В БГ истински бизнес почти няма за разлика от корупцията.
Ако е за лъскави возила - и у наше село са бол, нема начин да не ги видиш защото винаги имат предимство. Без значение дали ги кара чичка който вместо трактор инвестирал в джибка дето ти е жал да я вкараш в нивата (и да я вкараш няма да излезе), пичлеме с престъпно щедри родители, идиот продал нивите на дядо си, кифла или "бизнесмен" със съмнителни приходи.

А дето шефът се "разтоварва" със секретарката: ми последният ми беше заявил, че средната заплата е 800лв и няма причина за недоволство (?). Но мен к'во ме топли колко бона вземат секретарките му и няколко десетки на "отговорни длъжности"?! За сглобяване, доизпипване и настройка на скъпа и сложна машина от болтчета и елементарни детайли се полагаха 25лв (за 10 часа) като 4-5 човека сглобявахме дневно от 6 нагоре, работехме извънредно и накрая пак не съм взимал повече от 400лв чисто. Те за такива неща ви говоря.

Оф, изтърках се да повтарям - на работника не му се полага да знае подобни неща. Не го интересува. Точка. Това си е работа на "шефа", "меринджея", "борда", "инвеститора" и прочие. Няма фиксирани проценти - могат да са 0.1%, могат да са и 101%. И да се менят постоянно.

Може месеци фирмата да е на загуба, работника колко % взима тогава според вас? Вместо заплати, да им взимам пари, а?

Ако толкова държите да участвате в "ценообразуването" - казах ви - правите фирма, плащате заплати както вие намерите за добре. Съответно носите целия риск да загубите всичко и прочие. Или пък да станете милиардери, да чукате секретарката и да карате Кайен.

Щото на мен не веднъж ми се е случвало, накрая на месец работниците да взимат заплати. А за мен .... три пръста в особенна конфигурация. И съм ОК с тази ситуация, аз съм си избрал да съм в тая позиция. Ама ако някой от тях реши да ми говори глупости като тия на пиф-а за проценти и ала-бала - има два варианта - или ще го изхвърля като мръсно коте или ако ми е толкова ценен, ще му предложа да си откупи дялове от бизнеса. Да видим, стиска ли му да носи риска от бизнеса...

И да стана шеф дали ще знам повече по въпроса отколкото сега знам ?
Един елементарен въпрос, предполагащ някакъв близък до действителността и носещ някаква познавателна стойност отговор се оказа най-пазената вселенска тайна !?

Не ме интересува шефа какво прави, с кого го прави, какви коли, къщи има и т.н. Не искам също да участвам "където и да е, в каквито и да е" шефски работи.

Добре де, ние милионерите не може ли да ощастливяваме секретарките, или това се полага само за милиардерите?

За това, че не получаваш отговор има две причини:

1. Както казах, това не е работа на работника. Ако решиш да ставаш "шеф", кажи, ще седнем, ще се напием и ще ти снесем информация как да вземеш Кайена и къде са най-готините секретарки.

2. Въпроса ти като цяло няма отговор. Управлението на една фирма, пък била и тя от 10 човека е ужасно комплицирано уравнение, вярвай ми. Бизнеса е толкова динамичен, че днеска си на върха на вълната, утре си тотално в лайната. Поради тази причина е много трудно да се дадат точни числа. Аз самия не ги знам, вярвай ми. Лесно е когато дойде клиент и да иска чиста разработка, без ангажименти за последващия продукт. Тогава знам човеко часовете, лесно се смятат. Обаче и тогава има изпускане на срокове, фалове, неустойки, формсажорни ситуации, забавяне от външни контрагенти. Познай кой носи загубата (не е работника, поне при нас)? А и като цяло такива поръчки са рядкост.Обикновенно и ние сме замесени под някаква форма в печалбата/загубата от разработката. И тогава смятането е по-скоро някакво гадаене в стъкленото табло, защото ставаш зависим и от пазарната реализация. Която може да се развива в следващите 10 години. И зависи от всичко, включително от международното положение и мензиса на някой министър.... А ходи сметни %%%.

Въобще да си работодател, въобще не е толкова приятно занимание, вярвай ми. Като изключим Кайена и циците на секретарката, другото си е гадно занимание. Но всеки си има глава и си решава на къде го влече.

