const static char *szException[] = {
"Interrupt", // 0
"Unknown", // 1
"Unknown", // 2
"Unknown", // 3
"Address error exception (load or ifetch)", // 4
"Address error exception (store)", // 5
"Bus error (ifetch)", // 6
"Bus error (load/store)", // 7
"Syscall", // 8
"Breakpoint", // 9
"Reserved instruction", // 10
"Coprocessor unusable", // 11
"Arithmetic overflow", // 12
"Trap (possible divide by zero)", // 13
"Unknow", // 14
"Unknow", // 15
"Implementation specific 1", // 16
"CorExtend Unuseable", // 17
"Coprocessor 2" // 18
};

volatile static unsigned int codeException;
volatile static unsigned int addressException;

// _general_exception_handler() function overrides the normal
// _weak_ generic handler
void __attribute__((nomips16)) _general_exception_handler(void) {
const char *pszExcept;

asm volatile("mfc0 %0,$13" : "=r" (codeException));
asm volatile("mfc0 %0,$14" : "=r" (addressException));

// Examine codeException to identify the type of exception
// Examine addressException to find the address that caused the exception
codeException = (codeException & 0x0000007C) >> 2;
if( codeException < 19 ) {
pszExcept = szException[codeException];
mprintf("\nException '%s' happen at address %.4X",
pszExcept,
addressException );
}

while( 1 ) { }
}

Ами тука май също може да имаш ядове с подравняване.

Мен лично ме ужасява мисълта да се налага да "чета" код в, който се прави кастване от ( unsigned char* ) в ( long double* )

Нищо лично, аз съм човек със скромен програмистки опит. Но според мен проблема ти не е в архитектурата нито в компилатора, просто стила ти на писане е като за Matlab