Квебек, френско говорящата част на Канада, изключително много напомня на .... България от 1989г.....
Три дни бяхме на гости на наши приятели в Монтреал, чувството ми беше, че съм се върнал в България
20 години назад във времето.

Летището, малко, неугледно, неуютно, бетонни носещи колони, въобще не пипнати след махането на
скелето, около вратите фасове колкото щеш, заблуждаващи надписи, основно на френски,
мотаещи се летищни служители ( като че ли всички пушачи ), тесни улици, без дупки, но пък едни вълни,
Черно море да им завиди. Вземането на кола под наем беше сравнително лесно препятствие, хотел
Comfort Inn приличаше по-скорo на българска туристическа спалня от време оно. Шофирането по
монтреалските улици си е цяло преживяване, гора от знаци, доста от тях закрити от храсти и неокастрени
дървета, странни светофари с мигащо зелено, после разбрахме, че това значело завой надясно, стопове,
стопове, и пак стопове, през 50 метра, на повечето пише Arret, но има и 10% с надпис Stop. Магистралите
тесни като българските, кръпки дал Господ, отново неизменните вълни, маркировка имаше само по
магистралите, по останалите пътища само осева линия, а двулентови и трилентови пътища без маркировка
на лентите, при което се кара в индианска нишка.

Кварталите Дорвил и Ласал са досущ като софийските предградия от соц време. Голям мол в Ласал, събота,
влизаме в 16 часа местно време, народ, народ, като в ЦУМ. Става 16:50 и пада бомбата, като по сигнал
всички магазини тряскат врати и решетки, изнервени служители подканят заблудени клиенти да напуснат
магазина, защото работното време изтекло. Докато се усетим останахме сами в мола, без да броим
охраната. Не вярващ на очите си питам един полицай какво е работното време на мола и защо затварят
още в 17 часа, онзи се позапули и ми отвръща, че такова е работното време на всички магазини в Монтреал,
не само в този мол. Питаме вечерта нашите приятели, а те знаете ли какво припкане е след като свършиш
работа в 16:30 да успееш да напазариш за половин час ? Широко рекламирано е навсякъде, че това е
придобивка на социалната държава ( защо пък социална, е не социалистическа, не знам ).

Лиценза за твърд алкохол го държи само една компания, 100% монополист, останалите магазинчета могат
да продават ( пак с лиценз ) само вино и бира. Цигари, никъде не се виждат, питам в един селски магазини
продават ли папироси, да, разбира се, обръща се мацката, отваря зад нея едни денкове без надписи и ми
изброява 5-6 марки, искам Марлборо 100мм., нямали такива, не продавали такива марки, имали обаче
някакви квебески, били много серт, взех една кутия, така и не запомних марката, защото надписа само
на френски, и си припомних вкуса на пловдивските Родопи пакет от 1990г. Носехме бутилка нашенска
ракия, закупена в САЩ, на домакините очите им светнаха като я видяха, набързо й видяхме сметката.

Автобусни спирки имат достатъчно, спирките някак си невзрачни, тук там олющени, посчупени стъкла,
чат-пат пръснати със спрейче. Къщите повечето дървени, модел сигурно 1950г., сравнително добре
поддържани. Доста жилищни блокчета, като в социалистическа България, понашарени, поолющени,
пред входове парчета вестници, обелки от домати, картофи, ако се вгледаш в тревите лесно се забелязват
динени и бананови кори.

Вечеря в квартален италиански ресторант, храната супер, не като в Америка сладникъв бълвоч. Искаме
менюто, само на френски, с 300 зора избираме. След малко изненада, как съм избирал не знам, но ми носят
една голяма чиния с мешана скара и шопска салата. Е, не точно като нашенската шопска, но домати, краставици
и сирене, с добавка маслини, кашкавал и пиперки. А скарата нашенска: кърначе, голямо татарско кИфте,
чибабчета, пържола. Сервитьорите се пообъркаха с нас, щото половината група говореше френски, другата
английски, а сервитьорите говорят и двата езика, но не можаха да запомнят към кого на какъв език да говорят.
Та по едно време една девойка ми носи една чиния и ми вика фюмаж, фюмаж, гледам не мога да разбера
какво е, обаче чувам през масата бе сирене ти дава бре, панирано е, вземай ! Оо, фюмаж, фор ми, мерси мад'м.
Квебекските сервитьори обаче са много свестни хора, не ти досаждат през 5 минути с глупави въпроси, както
хамериканските им събратя, идват сервират, без много приказки, естествено наблюдават те от бара и всяко
твое по-рязко движение им изостря погледа и хвръкват на секундата. Отделно храната която получихме беше
върха на сладоледа, Гаче ли пловдивски им бяха готвачите С две думи заслужиха си бакшиша ! А и
сервитьорките ги биваше, фини и млечни каки.

