Една снимка, да видим с какво се бориш няма да е излишна.

Допуснах грешка по невнимание, дори няколко грешки,
Slav4o ми обърна внимание и си признах в следващия пост.
Доста избирателно четене.
А твърдението от т.1 е много смело, но е далеч от истината.
Изходното напрежение на флайбек при идеални ключове и диоди и CC режим е:
Vout = Vin * (D / (1 - D)) * (Ns / Np)
т.е. е директно пропорционално на коефициента на трансформация Ns/Np.
По другите точки съм съгласен, с уговорката, че обратната връзка е резистор-ценер-оптрон.

И така да е, ако имаш различен коефициент на трансформация, просто коеф за запълване ще компенсира. Не че съотношението на намотките няма никакво значение, но не е важен фактор при определяне на изходното напрежение. Или по-точно обратното - изходното напрежение не е важен фактор при избора на съотношението (за разлика от прав преобразувател например, където двете са тясно свързани). Важно е при определяне на режима на работа на контролера, напреженията на изправителния диод и транзистора в първичната, загубите в снубера и т.н. Като цяло, това съотношение е един голям компромис.
На кратко - ако търсиш проблем в изходното напрежение - не е в съотношението на намотките.

Иначе си прав - нямах нерви да чета всичко. Доста е размътено.
И за другото си прав - малко пресилих нещата.

Да velio е написъл това което мислех и аз да пиша
При правият преобразувател имаме усредняване на изправеното напрежение със LC филтър - има дросел между диода и кондензатора.
При флайбека няма дросел, реално имаме пиков детектор. Напрежението е равно на амплитудата на импулса във вторичната. Напрежението на първичната е равно на вторичното по коеф. на трансформация.
Чрез коефициента на запълване се управлява единствено енергията която се напомпва в трансформатора. Съответно целта на обратната връзка е при достигане на зададеното изходно напрежение да спре да се подава газ на трафа. Т.е. трафа може да се помпи с ниско и с по-високо напрежение, което дава широк обхват за входното напрежение. Ефектът е:
Разбира се има си оптимални отношения на навивките за всеки траф и търсен диапазон.
Много навивки на първичната водят до голям отскок и опасност от пробиване на ключовият транзистор, както и невъзможност трафа да се напомпи добре при висока, честота и ниско напрежение.

Извън темата /или не съвсем/ - една добра статия на Coilcraft, сравнение на active clamp forward и flyback топологиите
с идеи как да се постигне сравнително лесно кпд 90+:
https://www.mouser.com/pdfDocs/Doc1500_ ... lyback.pdf
И active clamp flyback controller на TI:
https://www.ti.com/lit/ds/symlink/ucc28 ... 2FUCC28780
И active clamp flyback controller на ONSEMI:
https://www.onsemi.com/pdf/datasheet/ncp1568d-d.pdf

A сега малко по темата
Доколкото знам на Стоянов е наложена възбрана от министерството на вътрешните електронни работи за използване на осцилоскоп. Причината - незаконни снимки на екрана и публикуване във интернет форуми.

Е, ще поекспериментира още 10 - 12 г. и след това ще включи осцилоскопа...

Малко се обърках в това което написа. За правия и флайбека си разменил нещата.

При флайбека има индуктивност. И тя е важна за режима на работа. Изчислява се и се определя режима на работа на схемата. От изчислената индуктивност, типа ферит, размерите му и въздушната междина се определя броя на намотките в първичната. Вторичната е компромис. От броя навивки зависят коеф на запълване, отскока в първичната, загубите в снубера и магнитопровода и т.н.

Първо благодаря на всички за коментарите!
Относно малкия проблем с готовия траф и TNY277 мога да препоръчам това видео: Видео Те са 3 видеа на практика. Оказа се, че имам същия проблем като този пичага. Купил съм кофти чип или съм го прецакал някакси..
Та в крайна сметка ще сменя изцяло концепцията и ще премина към разпределено захранване(distributed power supply bias). В момента нямам достъп до необходимите компоненти, за да изпозлвам LLC. Та идеята е да имам едно главно захранване, което да свали напрежението на 30-40V - примерно с TNY. След което всяко гавланично разделено захранване от там през трансформаторче(ето тези съм харесал Цък) и пак с TNY277 си вади каквото ми трябва. Мисля, че ще се получат достатъчно малки и прости за направа..
Поздрави!

Човек, ти с един флайбек не можеш да се оправиш, скачаш директно на LLC.

Трябва ли да са ти галванично разделени изходните захранвания че държиш да са с трансформатори? Може с прости понижаващи конвертори.
Между другото има компютърни захранвания, дето са точно така - 12V шина и от нея правят всичко останало с DC/DC конвертори. От малко по-скъпите варианти са.

Отделно, като няма TNY, вземи си UC384x. Имат 4 варианта в зависимост от захранващото напрежение и коеф на запълване. Литература и примери колкото искаш. С външен транзистор са, евтини и се намират навсякъде. Ще научиш доста неща като си поиграеш с едно такова.

Да!

Ами вече се оправям. Трябваше ми малко време да се науча кое как става. Не съм казвал, че няма TNY. Казах, че нямам компоненти за LLC. Иначе и този вариант бих пробвал. UC384x го пробвах и работи добре, но просто в конкретния случай няма да имам кой знае какво натоварване в/у превключващия елемент заради пониженото напрежение и ниската консумация, и ще спестя компоненти с TNY.

Много постна информацията за това трафче - няма максимален ток, параметри насищане, честоти, загуби.
Ще трябва и с него да се правят проби.
Ето една идея за маломощно нерегулирано изолирано захранване с директ драйв с UC3844 или UC3845 -
трябва да е един от тези, защото максималният му коефициент на запълване е 50%.
Без обратна връзка коеф. на запълване се установява точно на 50% и всъщност това е идеята.
Резисторът Rcs е за някаква защита от претоварване. Диодите Ds5 и Ds6 също са за защита.
Сигурно може и без Ds6, ако резисторът Rcsf е достатъчно голяма стойност.
При 30 волта на входа и трансформатор 2:1, сигурно ще може да даде двуполярно плюс-минус 12 волта, 100mA.
Това е заради падовете във вътрешните транзистори на UC3844 и шотки диодите.
Но 30 волта е абс. максимум на чипа, добре е някакъв резерв да има.
Всички стойности са ориентировъчни и подлежат на уточняване.

Стоянов, защо не вземеш едно готово захранване и да му пренавиеш трафа и промениш обратната връзка

Само като идея.
Ветрогенераторите на Енеркон използват ~24V/30kHz за захранване на електрониката във шкафовете. Във всеки шкаф има по едно захранване, което прави =24V и веднага от тези =24V правят ~24V/30kHz (правочгълно). Това AC го карат до всички платки, като на всяка платка има малки трансформатори (със съответните изправители след тях) захранващи различните оптоизолирани домейни.
На снимката е двоен IGBT драйвер. В червено съм оградил трафчетата.

На тази платка има 5 опто-изолирани домейна - съответно 5 трансформатора.