Здравейте, от години ползвам по няколко захранвания на товарите като до момента всичко е направено с шотки диоди и някой друг резистор и кондезатор. С 2 думи нямам никакви ядове но въпреки това има пад на напрежение в диодите и съответно топлинни загуби които не ми харесват особено. От няколко дни правя свободни съчинения с мосфети и дискретни елементи но без особен резултат. Знам, че има чипове за целта но честно казано на този етап се въздържам да използвам екзотики. Някой борил ли се е с такава задачка.

Виж LTC4412, например. Използвам го за паралелно свързване на батерии и акумулатори.

Аз май бях питал в някоя от темите по-долу.
Цялата работа е какво ти трябва - не толкова до екзотиките, колкото до възможностите.
Например - един транзистор(вграден или външен), два (back to back), защити по обратно свързване, ток, филтрация на транзиенти, изход за следене на входното напрежение, hot plug защити, със маса или без (zero IQ). ADI и TI най-вече

Не можах да се ориентирам. Въпросът е за захранване с мрежов трансфрматор или за SMPS?

Въпросът е за звездно (OR) свързване на основни и запасни захранвания(2+) - били те батерийни, DC-DC и т.н.
Най-лесното са два Шотки диода, но при големи токове или ако искаш много по-малки падове, а не искаш релета - OR, дори Power prioritiser с външни MOSFET и т.н.

Готино чипче, но цената му е трепач (поне в комета). Поне мосфета да беше вътрешен, а не външен компонент.
Винаги ми е било интересно как така относително прости компоненти в малък корпус като това чипле (предполагам, че е масов продукт) могат да струват в пъти повече от други компоненти с порядъци по-голяма сложност, та даже и в доста по-голям корпус? (микроконтролери с аналоговщина в тях като ADC, DAC, опорни източници, компаратори/AGC усилватели и т.н.)
Уж корпуса и бондирането било 50-70% от цената на чипа, ама май не е така...

Аз лично не бих използвал такава екзотика предлагана само от един производител, ако нещо много сериозно не ми я налага. Бих заложил на вариант с по-стандартни и не екзотични компоненти - дори и дискретни (ако има место на платката разбира се).

Аналог на това LTC може да се направи с подходящ компаратор. Има подобни схеми в Нета, за ойто има време и място. Има и версия с вградени мосфети.

Преди време бях го заглеждал, имаше и подобно което работи до 70тина волта но ми се искаше да е с дискретни елементи поради проблемите с доставки и т.н. Иначе изглежда много добре поне на хартия.

Идеята е да се постигне резервираност от 2,3,4 захранвания като те са с еднакви напрежения и и ток. Изходния ток който ще се черпи ще е максимум 70% от максималния на едно от тях. Тоест не търся увеличаване по мощност. В момента с диодите всичко работи отлично, на места ползвам на MeanWell готовия модул който вътре е с четери двойни диода и там нямам забележки освен в размера и цената, а от скоро разбирам че и вече не се пройзвежда и е заменен с аналогичен базиран на мосфети. Правих една схема която има два мосфета P канални последователно и обратно и гейта им е свързан към колектора на биполярен транзистор който се отпушва през делител само от едната страна на схемата. Разбира се има ценер паралелно на гейт-сорс на мосфетите и т.н. Като е самостоятелна работи като диод без забележки, обаче като сложа два заедно с две захранвания се оплескват нещата и когато са работили две те и едното отпадне едната група мосфети не се запушват. Колеги ми казаха просто да изравня прецизно захранванията (което принципно винаги правя) и просто да ги вкарам в паралел но това лично за мен не е добра идея. Пробвал съм го и с определени марки / модели захранвания се наблюдават различни преходни процеси които са предпоставка за проблем при захранването на товара.
Та реших да направя нещо което е елементи от плод зеленчука и да работи нормално, за по-малките товари си разработих платка с шотки диоди, кондензатори и т.н. която се монтира лесно на DIN шина и там оптимизирах нещата от гледна точка на размер и цена спрямо готовия модул на MeanWell защото често се случва да нямам нужда от неговите мощности.

За какво напрежение става дума?

ПП: Високоомен резистор + последователен ценеров диод = резистивен делител на напрежение за MOS транзистора.

12/24/48 V Може и 60 да се наложи в бъдеще.

Ето схема на входната верига лаптоп с превключване адаптер/батерия.
Това в средата е токов датчик, който може да се пропусне, щото отива с чипа за управление на заряда на батерията.
В ляво е основното захранване, вдясно - резервното (батерия).
Трябва само да се добави DC det на AD+ към един компаратор за да може да включи/изключи левия транзистор при наличие/липса на захранване. Сигнала от компаратора се подава на 2ро краче на PU4402 (вместо PWR_GHG_ACOK).
Транзисторите на схемата са PMOS, до -30V.

Трябват комаратори, но не да следят напреженията на батерията и на адаптера (може да са много близки по стойност), а да измерват полярността на пада върху дрейн-сорс на мос транзисторите (респективно на кламп диодите в тях) които включват и изключват батерията и адаптера към товара.
Другия вариант е да се следи напрежението на адаптера и посоката на тока на батерията - към или от батерията - с шунт както е на схемата на лаптопа.

Ако схемата е била на адаптер и адаптера се изключи, транзистора който го включва към товара е бил отпушен и след отпадането на адаптерното напрежение някой трябва да го запуши, но това НЕ може да стане като се следи напрежението от адаптера преди транзистора, защототой като е отпушен "връща" напрежение към адаптера- респективно към веригата за следене на напрежението на адаптера.

Здравейте, благодаря на всички за мненията и се извинявам за късния отговор. Продължих с опитите и след няколко изгорели мосфета се замислих до колко си струва цялото начинание и дали няма да си вкарам по-голяма беля спрямо диодите. Ще взема едно фабрично модулче за тестове за да видим ще успея ли да го изгоря. По едно време мислех да е с микроконтролер но се усложнява много цялата задачка. Също ще направя платки за чиповете които са за целта за да видим как ще се държат със статиката, късото съединение и лошите температурни колебания.

Ами ако искаш да смениш шотките те това работи доста добре : https://www.analog.com/media/en/technic ... 4357fd.pdf

Аз този съм го гледал и изглежда добре както и другите поне на "хартия". Ще трябва да направя платки и да започне тормоза.