Наистина, Фурие преобразуването няма да помогне. Най-добре е да решиш задачата първо на лист хартия, а след това да я вкарваш в контролера.
Условието не е много добре дефинирано и може да има няколко разновидности:
1) Искаш да измериш ефективната стойност на "накъсания" сигнал или на оригиналната синусоида
2) Интервалите на прекъсване са много кратки в сравнение с периода на синусоидата, или по-големи от него
3) Прекъсванията са асинхронни с периода или синхронни с него (например, тока след триак)
Та сега, ако искаш да измериш просто ефективната стойност на накъсания сигнал, както Пушека каза, сумираш квадратите на N отчета, делиш на N и вземаш квадратен корен.
Ако искаш да възстановиш оригиналната синусоида, тогава нещата стават по-сложни. Със сигурност Фурие-то не става за тази цел тъй като при него също важи Закона за запазване на енергията. Т.е., сумата от енергиите на всички хармоници на изхода е равна на енергията на входния сигнал. Тъй като накъсаният сигнал има доста хармоници, то основният тон ще е по-нисък от ефективната стойност на входния сигнал, т.е. твърде далече от истината.
Ако накъсванията са несинхронни с периода на сигнала, може да направиш следното - от събраните отчети да отделиш само тези, които са по-големи по абсолютна стойност от някакво delta. Идеята е да отсееш прекъсванията.
Разбира се, така ще отсееш също и истинските нули на синусоидата, затова трябва да разделиш сумата на квадратите не на броя на "добрите" отчети M, а на M*(1+2*asin(delta/A)/PI), където A е амплитудата на сигнала. Може да се изпозва и това, че при |x|<<1 asin(x)~x и да се опростят изчисленията. От там нататък методът е просто изчисляване на ефективна стойност чрез сумата на квадратите.
А, ако прекъсванията са синхронни с периода, тогава нещата загрубяват. Единственото, което ми идва на ум в този случай, е да се отделят непрекъснатите интервали на сигнала и да се опиташ да ги интерполираш с парчета от синусиодална функция, на която определяш амплитудата по метода на най-малките квадрати. Но при малки отрязъци точността на интерполация едва ли ще бъде добра.
|
От там насетне всичко стана спортна злоба от типа "аз моа ли или не моа?". Много ме подразни дето настройката на I2C модула гълта 1к. Не знам обръщал ли си внимание как се конфигурират цифровите комуникационни модули - има някви процедури за пресмятане на клока и после смята кви да са регистрите. Това изяжда доста. Логично е като съм задал работна честота на чипа от настройките на проекта, да си ги сметне като макрос и после само да ги компилира като няколко команди. Да ама не. Смятат се в чипа нещата. Сега като го знам че гълта, направо вземам с 512к и няма да се занимавам с глупости. Иначе за другото си абсолютно прав - спор няма че са супер и то на тая цена. Ама и това дето съм си го написал безпробелм ще си работи на голяма част от 24-ките. Е сигурно само аз ше мога да си ги ползвам но това е друга тема.
