Чакай чакай, ако работи и само рядко обезумява на майната си почти сигурно не е
от антиейлиасинга и само ще си отвориш работа. Ако работи значи тая единствена
R/C група дето я имаш е достатъчно бърза за да хване 100-те микросекунди (явно си
я сложил такава), хем филтрира колкото има бързи шумове за филтриране (не е за учудване
ако го прави). Та огледай се хубаво, може да се окаже, че таймингите са ти сбъгосани нещо
или кой знае кво. Ако ADC-то е сбъгосано (нали имаше някаква подобна история с
едно нещо на juzisound) пак имаш проблеми ама от друг характер, във всеки случай
аз първо бих стигнал до дъното на цялата работа - кой предизвиква грешката - и тогава
бих продължил.

Абе проблема е, че един и същи проблем се проявява на две различни като концепции платки (стария и новия вариант), с два различни процесора, с два бая различни софтуера... и обикновенно става СЛЕДОБЯД. Друго което ме отдалечава от софтуерен бъг е, че при хора с ниски нива на въпросната крива, е по-изразено. Т.е. прилича си на чист аналогов процес откъм началото на веригата.

Което ме навежда на мисълта, че е свързано с околна светлина, изкуствени източници (около мен са в изобилие на всякакви честоти)...Най шибаното е че не мога да го видя с осцилоскопа. усилвателя е прекалено чуствителен и даже земята на осцилоскопа завърта някакви токове и внася смущения. И не знам вече какво гледам - грешка от скопа ли, реални смущения ли....

Мисля си ако имам някакви хармонични в светлината на висока честота. Които ги има "понякога"... баш така би се държало. Затова и ме влече към антиалайзинг. Ама в интерес на истината го има и на стария вариант, а там колкото и извратено да е, има филтри. Но е доста по слабо... ама не мога да му хвана природата, после ще го преборя някак си. Това ме мъчи.

Е то в такива шибани измервания осцилоскопът често не може да помогне, ако
се вижда с него няма нас да ни търсят за измерването .

Това със следобеда на едно и също (географски) място ли става? Да не е някакво
смущение от съседния етаж/стая/блок дето ти го пускат тогава? Показанието пак
ли е стабилно ама погрешно (тогава вариантът смущение практически отпада)?
Да не е просто светлина през прозореца с тия светодиоди?

Ей тоя вид ефекти най ги обичам, могат да вкарат човек в гроба. Вдигнах адреналина
само докато ти отговарях тука . И аз имам един подобен ефект при клиент
в момента, вече знаем, че е външен спрямо моя анализатор вече но половин година
ту го има то го няма и стои нехванат.

Казва ли ти някой.... Вижда се като "назъбване" на кривата от оная скица... става къдрава за определено време и после изчезва. Къдрава разбирай с 10 тина пъти по-висока честота. Баш в спектъра на оная вълничка дето я преследвам и ми е важна.

Това което е озадачаващо е, че се появава и изчезва плавно. За няколко 10ки секунди. Плавно се вдига смущението и плавно изчезва. Точно като биене на честоти. Все едно още на входа имам нещо високочестотно и хващам части от него заради бавното семплиране. И на всичко отгоре не винаги го има. И докато хвана осцилоскопа или каквото и да е, вземе та се махне. И после го няма, не можеш и експерименти да си правиш, без да го хванеш

За да е пълен кефа си представи, че пръстите на поне едната ти ръка са хванати в сензора. И всяко мърдане води до отскоци в сигнала и схемата има нужда да си настрои работните точки на светодиодите. И всичко отива по дяволите. Със свободната ръка - на клавиатурата ли да пиша, осцилоскопа ли да държа...

Цецо, мисля, че точно за "фотоплетизмография" съм гледал някаква разработка на тексасците, беше с msp. Предполагам, че си запознат де, ама ако не си- можеш да хвърлиш едно оче.

Баш на нея се базирам де

на твое място на прототипните платки бих изкарал дебъг сигнали (след подходящи буфери/повторители) така че лесно да се бучка осцилоскоп и да няма мизерии...

О то не е до буфериране. Допълнителния кеф иде от факта, че цялото това нещо освен всичко друго е с плаващо изолирано захранване. И като му закачиш даже и земята на осцилоскопа, набива боклук. Много е чуствително входното стъпало.

Може би ако имах батериен осцилоскоп. Аз имам един ама той е много бавен и не се вижда хубаво. Пробвах да закача големия през UPS-a, ама става още по зле, щото самия UPS какво набива....

Сега в момента лепя следващата ревизия на платката. Ще снема някакви осицлограми да видите за какво иде реч.

Аналоговщината отдавна е измислила синхронното детектиране: напр. ако те интересува амплитудата ключът се отваря около върха на синусоидата, после и RC филтър върши работа.
В случая е глупаво да подаваш сигнал когато липсва, още повече да мешиш сигналите както изтъкна tgi. И пак с RC филтър става. А пиковете може и по масата да идват.

Eдин трансформатор 220V/220V трябва да ти свърши работа за осцилоскопа.

Бонго - и ти на билки!



Да приготвил съм един и мисля да пробвам като ми остане време.

За такива ситуации съм си приготвил една постановка. ADC на батерийно захранване. SPI на ADC-то през галванични изолатори. За моята цел тогава го четях и обработвах с едно процесорно модулче и визуализирах на една проста PC програмка.

Иначе Textonix имат едни галванични изолатори за два входа. Преди доста оглеждах една такава в Ebay. Към 150 долара беше с сондите. Но парите не стигат за всичко. Имат и серия TPS осцилоскопи с галванично разделени входове.
Fluke имат също едни мобилни скопчета с два галванично разделени входа. Ако имаш бюджет не се занимавай с самоделки като мен

Аз не съм пробвал в този вариант, а в в обратния - като имам 220 волтово устроство, го връзвам след трансформатора и тогава меря. Ако се въръзва осцилоскопа след трафа трябва да се има предвид наличието на филтриращите кондензатори между захранването и корпуса.

Сори за офтопика, ама баш с едно такова (Fluke 192B) работя като ходя на къра и е пълен кенеф, особено пък за парите, дето трябва да се ръсне човек за него . Не съветвам никой да си го купува.

А бе това с масите докато не разбере човек точно кой ток откъде тече та да
прави белята може и да не е лесно.
На батерии - добре, ама нали проблемът не е DC а обикновено в десетките че и
стотиците MHz (ритници от трансформатора на импулсно захранване примерно),
а капацитетът на корпуса на телескопа към околната среда е в десетките пикофаради
ако човек е късметлия (по-скоро би бил в стотиците). С разделителен трансформатор
още по-зле.
С галванично изолирани входове правени за целта най-добре и пак може да е много
проблематично, особено ако усилването на тоя усилвател с фотодиода е голямо
и с широка лента (сигурно е). И малка грешка в опроводяването на масите на такава
платка като и върже човек двете галванично разделени сонди само от действието
на екранировките им като антени - малко ли радиа излъчват - и тока през масите
на платката и ей го на входа.
Тия работи могат да бъдат мнооого тънки; опитът ми с германиевите детектори
(дето имат охладен с течен азот (не докрай) FET на входа) ме е научил да си
опичам акъла в подобни ситуации... .