Това звучи смешно, изречено от човек с малки деца.


Отиваш при директора, няма значение кой от двамата. Пускаш си телефона на спийкърфон, да се чува в стаята и се обаждаш тук: http://www.gli.government.bg/page.php?c=3
И казваш по телефона: Добър ден. Имам проблем с работодателя, можете ли да ми помогнете.

+1.

да бе, естествено, не съм такъв човек.

Хм..., не че съм го правил, но досега никога не се е налагало да се върна там откъдето съм напуснал, а мога. Просто причините за напускане никога не бяха отстранени.

А аз 2 пъти съм се връщал на едно место и един път на друго. И за четирите пъти не съжалявам.

ike, има едно много важно нещо, човек да си държи на думата, дали си подписал нещо или не няма никакво занчение, за мен има значение какво сме се разбрали, ако си казал че напускаш когато ти кажа и без предизвестие значи е така, хич не ми пука какво и къде си подписал и какъв е кодекса, думата си е дума, никой не ти я е слагал в устата. Едно е човек да е разсеян, да забравя ... аз съм точно такъв, помня точно по 10 мин, обаче от нещо казано не съм се отмятал, губил съм и много пари които еможело да си ги спестя, но щом съм казал съм казал, точка.
Не само не понасям, ами ненавиждам хора които казват едно а после се обръщат кръгом, лично за мен живот ана такива хора не струва и стотинка, и не в пирогов ами на бакърена фабрика им е мястото но разходите са повече. Не знам на какво ще научиш децата, да кимат и да казват да да, съгласни сме и после да ходят да го топят че не им плащал осигуровки, че ги уволнил без предупреждение ... никой никого нищо не принуждава. Работодателя си казва условията, работника може да приеме, може и да не приеме, и като приеме е редно да се съобрази с това което е приел, а не след 2 месеца да се отмята .... съвсем сериозно ти казвам ткаъв бих му счупил крачката пред децата.
Човек трябва да си държи на думата без значение дали му изнася или не.

е ТоНи точно затова си има трудов кодекс и стандартен договор. може да запомниш думите на 5-10 близо до тебе, ами ако имаш завод или корпорация (1000-10000 човека). може да работя в социализъм, но това съм им признал тук - колкото и зле да е положението, кой колкото е работил, ако е бил назначен на постоянна длъжност мин. срок за предизвестие и от двете страни е 1 месец, независимо дали човека ще ходи на работа или ще сдаде всичко и ще си тръгне след 15мин.

тия неща със заплахите май са по характерни за 5ти клас - мисля че вече сме на години за подобни истории. за всичко извън стандарта има съд - друг въпрос дали работи в БГ или тук и колко време отнема.

Що ли си мисля, че визирате различни ситуации.

Именно, не е важна бройката, ясно е че няма да караш на устни договорки, но за мен това кеото човек е казал е по важно от това което е подписал. Веднага ти давам пример, имаме не малко случаи в които трябва да се съобразяваме с работния цикъл на клиента. Не е рядко да се работи по две седмици без почивен ден и да се вемат 4 почивни дни накуп, когато някой постъпва той приема тия условия, и после ако ходи да се оплаква че видиш ли такъв му бил работния график .... ето за това говоря. Имал съм какви ли не случаи, иприемрно често се наемат хора за кратък период, изрично им казваме че няма да им плащаме полагаемата отпуска, заплатите които даваме са 2-3 пъти средните за региона, считам че за 5-6 месеца в които ги наемам не си струва да затъваме в глупости, плащат им се осигуровки на цялата сума, всичко им се внася както трябва, и много често като свършат 6-те месеца или колкто там е проекта и се почва, ама тук мен ми се полага отпуска .... и знаеш ли какво става, след 6-7 месеца когато пак набираме хора тия същите идват и се молят да ги вземеш, те вече нямало да искат отпуска ... сори, не само че няма да го взема ами ако някой ми иска референции ще се погрижа да не го вземат на работа.