Вътре пълно, дзяпат някакъв спорт, бягат с една топка в ръце, блъскат се, чат пат се побийват на терена,
а екзалтираните фенове крещят колкото глас имат. Седнали сме отвън, 50% обаче от тия дето вряскат вътре,
стоят отвън и важно и умислено пушат пред вратата, от време на време крясъците от вътре ги накарват да
погледнат големия талавизор и да махнат с ръка. Без да съм врачка, разбрах че са на страната на губещия отбор.
В един момент обаче като че ли слабаците поведоха и агитките се размениха, пушачите влезнаха вътре, а
непушачите излезнаха да пушат, но не за дълго и всичко отново си дойде на мястото, първите пушачи отново
бяха отвън.

Следва продължение...

пи, човече, това си е направо за темата "Хумор" - трудно се сдържах да не се смея с все глас!

Че от 10 човека фирма двама вече са там - явно добре се справят...............
Нашенска мая има нещо.............

Ще ги научим на европейски нрави - няяяяяма да ни се изплъзнат

А що нашенец се инфилтрирал там. Ама са прикрити. Правят са на шушумиги. Аз имам едни братовчеди там. Изнесоха се по времето когато можеше срещу 10к. кан.$ да си купиш гражданство. Сега не знам може ли.

Имам аз разни познати, ама последния дето замина седя 6 месеца и се върна, каза не става за живот, иначе добри пари вземаше, програмистче в частна фирма, със канадски паспорти и той и жена му .. ама не издържаха, не искат и да чуят за канада.

Брей, да не повярваш бе! А аз си мислех че канадците ударили кьоравото, и много хубаво там

Какви причини изтъкнаха за бягството обратно към милата родина?

Ми каза че нищо не му харесало, и той е бил някъде из френско говорящите раьони, никой не искал да му говори на англииски, не му харесвало като цяло. Интересно че не е човек който обича да ходи по заведения и клубове, по скоро си е домошар, и ме учуди че не му хареса, имам дуги познати които са си там и са доволни. Канада на мен ми е странна, твърде социално, не ме влекът такива места.

Монтреал, централната част на града

От Ласал до центъра се стига по магистрала номер 20 за около 10-12 минути. Качването на магистрала е много странно направено, между двете напречени ленти на магистралата има оставено към 15-20 метра разстояние, магистралата е на второ ниво, а пътя на 1-во. От пътя се прави завой и се влиза в това 15-20 метра разстояние, след което се изкачваш нагоре и излизаш на магистралата. Кръпки и вълнички, вълнички и кръпки, и така 10-тина минути. Добре, че има маркировка. Тойота Ярис на тия вълнички се държи като полски Фиат, на няколко пъти нещо задираше по вълните, ама ко ти пука, кола под наем. Стигаме центъра, излизането пак така странно - между двете ленти, слиза се надолу, оттам едни беттони тунелчета и накрая си на пътя.

Търсим място за паркиране. Едни табели, с едни надписи, гора от разрешени и забранени места, само дето написано всичко на французки. На улицата успоредна на старото пристанище ( май-първото пристанище в Канада ) спрели много коли. Четейки знаците би трябвало да са паркирали на забранени места. Пише че трябвало да има стикери по колите, да, само дето нито едно кола не беше със стикер. Знам ли, може и да са им парламентарните коли, ама надали, такива малолитражки. Спираме двама, младеж и младежка, говорят английски, но не могат да ни обяснят, имали велосипеди, не кола. По едно време двама образи, бял на около 30г. и черен на около 25г. прибягват от странична уличка и бързат да се качат в един червен шевролет. Бях по бърз и успях да ги попитам за платен паркинг преди да са отпрашили. Черния ми обясни да гледам за еди какви си табели и да карам на еди къде си. Бързо го питам, тук дето са паркирали забранено ли, а то се хили - ми да, не гледаш колко бързо гледаме да се изнесем, че да не ни закопчаят, и се изнесоха на секундата. Брех мама му стара, излиза че поне 20 коли бяха паркирали на забранено.

