Ами отделителя с енанася съвсем тънко, ти не изпозлваш ли такъв на спрей ? Те да не са ти дали отделител който е за стъкломат, има еидн дето се маже като боя, и реално остава най-горен слой в съкломата, но това не е за твоят случай.

Ами хората със силикона ми дадоха отделител, който се маже. Не съм търсил спрей, понеже този отделител си върви със продулта за калъп и съм сигурен, че не прави реакция с него! Когато изсъхне, този отделител създава тънък филм, който може да се изстърже...
Явно трябва да опитам различни вариатни, докато го докарам.

Гледайте какво намерих - Цък
Интересната техника е в края - при пълненето на калъпЯ! Този тип не прави отвори и т.н.(което си е "менгемелия" работа), а направо сипва вътре и затиска. Т. е. ако е правилно разположен мастър-а (няма кухи чати от към капака), това трябва да сработи без проблем, защото проблемните участъци ще се напълнят при сипването и няма как да задържат въздух!

Ами то това е ясно, те така се молдват голяма част от машинно произведените детайли, с една разлика че там обикновенно ги и въртят по две оси. Не си казал, че искаш да правиш такъв тип матрица, има си специфики. Но за въздуха не си прав Без значение дали така или иначе въздух винаги може да остане. Всъщност по другият метод ако имаш 10-15 см фуния тя създава доста по-равномерно налягане навсякъде от този метод. Всъщност това което гледаш е доста по-капризно от към изработка, и е по-склонно да задържа въздух. Излишната смола изтича по пътя на най-малкото съпротивление, а там където имаш въздух и по-трудно достъпни места пак нямаш добро пълнене. Когато пълниш по сегашният метод, праивш фуния, както с еправят фунийки, ако си играл на фунийки, само че голяма фунийка, поне 20-25 см дълга. Пъхаш я там където ти е отвора за пълнене и наливаш, като излезе през вентилиращият отвор пълниш фунията поне още 5-10 см, може и повече зависи от обема на детайла. Така от една страна, стълба във фунията оказва налягане, от с друга имаш от къде да компенсираш свиването и не се получават смучки. Някои дори поставят матрицата на земяна и я пълнят през фуния която е на 1-1.50 над матрицата, през маркуче, така имаш сравнително високо свръхналягане около 0.1 бар което е достатъчно за да реши повечето проблеми с въздух-а

Да, не е толкова просто колкото изглежда. Самата смес като се разбърка се вакуумира за да се избегнат мехурите а за по добър резултат се пълни под вакуум а най предпочитаното е на тънко пълнене. Това не е пластелин (моделин се казва) макар че и с пластелин става. Подобно на това си правя формите с гипс а подложката със силикон. Но и само със гипс става тази не е капризна форма. Лееш от гипс после го лакираш и слагаш отделител. Ако е смола аз ползвам формула 5 но става добре и с ПВА (поливинил алкохол) За гипса като отделител ползвам маргарин.
Материалите ги има в зъботехническите магазини, по скъп вариант.(там се гони еластичност, свиваемост, стареене)
Зависи с какъв материал се лее детайла според него се прави калъпа.

Това за фунията е ясно. Аз така го правя! Имам обаче няколко проблема :
--при единични (открити) калъпи
Когато направя калъп от 1 част, който просто се пълни директно отгоре(изработка на плосък детайл), се получава едно повдигане при ръбовете. Т. е. по ръбовете на калъпа полиуретанът се повдига леко нагоре. Или ако го напълня така че малко да прелее, изпъква нагоре...(детайлите са големи примерно 200х300мм или 200х60мм)
--при двойни калъпи
Когато имам детайл с форма на кутия, е голям проблем отливането. Това са дълги и тесни пространства, за които трябват адски много вентилационни отвори и пак няма гаранция, че ще стане. Мисля, че го правят под налягане в промишлените производства.
За това си мисля за варианта с предварително пълнене. Ако завъртя детайла, така че гладката част да е от към горната половина на калъпа, ще мога предварително да напълня тесните пространства и само да притисна горанта част. Понеже тя няма да е закрепена ще мога леко да понаддигна отрани и да извадя останалия въздух. Или поне така си го представям.
А това при единичните(отворени отгоре калъпи) е особено дразнещо. Чудя се дали да не си отлея по още една половина, която да служи като капак...
Та за това харесах техниката. Не съм сигурен до колко ще ми свърши работа...

