https://www.nxp.com/products/power-mana ... 14EMULATOR
https://www.nxp.com/products/power-mana ... 14EXTENDER

Няма за какво да се сърдя. Големите акумулатори (за камионите) са няколко в паралел
https://www.volvotrucks.com/en-en/truck ... ctric.html

Единия акумулатор, примерно 100kWh - 800V (който се състои от пакети примерно по 100V, а пакетите от клетки по 4.2) си има процесор, монитор на клетките и т.н. Балансирането е обикновено пасивно, въпреки че има такива които работят и с активно балансиране, но там става по-сложно и по-скъпо. Обикновено са само транзисторни ключове между клетките, но има възможност и за трансформатори и т.н. както ти казваш
https://trimis.ec.europa.eu/sites/defau ... lation.pdf
https://e2e.ti.com/blogs_/archives/b/fu ... cing-works

А иначe ADI, NXP, TI, Renesas, Infineon, ST, Tesla, Google и т.н. имат изписани тонове материали по въпроса. Нищо от което не съм измислил аз

В момента има проекти със стари акумулатори на BMW във контейнери, и около тях перки и слънчеви батерии. Освен това могат да се използват за балансиране на мрежата през нощта. Пак Tesla са напред в това
https://smartcitysweden.com/best-practi ... ty-demand/
https://electrek.co/2022/12/10/tesla-un ... in-europe/

На пръв поглед за големи батерии тези транзисторни "клампиращи" BMS-и ми се струват голям майтап. Транзисторите печат докато зареждаш. и после пак печат докато разреждаш. Предполагам имат една ефективност ...
Трансформаторните топологии с балансиране клетка-пакет и пакет-клетка ми изглеждат вече истински.

Незнам как ги намираш, но всички коли и вече камиони с акумулатори в момента се движат с такива. Може би само Тесла и няколко други имат собствени чипове.
Вероятно има сериозни причини да няма трансформатори...

Според мен само в едната посока е балансирането. То няма смисъл май да е в двете. Важното е да се зареждат до край равномерно.

Нямам опит в материята но си мисля, че за да се използва максимално капацитета на батерията трябва балансиране при заряда (за да се заредят до край всички елементи) и после и при разряда и то "пакет-клетка", за да може батерията да разреди до край всичките си елементи, а не да спре общия ртазряд когато един от елементите "клекне".

Ако балансирането е само при заряда, то при разряд няма ли да разреждаме батерията, докато най-слабия елемент "клекне" , въпреки че в другите може да има много енергия?

Emilvtc, Ами затова има bms.
Формира клъстери или групи от батерийни клетки в бa терипака, и следи всяка клетка във всеки клъстер, т.н. state of charge, state of health, и още някои параметри...
Та иде реч и при заряд и при разряд може динамично да се комутира откъде и накъде колко напраежение да се подава и какъв ток да тече.

Всяка клетка се следи отделно, а "мозъка" отгоре врътка модели и статитстики.
Няма балансиране при разреждане доколкото знам, само при зареждане.
Ако някоя клетка се повреди, или не иска да се зарежда - се сменя целия пакет,
или дори цялата батерия (която се състои от няколко пакета, 100/200 и т.н. клетки).
Но идеята е да не се пипа изобщо за целия живот - 10-20 год. и повече.

Теслините заливат цялата батерия с пенопласт и единствения начин да се пипне нещо, е да се рециклира.
При нас засега могат да се пипат цели пакети, понякога дори и клетки. Но всичко отива на заварка и неразглобяеми конструкции (поне до ниво пакет).

Най-важното е - да не се зарежда до 80% и да не се разрежда под 20% (освен наистина по необходимост), както и да се избягват междинни и бързи зареждания (въпреки че говорят за гигават станции и т.н.). Тогава батериите са почти вечни, освен това самите се подгряват и охлаждат, т.е. при тях почти винаги е стайна температура 25 градуса или там някъде. Границите се задават софтуерно, и в повечето случаи това което го пише на дисплея не е точно така - т.е. има повечко капацитет, или има повече за зареждане - но заради химията и живота не ти го позволяват.

Но затова се иска и малко планиране, а и малко компромиси - т.е. може някога да ти се наложи да чакаш по-дълго, или да преспиш една вечер до пълен заряд и т.н. Но нали затова си имат тахометри и задължителни почивки от по 8 часа и т.н.

Според теб балансирането изважда енергията от останалите клетки? Според мен не е опрадвано. Балансирането единствено предпазва определена клетка (най-вероятно тая с най-малък капацитет) да не се презареди опасно или да не се стигне до ситуация при която батерията изключва, щото половината клетки са презаредени (при заряд) или преразредени (при разряд). В тоя случай, капацитета на батерията ще е равен на капацитета на клетката с най-малък капацитет. Което пак не е зле, щото може да бъде и по-зле, когато клетките са в различен стадий на заряд.
А може би балансирането най-вече компенсира саморазряда на клетките. Щото преди да се опаковат в батерия, клетките обикновено се подбират по капацитет.
Да се балансират при разреждане е малко безсмислено според мен. Ползите са никакви. А ако искаш да извлечеш остатъчната енергия от клетките, схемотехниката става прекалено сложна, надеждността ще падне по два параграфа - хем някои клетки ще се товарят повече, хем повече елементи, съответно повече шансове за дефект. Отделно ще се харчи енергия за балансиране, в момент в който всеки mWh е важен...

Както казах нямам представа как се правят. На мен ми изглежда логично ако в една батерия от 10 последователно свързани клетки например една от тях е деградирала с 50% това да не ограничава капацитета на батерията с 50% заради най-слабия елемент в нея.
Би могло в режим на разряд да се вземе енергия от цалата батерия и да се въръща към скапания елемент като "заряд", така че напрежението му да не кляка, което би повишило извлечената от батерията енергия като цяло от примера ми с много десетки проценти.

При заряда ако правилно съм схванал дори и най примитивния "активен транзисторен/резистивен греещ" балансер ще осигури пълното зареждане на всички елементи - включая и опазването от презареждане на деградиралия.

Беше ми интересно дали някъде това се прави както си го представям.
А че е по-сложно като изпълнение - много по-сложно е => вероятността за дефектиране на електрониката е по-голяма.

най-лесно е да вземеш схемите или готовите китове и да пробваш. достъпни са и ще стават все по-достъпни.
сложни са системите и не толкова. по-скоро всичко е повторено по два пъти и повече,
и схемите са с автомобилен клас, т.е. всичко е мислено за надеждност.
при автомобилите и камионите вече започват за говорят за клас на надеждност SIL-D/ASIL-D,
по-високо от това няма накъде...
и разбира се никога не е 100% сигурно, но все пак се прави всичко възможно да е възможно най-близко до 100%