А аз никого не плаша с нищо, плашат се децата, аз просто казвам, а всеки си решава сам, лично аз съм изхвърлял брат си два пъти от работа и то с бой, и колкото и да звучи мутренски това е най-сигурния начин да вразумиш някого, мутренските подходи не са ми чужди и може и да не е нещо за гордост но върши работа.

И между другото точно кодекса е проблема, в САЩ където поне за сега, рбаотника няма много права едва ли ще ми се наложи да вразумявам някого а и на никой няма сигурно да му хрумне да се оплаква, но тук където работника е толкова привилегерован няма много законни начини да го накараш да работи и да не краде, та това което остава е сопата.
Това което аз искам е съвсем просто, да можеш да уволняваш когато пожелаеш, без предизвестие без причина. Мисля че това са нормланите взаимоотношения, същото и да е за работника, да може да напуска когато пожелае. Я ми кажи какво да ги правя тия хора когато ми трябват за по 4-5 месеца на година, естествено е че няма да ги държа на зпалата, нито искам някой да ги мисли кога да им с епусне предизвестието, а по някога и е трудно да с епланира, излиза нещо и ти трябват за още месец ... гражданските договори ги прецакват, а и не са удобни и са проблемни, значи остава трудов. Да в момента има вратички, всички на изпитателен срок, дали е свъсем законно, зависи как го четеш и тълкуваш. Или сигурно е по добре вместо дда плащам по 1200 да им плащам по 400 и да ги държа цялата година ?

ToHu, при твоя случай е по-добре да разчиташ на подписа. При такова наемане за определен срок, ще попадаш на хора разни и съответно не може да се очаква, че всички ще са почтени и ще държат на думата си. Аз съм съгласен с теб, но реалностите са такива...
И въобще в отношенията работодател-работник, кучето е заровено в конкретиката за всеки случай.

Ето защо според мен, тук виреят толкова много фирмите за персонал и консултанти - всъщност и двете са едно и също (консултантите в повечето случаи са с повече опит, повече образование и доста по-висока цена).
Хората ги отдават на час, и въпреки че много от тях работят съвсем нормално в продължение на години, а някои и ги наемат
впоследствие във фирмата наемател, винаги когато наемащата фирма няма повече нужда хората си тръгват на секундата.

Вече самата фирма която се занимава с персонала, се грижи хората да имат изрядни договори, да им търси работа, да им плаща
заплати в буферните периоди когато няма работа и т.н. В същото време по този начин и самите работници са стимулирани
да търсят нови проекти и нови възможности за работа.

Разбира не всичко е розово - тези хора изхвърчат първи, ако фирмата си оправя касата или го е закъсала, има проблеми с договори,
извънредно време и т.н. но просто така си решават проблемите за момента. Не е нито добро, нито идеално решение - но може би е вариант,
и във всички случаи изключва личното отношение. Работата си е работа, ако някой не я върши добре - търси се и идва следващия. Но пък
това не означава, че този който се е издънил веднъж или няколко пъти - не става за никаква работа. Никой не е безгрешен, нито пък идеален - за това има шефове и йерархия, за да държат юздите - а често и те не си вършат работата или просто се оставят на течението.

Наистина си е дълга тема за разговор.

Ами Груби, от една страна е добре, от друга това допълнително повишава стойността на услугата което в крайна сметка се плаща от цялото общество. Примерно ние сме повече в строителния сектор, т.е. ако на мен ми се вдига цената на труда това рефлектира върху инвеститорите, ние сме повече в индустриалното строителство но и в банковия сектор. И двете прехвърлят това оскъпяване директно към крайния продукт, т.е. краният потребител.
Аз не мсиля че това е успешен метод, не и за общества които не са изцяло или основно експортно ориентирани.

Има разбира се и други варианти, аз ще плащам същото, но тогава работника ще получава по малко заради посредника, т.е. отново е ощетено обществото.