Не използваш правилните смоли, там е проблема. Ако имаш дълъг дълбок детайл по добре да използваш смола с нисък вискозитет, и задължително да дегазираш. Няма нужда от много отвори за въздуха, ако пълниш правилно с нужният вискозитет един два отвора са достатъчни. Козата си сака пръч, смолата е според птиложението, формата и обема. Ти говореше за нещо с консистенция на мед май, това е доста гъсто.

Смолата е ОК. Проблемът ми е деаератора! Беше супер импровизиран до сега. Тази седмица ще си сглобя сносен и да се надяваме, че нещата ще се получат.

Еее то двете неща нямат общо, въздуха от формата е едно, този в смолата е друго, той няма да излезе колкото и отвори да оставяш, просто трябва да деаерираш предварително. А сега с какъв вискозитет лееш?

Напротив! Когато не е деаерирана смолата, съдържа въздух, който започва да излиза, когато се успокои сместа. Като газирана напитка. И дори да е напълнен правилно калъпа, като вземе да се раздува, се появяват язви. Иначе е 100.

Въпрода е че тоя въздух няма къде и как да го изкараш, той си остава на повърхността. Е ако работиш със смес която втвърдява 20-30 часа може и да излезе, но това е непрактично, индусриално масово се изпозлват смеси с демолдинг време между 15 и 60 минути. 100 cps предполагам е вискозитета, ако е толквоа е добре, т.е. като моторно масло горе долу, само да не е 100 P което вече си е като гъстичък мед.

Ето го дЕвайса - Цък
Нещо не ми се е получило добре видеото. Много куцо беше да снимам и да гледам какво правя... Но се разбира за какво иде реч.
Има някой кусури и настройки на софтуера, които трябва да се барнат. И при включване се установява в 1. Не знам дали се вижда на видеото, но това трябва 100% да го променя.
Иначе като дизайн на кутиите можете да си кажете мнението. Всякакви коментари са добре дошли. Все пак това са ми първите кутии

Честит празник!
Това е дизайн на кутия за честотен регулатор - Цък
Има два панела, които за сега ще се държат на болтове и покриват двата клемореда. Единият е ниско, а другият е под дисплея. Рендера ги е събрал и не си личи къде са. Корпусът е за малък инвертор - максимум 5kW.
Опитах се да го изградя от еднакви елементи, за да може се правят по малко калъпи. Не ми се получи добре - към момента само двете странични части са еднакви и монтажните "планки".
Моля за коментари и идеи!

Имам въпрос относно отливките. Когато калъпът е само от една част (с директно пълнене), ми е много трудно да преценя колко трябва да налея. При клипчетата в you-тубата винаги им се разлива върху калъпа излишното количество. При мен не става така. При мен се надува отгоре, но не се разлива. Последно като пълних ми се получиха около 2мм натрупване в/у детайла. Как се прави това? Трябва да разнеса с нещо допълнителното количество?! Аз не мажа отгоре калъпа с отделител. Може ли от там да идва този проблем?! Основният проблем идва от там, че детайлите ми са големи и се разнася относително бавно и много лесно препълвам калъпа....
Благодаря!

Хммм интерсно защото ако е с вискозитета който беше писал някъде по-горе не следва да имаш такъв проблем, това е доста течен материал. Ако не супява да се разнесе явно имаш твърде много втвърдител за този вискозитет /приемаме, че за него няма какво да направиш/ пробвай с по-малко втвърдител, това ще му даде повече време преди да стане на гел, т.е. да може да се разнесе чисто гравитачно. Иначе да мажеш със някакви шпатули .. не знам. С отделител пръскаш навсякъде, но той няма да спомогне разнасянето, целта му е да не залепва.