Според вас, струва ли се понякога да се използва goto или трябва да се избягва на всяка цена? В повечето книги споменават, че го има, но не бива да се ползва. Наскоро взех да чета това-онова за Линукс на по-ниско ниво и се оказва, че в ядрото на доста места има вмъкнати labels и goto. Linus Torvalds твъри, че няма нищо лошо в тази практика и всичко зависи от програмиста. Предимството е, че с goto по-бързо се излиза от вложени цикли и от case-switch. Дали е просто въпрос на дисциплинирано ползване? Те от джабата и C# са махнали указателите уж за по-сигурно, ама в крайна сметка ако наистина има проблеми те са в програмистите, не в указателите...

николайчо, май няма нищо лошо ако сам си четеш кода. недай боже някой друг да го хване ще му се иска да те то тогава се разчупва толкова много, та ще е по-лесно четящият да го пренапише отколкото да го разбере. пък навремето нали точно ти ме подритваше да не го ползвам това goto, щот си го бях заобичал от asm за пиковете, сега какво си извъртял лопатата

Хайде да почнем инициатива да се махне goto инструкцията във всички процесори.

предлагам да махнем изобщо процесорите - земеделие и животновъдство му е майката, както казваше дядо ми - компютър домат не ражда за салатата, ни яйца снася, пък аман от оранжерийна пластмаса.

ама да не спамим темата - човека питаше хубаво ли да лепи такива неща в Ц-то

Където, когато и колкото трябва. Като всичко друго.

Мнението ми е съвсем по темата. Щом инстрокцията я слагат в процесорите - значи си трябва.
Сега дали ще я ползваш да се застреляш в крака, това зависи само от програмиста. Ама ако ще се застреля с goto, то и да му го вземеш все ще намери от някаде един pointer и с него ще се гръмне в главата.

То това goto май го заклеймиха едно време заради Бейсика. То вярно, че там се ползваше през 2-3 реда, ама езика си беше дървен. В С-то спокойно може да си мине и без него, поне до сега не ми се е налагало да го ползвам. А за човек(визирам мен), започнал с Бейсик и после минал на С - това си е постижение. Може би прехода Бейсик-Паскал-С е оказал ползотворно въздействие

+1

В Ц-то всякак може да го въртиш, ще стане без goto, ама човека казва, че е по-бързичко в някой ситуации. от друга страна - ако искаш бързо определено няма да пишеш на Ц, или поне не през ГЦЦ-то. в крайна сметка ако трябва скорост - дерзай на asm, пък ако проца смогва (а на последък повечето смогват за малко пари) - не си струва да си троши главата в стената.

Виждал съм goto в много сериозни кодове, последно помня и в ffdshow сорса, даже и в quake...аз лично не ползвам, но доколкото знам не пречи

Щом са го заложили в езика, значи можеш при нужда да го използваш. Това е все едно да наплюем някоя дума от българския език и да започнем да твърдим, че не е хубаво да се използва и да я изключим от речника. Дискусията за goto много напомня на дискусията кое е първично, кокошката или яйцето, с мъдрия отговор на Пурко ( Господин за един ден ), че кокошка може да прелети отвсякъде, но яйцето не.

Но всяко нещо си е с мярка, не можеш да го използваш за щяло и нещяло, защото кода става нечетим и трудно се поддържа.
goto се използва предимно на ниво системно програмиране, примерно драйвери и операционна система, т.е. там където се гони критично бързодействие. Примерно няколко вложени switch оператора, от всеки case се излиза в по-горния switch, всичките тези излишни инструкции могат да се избегнат с едно goto към първия оператор след най-външния switch. Сега да си представим, че всичките switch-ове се завъртат в един стохиляден цикъл, това са няколко стотин хиляди инструкции по-малко ако се използва goto. Всеки би усетил разликата в бързодействието на драйвер написан с goto и такъв без goto. Ясно е, че такива кодове са трудни за поддръжка, но който го е страх от мечки да не ходи в гората.

goto обикновенно се използва за доизкърпване. Като имаш написан много сложен код с купища вложени цикли и условности и ти се наложи да сложиш някакво разклонение. Тогава goto те спасява. Щото понякога е рисковано да седнеш да пренаписваш всичко изначало та да промениш дървото. Току виж си пропуснал нещо, не го доистестваш и после съжаляваш. А така ръгаше едно goto и си вкарваш новия клон в дървото без да го сечеш и садиш отново.