Трятия вариант е ясен, и ако там е рядкост то тук не е, плащане на по-малки заплати и то под масата, и това ощетява обществото. Когато плащам много добра заплата за определена позиция, когато осигурявам сертифицирано работно облекло, когато осигурявам максимално комфортни условия на труд, застраховам всички служители дори и за това да няма изискване и още куп неща мисля че следва да имам елементарното право да ги назначавам и уволнявам когато поискам без да ми се налага да се правя на мутра, да се измислят схеми или да се минава през посредници които не са в полза на никого.

Общество което не е осъзнало че капиталиста и работодателя са най-важни и че без тях то не може да същесъвува няма големи изгледи да просъществува много дълго. Европа не напразно се задъхва, това няма да подмине нито Швеция, нито Норвегия нито Франция, това че имат набрана инерция просто ще удължи агонията, а в някои общества, конкретно това във франция, още от сега е започнала агонията и определено проблема не е в Българските и Румънските цигани.

Много хор аняма да ме разберът, но половината си живот съм прекарал като служител, и в момента съм един вид такъв защото по-голяма част от бизнеса ми е свързан с консултация и менажиране на чужд бизнес, и двете страни на монетата са ми познати и никога не съм бил за силно социалните политики.

С най-добри чувства, без оценки и присъди, просто една история по действителен случай :

https://www.ted.com/talks/jon_ronson_st ... anguage=bg

Ами не виждам връзката но то и няма нужда, ако намека е относно нечие душевно състояние със сигурност би се намерил поне един психиатър който да реши да пише дисертация за моя милост, а също до момента е имало и не малко причини да съм на другото място, но каквото било било, и каквото е сега е сега, пък какво ще стане утре един господ знае, има ри еален шанс утре някоя акула да закусва с мен .. то по скоро ще е обяд, сега колко е шанса .. зависи колко самолета ще летят утре в целия свят.

Ако беше намек за нечие психическо състояние, то би било твърде безвусен намек.
Случката по-скоро е напомняне ,че живота е като история по Рей Бредбъри - винаги е с най-малко очаквания от героите обрат. Всеки сам избира дали да играе някаква роля, предложена му от моментната ситуация и до каква степен
да я играе . Единствената грешка на въпросния Тони от историята ( случайно съвпадение на имена ) е , че е преиграл в старанието си да се прави на луд, без да се съобрази, че публиката има файда да му повярва ( тъй де , не е тайна - психиатрични болници в UK вземат по 2000 паунда / на пациент / за седмица /-от държавния бюджет. Аз съм бачкал
във въпросната Broadmoor Hospital и из частни психиатрии в региона цели две години и нещо . И първото нещо, което научих , е че насилието е задънена улица за всеки човек, взет по отделно. Държавата е единствения безнаказан монополист на насилието. И го раздава на концесия на определени лица- рекламира го, праща по чужбина едни хора да убиват законно други хора, медикаментозно насилие-продава и събира акцизи от стимуланти, наркотици, психотропни , физическо и психическо насилие -толерира мениджъри с "по- нестандартни подходи" , финансово насилие - банки и спестовни дружества със странни практики, фалити, източвания и т.н. и т.н.
Но когато нещата достигнат до определен етап, същата тази държава се обръща против довчерашните си герои и си събира дълговете, после ги праща по институции, където делигира на едни други хора почти неограничени права .
Колкото до обществото - 99 % от хората предпочитат да разсъждават в черно и бяло и в човек прибягнал до насилие в името на дадена цел виждат "чудовището" злоупотребило с "добрите граждани" . Един процент от хората , бачкали по скрити от очите на обществото институции виждат картинката такава, каквато е - хората проявявали насилие в определен етап от живота си съчетават в себе си две роли - на насилника и на жертвата, или с други думи - изпадат в ролята на мишлето, захапало сиренцето, удобно поставено от някой в капана за мишки.
Никой не заслужава да захапва това сиренце. Особено ако си е навил вече на масрафа и може да живее добре, без да изпада в крайности.