741, това са теории по-стари и от 741 .

Закъснението, което смяташ, няма никаква връзка с продължителността на фронта при
излизане от метастабилно състояние, нито с времето до тоя момент (може да бъде и секунди, ако
не беше клокът, така е до 10 наносекунди и е на практика винаги по-дълго).

Но не ми се теоретизира, тия работи не съм ги чел над 20-ина години, просто помня
резултата. Ако ти е интересно, лесно можеш да намериш безброй публикации по въпроса.

По принцип това, което си струва да се помни е, че след всеки тригер вероятността метастабилността
да се прехвърли едно стъпало нататък намалява много драматично; и като направи човек
сметката (която не помня вече), излиза, че две стъпала стигат за нашия свят .

Е, аз тези неща съм ги чел малко по-скоро, и освен извода помня и причината за него, и условията, при които важи.
Ама наистина няма смисъл да спорим. На мен няма да ми мине през ум да пусна тригери без резерв в периода на клока и да разчитам, че от втория нататък няма да влизат в метастабилност. За теб ти решаваш.

А, ако имаш предвид, че ACT не е достатъчно бързо за наклочване на 100 може и
да си прав, отдавна не съм ги гледал.
Derandomizer-ите, дето съм правил, са били наклочени на 100-120 MHz и бяха със
74AS74 или 74F74, може да съм имал причина още тогава да ползвам именно тях,
а може и да не съм имал друга освен доброто им познаване.
Но това няма особена връзка с метастабилността поради асинхронен вход, то ако
е много близко до границата белята може да стане и при синхронен такъв.
Не помня наизуст ACT закъсненията, може и паметта да ме е подвела (мислех си за
5-6 nS клок до променен изход).

Мързи ме да теоретизирам по въпроса за метастабилността. Има четене по нета достатъчно.

tgi - това на което му викаш "derandomizer" се води просто синхронизатор, и го има в почти всяко пресичане на clock области. Ползват се и над 2 тригера понякога, но много рядко.

При мене е останало името derandimizer защото в Wilkinson ADC-тата, където съм срещнал
името за пръв път навярно преди много години, събитието за синхронизиране е "random",
има си случаен характер (гама квант праснал детектора, може да стане по всяко време).

Инак работата е същата като при два независими clock domain-а, просто не са две биещи
честоти - но функцията е същата. И наистина много рядко има нужда от повече от две
стъпала; и в двете (доколкото въобще са две) споменати приложения това се прави
именно с цел елиминиране на метастабилни състояния (ако не бяха те и един тригер би
бил достатъчен).

Допълнителни тригери се слагат когато се гони увеличаване на MTBF, защото то пък от своя страна пада с увеличаването на произведението на двете честоти (входна/семплираща).

Иначе това което описваш изглежда същото.