Да бе знам, че е най-лесно да се мятат говна с лопатата от скужител към работодател и обратно. Мойта гледна точка е като нещо не ти изнася ти се изнасяш(е другият вариант е да вдигнеш революция ) говорим и от страна на недоволен служител и от страна на недоволен работодател

То затова беше подхвърлено правилото за 1/3-а, ама беше изтълкувано както дяволът-евнгелие. Като ти е рисков бизнеса - увеличаваш дела на фирмата. И става дума за окончателната печалба: след амортизации, данъци и т.н.
Но заплатата на работниците трябва да се поддържа ако държиш на тях, малко останаха лудите на минимална. И те стоят заради други фактори, като близост до имотите им да речем.

Въпрос - заплатата на служителя е константна. Печалбата на фирмата е неизвестна. Става ясна на края на годината, ако я има въобще. Как се формулира вашето прословуто правило за 1/3 в тоя случай? 1/3 от Х = ? Една година да не му плащам, докато видим печалбата, че да си вземе 1/3?

А като накрая на годината излезне, че печалбата е по-малка от прогнозната, служителя връща ли пари?

А като изделията/разработките се менят всеки месец и като цена и като количество, аз да му меня ли заплатата на работника всеки месец - нагоре/надолу?

Абе казах ви - почнете да плащате заплати и ще разберете, че секс има, ама не е със секретарката.

Много е лесно да мрънкаш че работодателя бил калпав, както и че рабоъника бил калпав. Аз съм от двете страни едновременно, опитвам да рязбирам и служителите и работодателите, никога не плащам минималното възможно, дори винаги гледам да съм в горната граница, но и никога не плащам над нея ако това не е наложително. Значи при мен са облагодетелствани служители от провинцията защото им плащам като на тия в София, ако исключим общите, но за тях 800лв е доволно много като за провинцията. Всъщност май най-скъпо платените ми инженери са в провинцията и не ми пука дали там стандарта е двойно или тройно по-нисък. Но и не бих плащал на тези в София двойно над това което им плащам.
Обаче некой да вземе да ми смята колко съм изкарвал и колко трябвало да вземе.... няма как, ако иска да ми стане съдружник, да вади пари, да откупува дял, като няма приход да вади пари за заплати и тогава да смята. Аз не съм собственик във вдички фирми които управлявам, примерно тези с гасенето и охраната, те са ми клиенти на моята фирма, един вид и аз съм служител. Аз не си позвошявам дда вземам повече от 10% от печалбата, при все че върша голям процент от цялата работа. От къде на къде работника ще взема 30%. Преценил съм че работим с голяма печалба, и 10% от нея са задоволотелна сума. Като определям заолати на служители изхождам от същото, печалбата е добър процент, значи мога да си позволя заплата в горната граница, но далеч от 30%, въпреки че има голяма разлика между заплата и разход за служител, защото разхода ни е някъде там, около 30%.

Като има месеци дето фирмата е на загуба - се шиба тоя дето не си върши работата. Защо другите които си вършат работата да страдат от некадърноста на тоя дето не си я е свършил. Бил той търговец, шеф или собственик. Всеки си поема отговорноста за своята си част за което получава пари. Няма вариянт "фирмата не работи". Като не работи търговеца - се сменя. Като не работи шефа - се бърка от джоба и си покрива разходите. Той работника е там за да работи. Като не произведе тоя месец това дето е трябвало - пак цялата фирма страда. Тогава работника си тръгва и другия месец ще е друг дето е заинтересован да си произведе продукцията. Оправданията - ама то нямаше работа - ами не ви трябва тоя работник. Ние ще му плащаме по-малко отколкото е изработил щото видиш ли някой път той ще работи ама ние не можем да имаме приходи и ще му дадем от парите дето той си е изработил и не е взел. Е, ако останат - кеф ти бугати кеф ти порше.

