Бонго, тия числа в таблиците нали някой трябва да ги сметне, а след като ги е сметнал то не му трябва пак да ги "смята". Ако беше се занимавал по-сериозно с програмиране (ако въобще някога си се занимавал де) щеше да знаеш, че таблици се правят за да се смята веднъж и после да се ползва много пъти. Система, дето няма как да работи при биткойните.

В такъв случай излиза, че не се декриптират данни в реално време и за конкретен случай а се правят хаш таблици за 256 бита.
Някой беше направил за 64 бита и бързо ПЦ за около 40 секунди супява да брейкне 64 битовия код. 2 терабайта бяха по спомен тея таблици.
Явно тука казуса е същия само дето е за 256 бита и целта е да се разпредели по много машини цялата работа.
То и за това са ограничен брой - 256 бита.

Да бе, нямаш грижи. Само трябва таблиците сумарно да са 12554203470773361527671578846415332832204710888928069025792 терабайта.
Или както викаш ти, да се разпредели на машини, ама колко? Според мен оптимално ще е да се раздели на 36893488147419103232 машини, всяка с по 680564733841876926926749214863536422912 терабайта памет Ник'ъв проблем, само желание да имаш

Е такова ми докараха да оправям преди 2-3 дена:
http://www.ebay.com/itm/ASICminer-Block ... 417c9113dd
Беше си опющяло транзистора, който пуска едно реле, през което се подава захранване 12В към т.н. АСИК блейд платки (6 парчета са вътре). Тая гадина пука 200Вт като е натоварена отмах, а вече казват, че и за чеп за зеле не става щото била адски слаба и за година работа я изкараш няколко бит-стотинки я не... Шашава работа....

Тези калкулатори на по старите модели цената им пада като лавина
имали шанс да се използуват за друго - търкалят linux на пример или са сама калкулатори и после в коша?

Зависи от модела - някои имат вграден рутер в тях (общо взето bareboard рутер с качен къстъм линукс), така че да - можеш да го ползваш за това. Самите изчислителки - за нищо друго не могат да се ползват.
Има и модели, в които няма командна логика, само сметаческата (вързват се с USB към PC, демек искат да са вързани за машина) - те съвсем за нищо не стават (освен за отопление де).

навсякъде рекламата върви като 'ASIC миньор', обаче подозирам, че става въпрос за FPGA. да направиш ASIC от този вид се изисква значителен бюджет, рядко става с една проба, пък и накрая получаваш поне 10К чипа. които може да са дефектни защо ли продавачите на миньорско оборудване не копаят?

някой виждал ли е голи снимки на миньор(ка)?

Аз миналия месец разглабях едно Butterly Labs Jalapeno. Вътре има една малка платка със захранване и два микроскопични чипа (предполагам 0.4 растер или нещо такова), дето греят ЯКО. Около 3/4 от устройството е всъщност вентилатор и огромен радиатор. Наистина е ASIC някакъв.

Това е в посока на хардуерното решение, софтуерното ще е по-евтино.
За да умножаваш милиони с молив ти трябва таблица с по-малко от 100 числа - побира се в паметта
Не заради друго: като ми трябваше скраднат WiFi интернет се натъкнах на таблици от няколко гигабайта с които бързо се разбивало всичко. Не ги пробвах защото народът се оказа по-мързелив от мен и си кара на фабричните пароли, повечето от които са ясни.

един колега си поръча, наистина си е хардуерен чип, не е фпга.
но той не е баш от-до копачка, всъщност е чист ша калкулатор, вече около него слагаш каквото трябва за да ти стане копачка. като ша калкулатор предполагам има и други приложения освен за копане.

На "мадър борда" има 6 конектора за блейдовете, един LM358 с който се управлява релето дето нещеше да цъка, един малък SMPS дето захранва ПИК-льо с който е направен лан интерфейса и уеб сървъра, който изглежда ето така:
http://blockburner.net/wp-content/uploa ... bcube5.png
Цялото чудо без кутията е това:
http://blockburner.net/wp-content/uploa ... bcube4.png
http://i478.photobucket.com/albums/rr14 ... c76f35.jpg
Самите блейд платки са от едната страна само радиатор от другата са ето така:
http://www.gekkoscience.com/webuilds/cu ... becard.JPG
Чиповете са си някакви специализирани ASIC-и, не са FPGA-та и пекат зверски...

Таблици се ползват в два случая. Първият е ако имаш сложни сметки с повтарящи се данни, които подлежат на "кеширане". В случая обаче сметките са елементарни и почти всички хардуерни решения постигат сметка/клок. При това сметка/клок в един юнит, а обикновено в един чип се събират много юнити. Демек не само че няма файда от таблици, ами и ще забавят работата.
Вторият случай когато се ползват таблици е по-интересен. Значи в много крипто приложения има съобщение "m" на което се смята някава чек сума "с". И обикновено множеството {m} е много по-голямо от {c}, демек може да има различни съобщения с една и съща чек сума. Примерно ако съобщенията са от по 16 байта, а чек сумата 4, то очевидно ще им много, много повторения...
За съжаление обаче при хакване обикновено се знае колко е "с" и се търси "m", но няма известна функция която от "с" да дава "m". Знае се само обратната, т.е. от някакво m(x) може да получим някакво c(x), което обаче няма никаква гаранция че ще е същото, което търсим.
Но тъй като става въпрос за множества, нищо не ни пречи да си измислен една функция която от "c" да генера някакво "m". Демек функция, която от чек сума генерира съобщение. Естествено ако сметнем чек сумата на съобщението тя няма да е тая с която сме го генерирали. Друга ще е, но новата чек сума можем да ползваме за да генерираме следващото съобщение, от него получаваме нова чек сума, от нея пак съобщение, сума и т.н. т.н
За да не се заклим обаче ни трябва таблица. Достатъчно е само един бит за една чек сума, който показва дали тая сума сме я ползвали вече или не. Така в горния пример за 4-байта чек сума ни трябват 4 гигабита таблица, което е само 256MB памет. В началото нулираме паметта, генерираме едно съобщение, смятаме чек сума и гледаме дали е търсената. Ако е търсената сме готови. Ако не е, гледаме дали е вдигнато битчето дето съответства на тая чек сума. Ако не е, ползваме я за да генерираме следващото съобщение, ако е тогава си избираме друга чек сума дето още не сме я пробвали.
В крайна сметка вместо да се брутфорсва 16-байтово съобщение се брутфорсва по 4 байта чек сума. Разбира се, има малко магия, по-точно математика в избора на обратната функция. Но общо взето стига да осигурява равномерно разпределение се получават нещата. Има разбити алгоритми дето са си мислили че само с брутфорс на 16 байта могат да ги разбият, а ги разбиват с 4-байта + таблица.
В случая обаче с биткойна малкото множество не е 4, а 32 байта... и поне аз не виждам как може да се сведе до по-малко, дори с таблици

miro_atc не си губи времето да обесняваш. Те все си мислят за световни конспирации.
bongo_x2 като си толкова хитър, къде са ти милионите от биткоинти? Ти ги изсмятай всичките, ако искаш с таблица, ако искаш наум не ме интересува. Давам ти веднага на ръка 1/10 от официалната цента на биткоинтите. Ти смятай, аз ще ти плащам.

Защо ?

На мен ми беше интересно и полезно . И го четох с интерес .

Благодаря @miro_atc

На теб ти е интересно и се опитваш да го разбереш, а другите, въпреки че е отворен сорса и в интернет има техническо описание на протокола, пак им се превиждат шпиони.