днеска реших да инсталирам пак MPLAB за да видя какво съм забравил и какво си спомням от Асемблера и написах една простичка програма която 1-во зарежда константа в 5 псоледователни клетки от паметта и след това нулира клетките. Простичко....
Но след като стигне до нулирането на 5-тата кл. би трябвало програмата да свърши (така съм му кзал), но не е така. Стойностите на Работния р-р започват да броят до 0 и като стигне 0 айде пак от 255 защо е така ? аз ли бъркам нещо ?

моля за малко пояснения


ето го и кода:

list p=16F84A
#include <p16F84A.inc>
__CONFIG _CP_OFF & _WDT_OFF & _PWRTE_ON & _XT_OSC

ORG H'00'
GOTO start
ch1 EQU B'11000000' давам имена на адресите
ch2 EQU B'11000001'
ch3 EQU B'11000010'
ch4 EQU B'11000011'
ch5 EQU B'11000100'
start MOVLW D'24' зареждам работния р-р с 24
MOVWF ch1 зареждам адресите с 24
MOVLW D'24'
MOVWF ch2
MOVLW D'24'
MOVWF ch3
MOVLW D'24'
MOVWF ch4
MOVLW D'24'
MOVWF ch5
MOVLW ch1 зареждам адреса на 1-вото число
MOVWF FSR в FSR
CLRF INDF нулирам 1-вото число
et1 INCF FSR,1 зареждам адреса на следващото число
CLRF INDF нулирам го
BTFSS FSR,2 проверявам 3-тия по ред бит на FSR, ако е 1 означава че е обработен и 5-тия адрес и би трябвало прог. да иде на E N D, ако е 0 ще се формира още един адрес
GOTO et1
GOTO et2
et2 NOP
end


Да не би да е така, защото NOP нетрябва да стои преди END ?
май имаше нещо такова но не съм сигурен
....а проблема настъпва точно когато стигне до NOP

Дано не бъркам, че от доста време не съм правил програми на асемблер, но дефакто процесора ти не трябва да стига до end, защото после не се знае къде отива. Трябва да осигуриш примерно безкраен цикъл в края на програмата и да се върти там след като приключи с това дето си му задал.

аха...то яво като езае къде да отива започва да брой докато е се спре захраваето...

О.К. мерси pal

Това: et2 NOP го сложи преди GOTO et2

да...тогажа схте се оформи тоя безктаен цикъл, за който говорихме

На много места имам спомени че слагаха slip пред end

Някои неща, които им направиха впечатление:
Не, че ще повлияят на работата на програмата ти, но при оптимизиране ще помогнат.
Когато зареждаш регистрите с една и съща стойност, няма нужда да зареждаш работния регистър всеки път.
Тоест, това:

Може да стане и така:

Другото, което видях е, че двата рета преди END са напълно излишни:

Става:

Сега ПДФ-а не е пред мен и не мога да кажа със сигурност, но провери адресите, които си задал дали не се припокриват случайно с някой специален регистър и оттам да ти се получава неясното поведение. За удобство, ползувай шестнадесетични, вместо двоични числа.
За подсигуряване, вместо да проверяваш един бит от адресния регистър, може да го сравняваш с ch5 Когато се изравни или стане по-голямо, прекратяваш програмата. Ако се чудиш, сравняването става чрез изваждане.