Струва ми се че такова решение, колкото и модерни гайки да се слагат, винаги ще е застрашено от провал. Особено пък ако се налага периодично регулиране.
По-правилното решение според мен е да се осигури втора точка (различна от оста на въртене) в която да се извършва застопоряването. Може да е планка (сектор от кръг) с изрязана дъга или множество отвори, като във втория случай естествено регулирането ще е на дискретни стъпки. Но пък ще е абсолютно сигурно и дори не е необходимо да е с болт и гайка, може да е с ос която да влиза в отворите и пружинка да я държи на място - някакъв вид бързо регулиране.

Прав си, Вельо, че по този начин ще се намали усилието, но ми е доста по-сложно за реализация и стъпките ще са големи. Текущият вариант издържа повече от година преди да се износи, преполагам с тези шайби ще се реши проблема.

Е, то е лесно да се разтовари лепилото от въртящият момент. Две леки канавки в двете страни на шайбата, две нитчета и готово, нитовете поемат въртящият момент а лепилото прилепването. Може и отвори но тези шайби са закалени затова не съм сигурен дали ще се пробият. Разбира се има технологии да се пробиват и такива но вече не е с подръчни средства. Въобще аз много обичам да надхитрям силите, вместо грубо противодействие пренасочване в друга посока... както при бойните спортове

PS Впрочем сега се сетих, че тези шайби имат нарези и по външната повърхност. Ако ги начука в мекият метал и после залепи нарезите ще поемат въртящият момент.

Винт+конус/шайба, завърташ в посока задействане винта то конуса навлиза в конусен отвор с малък ъгъл и увеличава триенето конус-отвор. Колкото по-силно завърташ винта толкова повече притиска конуса към отвора. В обратна посока освобождава. Лентовите спирачки, въжето с което закачат корабите към кея също действат на принципа на самозаклинването. Това от чисто любопитство естествено, ако се прави фабрична конструкция, играем си с варианти. Важното е да се насочи мисленето в такава насока, не просто сила срещу сила.

То много варианти има ама трябва все нещо къстъм, а май колегата гледа нещо максимално стандартно. За лепилото и зъбите е така, ама там имаш и плюсове и минуси, трябва лепило с много висока твърдост, иначе в зоната на контакта ще поддаде, което може да доведе до допълнително усилие да се отлепи, момента ще се трансформира в линейна сила, верно едвали ще успее да го отлепи ако е добро лепилото. По скоро усилието в обратна посока от самите зъби, те също ще се опитат да отлепят детайла в едната посока. Нит е вариант, стига да има място за нит. Абе ако е някоя шайба Ф20 ще се завари безпроблемно без да се деформира, ама с този профил 10х10 май говорим за доста малки шайби и болтове.

Аз пък си мислех, че става дума за няк'во фино регулиране което трябва да се застопори, пък то се оказа облегалка. Естествено, че ще е "щрак-щрак": кеф ти назъбени шайби, кеф ти няк'во чопче влизащо в дупка - варЯнти много.
Пък седалките на колите отдавна са измислени.

В точно при колите нама точно такова регулиране, там или е плавно, или е с няколко фиксирани позиции, и двете реализирано доста различни, а облегалките за глава, масово се изместват
Виж седалка на колело е добър пример, балканче да речем .... но иска нещо къстъм, ако им направиш една квадратна дупка, поне едната може да я застопориш директно към болта, съответно болт тип коларски, с квадрат. За втората е малко по-сложно.
Но аз не разбрах с какви точно си пробвал, може да не са били подходящите, тоя профил да не е алуминиев ?

Не, стоманен е профила. Аз също си мислех, да взема по-големи шайби, за да мога да ги заваря. Не ми пречи, че шайбата ще стърчи малко извън профила, болта ще си остане текущия и ще има разстояние между него и шайбата просто.

То ако е за по-големи може да вземеш примерно 20мм и да ги завариш отзад, така няма и да ги повредиш много. В крайна сметка заварката ако се прави правилно не води до сериозни деформации.