Но като пишеш първичния код - спокойно можеш и без него.

Затуй в Лайнукс ядрото предполагам е пълно с него. Щото и то горкото е кръпка до кръпка. При това го кърпи кой отде го хване, после се почват едни кръпки на кръпките и накрая като го погледнеш отстрани и ти се вие свят. Орташка му работа

по-бързо било с него, спасявал каруцата, достъпен и ясен бил.....

Анатема, няма да го ползвате!!!... програмисти...

Бе че се ползва goto, ползва се... ей тука пуснах едно търсене в 2.6 и цели 6757 ц-файла съдържащи перверзната думичка...
Така погледнато изглежда страшно, но то просто си е огромно. Иначе в сорсовете дето аз съм се ровил няма goto. Не бих казал и че е "кръпка до кръпка".
Напротив, повечето сорсове са доста изчистени. Функциите масово са с размер под 20-30 реда, простички и разбираеми.


Не казвам че всичко като краен резултат е цвете, но съм имал шанса да видя много неща от бозата на М$ в сорс. Разликата е просто оооогромна!! Линукс като сорс е 100 пъти по-четим и 100 пъти по-изчистен. И не мисля че преувеличавам изобщо. Самият факт, че всеки по-добър програмист *може* и *се* ориентира в компилации от 30 до 100 000 файла говори само по себе си.
В М$ е *невъзможно* да се ориентираш само от сорса. Най-малкият проблем е, че липсват сорсовете на куп. Ние навремето успяхме да изтръгнем къде официално къде не едва 20-30 файла, но не това е проблема. Значи и всичките да ги има човек е все тая, просто при М$ сорсовете са безполезни, ако нямаш документацията и съпорта. За щастие те имат и двете, като особено документацията им е направо на светлинни години спрямо линукса...

В Линукс goto много често се ползва за освобождаване на заделени ресусри при неуспех в инициализацията. Обикновено при зареждането на драйвер трябва да се заделят N ресурса и съответно при неуспех в някоя от стъпките да се освободят само тези, които са вече заделени. Примерно:

в началото на функцията:

Задели ресурс 1, при неуспех goto L1;
Задели ресурс 2, при неуспех goto L2;
Задели ресурс 3, при неуспех goto L3;
...
Задели ресурс N, при неуспех goto LN;

тука e основния код на функцията;

и към края на функцията:

LN: освободи ресурс N;
...
L3: освободи ресурс 3;
L2: освободи ресурс 2;
L1: освободи ресурс 1;

Така много елегантно при проблем в инициализацията се освобождават само тези ресурси, които вече са били заделени и то в обратен ред. При успех пък и достигане на края на функцията се освобождават всички, пак в подходящия ред. Това вместо с goto може да се направи естествено и с други средства, но или ще има повторение на код, или сложни вложени условни оператори. Та ето един пример в който употребата на goto прави кода по-лесен за четене и поддръжка.

Още един глас за използване на ГОТО-то.

Разбира се, че правилното му използване води до по-ефективен код като скорост.
Разбира се и че правилното му използване води и до по-ефективен код като размер.
Та на всичко отгоре може да доведе и до по-четим код ... Зависи от случая ...

При писането на код трябва да се стремим да правим "оптимизация" още на ниво сорс. Goto може много да ни помогне в това отношение. Тъпо е според мен да се разчита само на оптимизацията на компилатора при компилиране. Пирев хубаво го каза това за "мечките и гората"

Не мога да схвана каква е тази самоцел - дайте да се гърчим и да мислим идиотски констрикции от оператири само за да не използваме Goto ? Това ми звучи малко смахнато, не мислите ли ?