Нормално е шефа да иска да плаща минумума. Както е нормално и работника да иска да взима повече. А дали ще работи по-малко е въпрос на морал и на мотивация. И аз от време на време работя на заплата и като цяло не ме интересува колко печели шефа ми от моя труд. Щом съм се хванал - съм се хванал. Като не ми оттърва - оправям се сам.
Като правя развой - гледам да осигуря достатъчни пари за развоя като всеки който участва в развоя освен парите за развоя получава и процент от продажбата на проекта или от производството. Аз може по време на развоя да взимам по 50 или 100 лв/ден но се старая програмиста да има поне 200. След края на развоя той е доволен от парите които е взел за свършената работа а аз дори да съм взел по-малко пари от него имам стимула да си продам проекта или да върви производството. Случвало се е години след свършен проект програмиста да взима процент без да си мръдне пръста за работа за която му е платено - но според мен това е правилното. Той е вложил интелектуален труд и е съавтор на този проект. Независимо, че идеята и концепцията са мои.
Има случаи когато клиент не плаща. Тогава си поемам всички разходи. Като искам да се занимавам с бизнес - ще трябва да си поема отговорноста.
Бизнеса няма нищо общо с електрониката и си е коренно различно занимание. На мен ми е изключително неприятно и затова не го правя. За да правиш бизнес си трябват много търговски и комуникационни умения. Трябва да намираш работа на хората и пазар за изработеното от тях. На който му е забавно - го прави.
Имам много познати които работят друга работа точно, защото с нискоквалифициран труд изкарват повече. После няма как Тони да не се оплаква, че нямало работници, работниците не ставали за нищо и т.н. Е тея дето стават струват повече. Аз като таксиджия изкарвам 300 лв/ден. Като разработчик - 150. Като ревнат жената и децата за пари - отивам да въртя геврека независимо дали ми е кеф или не.

Та идва и оня виц за мадамата в бара - курви има, пари няма.

Ами без да искам да те оборвсм в едно или друго или да съм на обратното на това което казваш, обаче от моят опит мога да ти кажа, че точно тия които идват с големите претенции и искат големите заплати винаги са ми били най-калпавите служители, ако има изключения то са едно две. Не го казвам защото предпочитам тези за по-малко пари, и друг път съм го казвалвъв фирмите в коит оработя има заплати от 800 до над 20000 на месец, и голяма част от тези с заплати над 8000 са точно девелопъри, разбира се има и търговци и меринджери но като количество са по-малко.
ТРова че няма хора по никакъв начин не е свързано със заплатите, те не занят каква заплата давам преди да им се предложи, а по принцип при нас наплив има защото се зане че има и доста високи заплати, т.е. не е защото хората мислят че няма да им се плати. На много малко обаче изобщо им се прави предложение, това не им пречи да пишат баснословни суми за искана заплата, срещу смешни опит и познания, да не кажа никакви. Колкото е смешно php девелопът който познава един фреймуорк, не може да напише сам една заявка и казва че той бил фронт енд /интересно защо идва по обява където е ясно какво ни трябва/ да иска 6000 стартово, при положение че дор за фронт енд е на моето ниво, дори и по ниско, а аз съм скаран с php, толкова е и смешно да дойде някой за сервизен инжинер, да иска 2500 лв но да не знае закона на ом, като го питаш как се мери ток да ти окъси контакта, и като му кажеш ей тоя изход е ОК как ще го вържеш към онзи вход, да ти обеснява че то имало само изходи с + и с - и входове с + и с - ...
Имаме над 2500 служителя в почти всички възможни професии, кадри се търсят постоянно, и мога да ти кажа че нещата са трагични, не говорим за заплати, защото ние плащахме по 4-5000 лв заплата на девелопърите 2005-та и по 2000-лв стартова за джуниър девелопъри пак тогава. Не сме от фирмите които не плащат, просто се опитваме да плащаме разумно високи заплати, съобразени с възможностите. Същото е и с фирми които аз управлявам, опитвам се да платя максималното което мога да защитя пред собствениците, тях не ги интересуват абсолютните числа на заплатите, единственото което ги интересува е ако се докарат сделки за 5 млн, колко ще остане за тях, и ако успявам да им докарам печалба от 40-50% те са доволни и не им пука дали плащам 3 пъти повече от средната заплата за региона.
Но трябва да разбереш че бизнеса е бизнес, не можеш да виниш търговците или управителите, повярвай те също искат да продават повече защото техните зпалати обикновенно са директно свързани с резултата за разлика от тези на девелопърите. И всъщност много често проблема е в дивелопърите защото продукта не е готов на време, защото има проблеми и т.н. те идват по часовник и си отиват по часовник, вземат твърда заплата и им дреме на шапката, когато тогава. Обесняват че един девелопър можел да работи ефективно 4 часа на ден и толкова. Извинявай, аз от няма и къде съм девелопът, едва ли има разлика дали пишеш код за нео малко или голямо, рутенето на платка е рутене на платка, и проектирането на желязо е проектиране на желязо, ако аз мога да работя по 18 часа на ден, ми се струва нормално те да могат да работят по 8, аз не съм по различен от тях.
И аз пиша по форуми и скайп, говоря по телефон, гледам ютуб, но не за сметка на работата която имам да свърша, това според мен е самосъзнание, някои го имат други го нямат.
А кой как и колко изкарва е съвсем друга тема, ако искаш да изкарваш много с малко пари има варианти, има девойки които правят масажи, без никакъв зор искарват по 100 лв на час, дори и свирки не правят, ония на околовръстното пък изкарват по 20 лв / 5 мин, верно правят свирки ама обърнато в човеко часове това си е по 240 лв/човеко час. Всеки си избира работата. Преди години търсих заварчик, и бях готов да плащам по 60 евро на час, така и не си намерих. Работа различна, заплащане и отговорности различни.
Тая тема е безкрайна, ясно е че между двете страни никога няма да има консенсус, не и в България или на Балканите, аз не подкрепям нито една от страните, лошото е че много рядко виждам такива с желание за баланс, и от едната и от другата страна. Не мисли че ми е лесно да оправдавам заплатите които определям, дали след една две или три години, винаги изниква въпроса не са ли ни големи разходите за заплати, моят отговор винаги е един и същ, ако някой иска да ги съкрати да намери хора, да ги менаджира и да им плаща заплатите, ако иска да не им плаща нищо, и след това да носи отговорност за това което е произведено, монтирано, създадено. По рядко но съм имал и обрантият случай, някой е отишъл да плаче за по-голяма заплата, ама имал дете, взел бил заем, бил важен за нас, ако ми е толквоа важен ще се постарая да не го изгубя има такива хора и съм готов да им плаам от собствената си заплата, за други ако мога и съм преценил му вдигам заплатата, но да ходи да мрънка на собственика, ако собственика иска да му ги плаща на ръка това е негов проблем, скоро имах един такъв случай, вдигнаха му я без да ме питат, естествено за тяхна си сметка и малко след това той напусна и се преквалифицира в съвсем друго животно, да е жив и здрав все ми е тая.
Лично за мен незаменими хора няма, има хора които си струва да запазиш, има хора които би било добре да запазиш и други за които ти е все тая дали ще запазиш, може да е твърде крайно но за мен 90% от служителите са в третата категория.

