диелектричната якост е дефинирана като максималната сила на Е-полето в диелектрика при която той си запазва изолаторните свойства. При превишаване на тази стойност следва т.н. пробив, затова е и димензионирана [V/mm]. Елементарната сметка показва, че
Umax=Ebr*l, кьдето Umax е максималното позволено напрежение
, Ebr е диелектричната якост (на немски устойчивост на пробив на изолатора) и l е дебелината на материала.
Т.е. ако FR4 имат 30kV/mm, то може сьвсем спокойно да метнем 45kV потенциал м/у двете страни (l=1.5mm) на платките без да пробие. Но! това не е което пита Никола, поне на мен не ми се вярва да е решил да тества платките на пробив
Това теория, на практика FR4 има неприятното свойство да абсорбира вода, а водните молекули биват доста добре поляризирани, така че "worst case" е при сравнително по-слабо поле.
А текстолитa хич не му е лоша диелектричната константа, така че проблемите с паразитните капацитети ще почнат при доста по-ниски напрежения, което мисля е по-интересното в случая.