Следвайки черните упътвания се завъртяхме из кьорсокаците на централната част на Монтреал, все едно караш из пловдивските криви улички из стария град, само дето си на равно, а не на тепе. По едно време разгеле видя се къде е паркинга. Мда, паркинга се намери, обаче едни машинки те таксуват, и пак всичко на френски, ву изи хиър мъни и т.н., иди разбери какво искат. Пообиколих улицата, брей, като че ли всички монтреалци избягваха точно тази уличка, по другите улици яйце не можеш да хвърлиш, тук кьормусун табела няма. Гледам двама доктори в бели манти, пушат пред една лъскава врата. Питам ги, жената, младичка, към 30-те, хващаща окото кака, си направи ухото на фуния и ме гледа учудено, аз разбрах че е глуха и вече викайки я питам пак знае ли как се работи с въпросните машинки за паркиране. Фунията стана още по-голяма. По едно време я дочух, че казва жо не парл англе ! Оо, ето защо си свиваше ухото на фуния, не че не чувала, ами не разбирала какво я питам. Махам на една дама от компанията, й казвам на тази с бялата манта ил парл франсе, онази с разбиране премахна фунията от ухото си и тогава вече обясни на френски как се работело с машинките, даже дойде да ни покаже, обаче го направи толкова бързо, че 3-ма души зад нея не схванахме кое в каква последователност се натиска. Каката избяга, като се извини, че имала много клиенти днес в ресторанта. О, пак грешка, не била докторица, ами готвачка и си пушела фасчето на задната уличка, докато не се появихме да й попречим да смукне и филтъра. Въртим се около машинката и псувам всичко френско, от Бонапарт до Митеран. Разгеле, минава един с колело, облечен като битник, рошав, несресан, пушещ ( май тука всички пушат ), и ни пита на англе искате ли да Ви покажа ? Уи, мосю, уи, мерси боку ! Взе да въвежда едни кодове на мястото на паркиране, които ги пишеше на едни обли тръбички, които си помислихме, че са предназначени да си заключиш велосипеда, после въведе номерата на колите, накрая плъзнахме картите и машината изтрака една бележка на френски, че за $10 канадски долара имаме право на 4 часа престой на това място. Бах мааму, 30 минути загубихме с тия машинки.
На накрая, Рангелье, можехме да се поразходим пеша в централната част, покрай старото пристанище, и да щракаме на воля.

Центъра е много живописен, 80% от сградите са в стил от 1900г., еркери, прозорци, врати, тераски, всичко в разни завъртулки, пак казвам все едно се движа по Александър Батенберг или Отец Паисий в Пловдив. Кафенета с по 4-5 маси директно на тротоара, през 6-7 къщи скелета и знаци премини на отсрещния тротоар. От време на време липсва по някоя къща ( дали разрушена, или просто празно място не разбрах ) и се вижда грозна гледка, гледаш съседните къщи отпред направени като хората, за пред улицата, а от страни оставено дюс на тухли, даже неизмазани. Както снимах щях да се пребия в един чувал, в последния момент го видях и успях да го прескоча, обърнах се да не би да ми се е привидяло, ми не, чувал, черен, найлонов, вързан, от тези за боклука, насред тротоара, седи си там и чака такива като мен да се спънат в него. Снимах го, да няма после хъката-мъката, не било вярно. И това на 50 метра от Нешънъл банк оф Кенъда, досами катедралата Нот'р Дам ! Да беше в София, Пловдив, Варна, по бих го приел, ама тукинка, стори ми се мноо странно.

Както и да е. Нот'р Дам катедралата е нещо, което задължително трябва да се види ако си в Монтреал. На острещния тротоар беше разкопано като за световно, един мужик в оранжеви дрехи махаше и объркваше още повече изнервените шафьори. Вътре пълно с народ, щракат ли щракат с един сапунерки, амгаче ли ще стане после снимка. Пощраках и ази, може би от 100 снимки 5-6 станаха, другото тъмница или засрано от отразяването на светкавицата. Все пак органа, олтара, централната част станаха много добре. Органа е може би 10 метра висок и 30м на дължина, на дълбочина не разбрах колко е. Намира се на втория етаж и доста интересна гледка. След половин часово цъкане излизаме навън и минаваме отляво на катедралата и по малка уличка се насочваме към старото пристанище. На страничния вход на катедралата се спряла една мадам на около 45 и с пълно гърло пееше някакви шансони, протегнала ръка напред с платмасово канче. Май никой не й пусна гювеч. Май затова смени шансона с Бийтълс, ама така пееше, че ми идеше да я замеря с камък, а такива от разкопаните улици имаше в изобилие.

Седнахме на едни пейки в някаква университетска градинка, купихме си по едно европейско кафе, яко и силно, а не американски лигоч. Че и цигарката спори на такова кафе. Срещу нас на 10 метра един кош за боклук, една канадка на около 60г, от азиатски произход, го прерови внимателно, взе си там квото си беше оставила, успях да я щракна. Малко по-навътре в градинката седнали двама битника с юнашки потници, мърляви и целите в петна, пушеха и пиеха нещо от бутилчица, която старателно прикриваха. По едно време чуваме от уличката "Стефчо, виж каква хубава градинка, дали има места да седнем, да починем?" След секунда виждам и Стефчо, и жена му, и дяцата. Станах и питам "Ти ли Стефчо ? Ако си ти, ей онази пейка е свободна !" . Ей , честно, на Стефчо и фамилия очите им щяха да паднат. По едно време се усетиха "А бе българи ли сте бре ?", Да, булгар, булгар, само дето не се тупнах по гърдите. Поприказвахме със Стефчо, от няколко години били в Квебек, ама на, чак сега дошли да видят центъра на Монтреал. Пък аз им викам и ние така, ко да му гледам на Чикагу-то.

Следва продължение...

Няма ли да има снимков материал?