Хора всякакви!
Ако трябва ти да кандидатстваш при мен за същата позиция която работиш каква заплата би си определил за начална?
Не рискуваш ли да си помисля същото?
Само знам онова което боли наистина. Хора които не разбират и не работят, да вземат колкото или повече от теб понеже комуникацията с шефа е на ниво или са от едно село.

Хубаво е да уточниш за каква позиция, тъй като има огромно значение, може да работя за 1000 или 2000 може и за 40-50 хил. Аз никога не започвам с цена, цената е последното нещо което предлагам. Първо ще трябва да ми се изясни каква е позицията, с какво ще се занимавам, какви отговорности ще имам. След това ще ти кажа аз с какво съм се занимавал, в какви проекти съм участвал и какво мога да ти предложа, и ако имаш интерес ще ти дам диапазон на заплащане и условия, защото има различни начини на работа. Аз нямам твърда цена, тя зависи от това което се иска, ако искаш да забивам пирони, и съм решил че тази работа ме устройва едва ли ще искам повече от колкото тези които забиват пирони. След като си ми я описал мога да ти предложа освен пирони да завивам и винтове, но ти ще си прецениш.Ако искаш да управлявам фирма от 200, 300 и повече човека и проекти за по 100 млн ще говорим за 5 и 6 цифрени суми + солиден бонус, всичко зависи.
При мен напълно важи приказката кучето скача според пръчката, всичко се случва и утре може да съм на улицата, и повярвай без да се замисля ще започна и работа за 500 лв, но със сигурност няма да си стоя и да чакам да ударя шестица от тотото. Преди 15-на години се преместих в София, просто защото със съдружника ми се разделихме, до преди преместването нямам идея каква мие била заплатата, не ми е било нужно да я смятам по този начин, в момента в който се преместих започнах първата що годе подходяща работа за 300 лв, въпреки че по сметка имах поне 20-на хиляди т.е. не съм бил на зор, по добре 300 от колкото 0, 4 месеца по-късно заплатат ми беше 2000 лв, просто хората прецениха че има какво да им дам. Така че сигурно аз не съм подходящият човек за питане, никога през живота си не съм имал сериозни притеснения относно пари, винаги съм знаел че в момента в който ми потрябват ще намеря начин да ги изкарам по един или друг начин.

