но с подходящ сигнал кондишън. Примерно имам тука едни AD8497 дето ше си прая поялника с тях - 5mv на градус, готово линеаризирано и с вградена компенсация на студения край. От към процесора с 10 битовото АЦП ще се докара съвсем спокойно 1 градус резолюция и +/-3-4 градуса точност (евентуално). Има подобни чипове за pt100 и pt1000 ама май бяха на Далас.

sparkybg, погледни си написаното - това е вярно, НО само ако датчика има линеен участък от графиката си в интервала който те интересува. Ако ползваш целия диапазон на датчика - няма да стане, ако ще и Мойсей да ти е произвел генератора на ток
Сериозните фирми предлагат специални линеаризиращи терминали, които са за линеаризация на датчиците им ( температура, тензо-датчици и др) и тези устройства се състоят само от резистори - за справка Vishey. Там няма генератори на ток.
Използването на интерполация не е панацея - има грешки при правенето на интерполация и зависи от полинома който се ползва. Ама това е друга бира. Всичко зависи от това с каква точност е необходимо да се измерва и в какъв диапазон. Останалото е въпрос на компромиси

Ако говорим за регулиране на атомна електроцентрала - добре - да гоним някви такива точности, ама едва ли става въпрос за това. В повечето случаи става въпрос за нещо тривиално дето 3-4 градуса въобше не са му фатални. А и да са фатални - калибрира се в нея точка и толкова. По важно е грешката да е постоянна. Схемата с резисторния делител е ок до момента в който термосензора не почне да се самозагрява от тока дето тече през него - от там насетне никой не знае колко е точен. И това самозагряване ще зависи от една камара фактори дето ако тръгнеш да ги отчиташ всичките и нещата ще отидат в киреча...

Не да има идеално линеен, а достатъчно линеен участък за точността, която гониш. Генератора на ток просто ти осигурява максимално възможната резолюция като основа за сметките, ако правиш такива, без кой-знае какви заигравки с аналоговщината. Аз пак казвам - никога не съм твърдял че генератора на ток ще линеаризира датчика. Или по-точно може, но с още заигравки, които не винаги си струват. Генератора на ток само ще избегне допълнителното изкривяване от делителя, и ще ти остави да се бориш само с това, което е дал производителя в таблиците. Просто е по-добро решение от резистор на негово място. И е по-добро решение точно когато мериш по-голям диапазон температури, защото резистора точно тогава изкривява няй-много и без това вече кривата характеристика.

Замислял ли си се къде е студения край на термодвойката на поялник? В идеалния случай от термодвойката директно до платката трябва да имаш компенсационен проводник, а това няма как да се случи ако искаш поялника да е на букса към контролера. Тоест, пак няма да е съвсем точно. И никакви специализирани чипове няма да помогнат особено, просто защото проблема не е в чиповете.

...това ако е с термодвойка де. Ако е с резистивен сензор е блага работа.

@sparkybg, пак бъркаш :

Генератора на ток не осигурява резолюция! Той ти дава константен ток през сензора. Друг е въпросът за температурната стабилност на този източник. Разделителната способност се определя от това как се изменя съпротивлението на датчика спрямо температурата и колко бита ти е АЦП-то ( и колко му е неговият референс) и колко ти е най-малката мярка която може да осигуриш за сравнение.Както и една камара параметри още
Резистивния делител няма как да изкриви ( ако резисторите са прецизни и се знае температурният им коефициент). За това и в DC мостовите схеми използвани при измерване на температура ( и не само ) се използват прецизни резистори с известни параметри. Различните схемни конфигурации при DC мостовете силно подтискат влиянието на схемата на захранване на моста и влиянието на чувствителния елемент ( най-често диференциален усилвател ). Когато се измерва в голям температурен диапазон и се изисква прецизност, резисторите са комбинирани - паралелно свързани с положителен и отрицателен TKR или се вземат подходящи мерки в самата мостова схема. Така че и това нещо си има решение. Също така има и различни методи за измерване.
@nikolovs, послушай съвета на Cekins, вземи си специализиран чип и си спести редица главоблъсканици. Ако си решил да копаеш в тази посока - почвай да експериментираш с мостови схеми но се запаси с търпение и книжки.

Да подкрепям идеята за специализиран чип, те станаха много нещата. Просто това си изисква време да се разработи и така. Интересна е материята, да знаете какъв чип е решението с този датчик ?

Sparky - Ясно ми е къде е студения край Ама това не е чак толкова голяма грижа - при тип К термо ЕДН в студения край не е чак толкова много че да обърка сериозно измерването - мисля че беше нещо като 17uV на градус. Ако приемем че температурата при платката е с не повече от 2-3 граудса разлика от тази на буксата, ще има 30-40uV максимум разлика. Това е 1 градус на термодвойката - та това за поялник не е кой знае каква разлика. Друг вариант към който съм се насочил е специализиран инструментален усилвател и допълнителен LM335 - и двете си ги вкарвам в процесора цифрово и там вече ги оправям. Само че аз имам едно предимство - имам компенсатор и ще мога да си правя настройки на воля. Верно че е дърт аналогов, ама е работещ. Гледам че новите цифрови са по 4-5к Евра - как няма да ги дам ей сега заради един поялник или някакъв уред дето +/-5 граудса въобще не са му фатални

Ки4о - да ти кажа не е само въпрос на ентусиазъм - и аз бях ентусиаст преди време, ама сега гледам да минавам по пътя на най-малкото съпротивление. За PT100 ползвам една схема дето няма голяма резоция но пък се изпълнява сравнително лесно и работи стабилно. Честно казано обаче все по-сериозно почвам да се замислям за готовото решение - пести място, време и процесор. Не съм го пробвал max-а, а и гледам Фарнел нямат никви варианти, обаче ако си намеря пътечка за лесна доставка - хич няма и да се замислям следващия път като проектирам нещо дето не е cost sensitive.

edit : видях че и колегата е писал докато аз се наканя : чиповете са MAX6603 и MAX31865 съответно волтов изход (за два датчика) и цифров изход за един датчик.

edit 2 : забравих и за AD - те също имат решение - примерно AD7792/3 - това гледам фарнел го имат - цената обаче е ... 10+ евра...

Мисълта ми беше да не се заиграваш прекалено много - няма смисъл. Компенсацията в студения край може да се направи с прост термометър върху платката, струващ стотинки - така го правя в новата версия на моя поялник. От там нататък - един операционник за усилване, и толкоз. Компенсацията на нелинейността на термодвойката може и в процесора да се стъкми - то е няколко умножения ако с полином и още по-малко ако с таблица и интерполиране. Поялника работи най-често в диапазаон от едни 150-200 градуса - като се калибрира да речем при 350 (най-често на толкова работя аз поне) имаш незначителна за практиката грешка в диапазона 250-450 дори без никакви полиноми и интерполации.