Сега се сетих за още едно решение. Като каза Тони Балканчета...
Само че изисква редизайн на облегалката.
Вместо да се използва болт който да е всъщност оста на въртене, може да се подходи като при кормилата на тия балканчета (като на снимката). Да има ос която да се стяга като в менгеме. Идеята е да се премахне усилието от въртящия момент върху гайката...

Пак ще има разхлабване. То се получава не поради въртящият момент а поради пулсиращи натоварвания нагоре-надолу върху болта. Затягането е поради триенето резба на винта-корпус получено при началното натягане с малки еластични деформации, то не позволява саморазвиване. Естествено и триенето гайка-корпус. При пулсиращи надлъжни натоварвания има моменти в което то става по-малко от критичното и тогава триенето винт-корпус намалява, съответно и триенето гайка-корпус, започва саморавиване. За да не стане тя и винта трябва да е предпазени от саморазвиване а тук не е. Е, еластичните рамена малко помагат, като пружина са но пък всичко е хромирано, малък коефициент на триене. Обаче пък и колелото яко подскача на дупките, тогава тази пружина също ще деформира.

Абе точно това си работеше ОК, по това време да съм бил 40 кг, ама колкото вибрации е понесло облегалката никога няма да ги стигне. Не знам защо си спомням че там имаше накарал на тръбата обаче.
Това за него не е ОК, той има квадратен профил, но едва ли има сериозни вибрации, както и натоварванията макар и ударни най-вероятно нарастват плавно, иначе аз по бих се притеснявал за главата
Предполагам че дори и незаверени шайби от тия които са по-горе ще решат проблема. Въпросът е че такива шайби искат затягане, а там някой едва ли затяга до нужния момент, това по-скоро е причината. Затова по добре да са заварени/залепени.

Описвах механизма на саморазвиването, то е поради пулсиращи надлъжни натоварвания върху винта, не въртящи върху гайката или винта. Ако сте обърнали внимание в онова филмче гайките са свободни, нищо не ги върти и въпреки това се саморазвиват. Това е защото винта е клин навит върху цилиндър. А сила насочена върху клин независимо от посоката и винаги се разлага на две компоненти, едната перпендикулярна върху клина и другата тангенциална. Тангенциалната пък компонента създава въртящият момент на саморазвиване. Е, ако силата на триене поради началното натягане е по-малка саморазвиване няма да има. Но е въпрос на време и сили.

Не бе, то я ясно защо се развива гайката, казвах че в неговия случай няма такива вибрации, не е от това саморазвиването. КОнкретно то е нямало саморазвиване просто шайбите са превъртали и са изаяждали профила докато не започнат да си се въртят свободно. Това е от натоварването, може и да е ударно, но е и удар да е е доста мек. Най-вероятно площа им е била малка и затова са превъртали, също така подозирам че не са били стягани достатъчно, ако правиш нещо регулируемо не следва да е направено така че да трябва да стягаш с ключ, особенно нещо такова. Една перчата гайка трябва да е достатъчно, а тя сама по сеже си няма как да осигурни задържане. Затова трябва и нещо което да е фиксирано според мен, и от двете страни и да си работи не като шайба която пречи на саморазвиването, а точно като зъбна шайба която регулира.
Всички самозаклинящи се механичми имат един недостатък, обикновенно в едната посока осигуряват свободно движение, това означава че в едната посока ще губи регулация, или напред или назад ... има вариант на никъде да не поддава, ама според мен е излишно усложнение. Просто шайби заварени / залепени / занитени и на двата детайла. Занитени не е много ОК тъй като шайбите са малки, трябва да отиде на малки нитове, дори и да са с висока якост шанса да ги среже шайбата е много голям, специално тия шайби, те са с твърди, нищо чудно и закалени, и ако заварката е както трябва ще има само локално разкаляване, и си става гилотинка за нита.

Ние цяла дисертация написахме от една шайба