Доста добре се обоснова с уточнение и отговорност. Другото е ала бала.
Интересното е че когато се започне една работа нещата се променят обикновено от шефа а изискванията стават и повече и повече но заплатата не! Има един похват когато напускаш да ти я увеличат или да си намериш нова такава.
Отдавна не работя на заплата но съм работил няколко години. Увеличението ми беше без да изисквам, предполагам че се сетиха понеже ме натовариха на макс и нямаше на къде повече. Не съм драпал за пари но ми беше обидно преценката с увеличението и в последствие това ми беше причината за напускане и естествено не закъсня предложението за повече но решението вече го бях взел.
Няма как да се цаниш за работа да завиваш видии и гвоздеи за 300 лв. при положение че го правиш в пъти повече и без брак спрямо другите професионалисти а разходите ти за живот да са 600 лв. примерно.
В последно време чета как пожарникари вземали по 600 лв. на месец а старите 1000 лв. Ми да напуснат защо стоят още там като не им изнася? Или им изнася? Евтини почивки и привилегии. Защо не потърсят доходна работа като не им стига това заплащане?

Тони,
и аз и ти сме извън класацията. И двамата сме институции. И аз забивам пирони за по 300 лв като се наложи. И с кофата и парцала пак. Ти си избрал напрегнатия начин на живот и поемаш много отговорности и много нерви, живееш динамично и намираш смисъл в това. То си идва с ползите и с негативите. Почти никой от форума няма да умре от глад. Щом си имаш ръцете - само здрав да си ще работиш и ще изкараш за да оцелееш. Колко му е с мотиката да комапм домати и с магарето да ора и сея пшеница.
Въпроса е в бизнес модела. Одеве обсъдих темата с бившия ми шеф. Големите компании дават 60% от печалбата на работниците. Целта е да са доволни и мотивирани и да не търсят друг начин за печелене на пари. Когато този програмист който можеш 4 часа на ден го мотивираш с едни 30к на края на месеца ако може да пише не 4 а 9 часа да видиш как ще пише и по 12. И аз като рутя платка понякога не мога и 3-4 часа на ден да рутя. Понякога мога да седна и 20 часа да не стана. Всичко е въпрос на това колко ти е свободно съзнанието и колко си концентриран. Като има проект - събота и неделя не почивам.
Всеки сам си избира как да живее и сам си избира приоритетите. На мен електрониката ми е хоби и го правя първо за кеф, второ защото намирам смисъл и чак трето за пари. Но когато някой реши от моя труд да си изкара 10 пъти повече пари от мене щото бил тарикат - не става. Наскоро хвърлих 15к в кофата щото посредника на сделката трябваше да вземе 30% а изведнъж от сделка за 60к взел 200 и дал моя телефон да сдавам проекта а от мойте 40к - и помен няма. Аз се нагълтах с 15к за материали и труд ама и той го изяде четвартит.
Та който му се занимава с търговия - прави пари. Аз нямам нерви за тези неща и предпочитам да работя за малко пари ама спокойно.
Бизнес модела е скапан. Особенно в БГ. Но големите фирми са му намерили начина. Те нямат проблем с кадрите. Нямат проблем с мениджмънта. И това дето ти се налага ти да го правиш щото хората били некадърни - си е лично твой проблем. Ти можеш да го правиш по-добре - и го правиш. И в момента в който решиш да смениш модела на работа и делигираш тези неща на други хора и ги мотивираш по правилния начин - ще видиш, че от едра гаражна фирма се превръщаш в корпорация.
Но както писах по-горе - работниците не са разход а ресурс.