Ами то това няма голямо значение. Конкретно за експорта към гербер си трябват просто гигахерци. Дали има ядра или не на Алтиума не му дреме, както казах той си е с праисторическа сърцевина.

всичко зависи от бизнес модела на конкретния проект.
- каква е целевата група - ТНТМ любители, офис, индустриално, аутомотив, 24/365
- какви са климатичните условия
- какво е приемливото ниво на брак - <1%, 10% или 30%
- каква е принадената стойност при продажбата - ВОМх1, ВОМх3, ВОМх10
- изделието крайно ли е или е модул за вграждане
- какво е количеството - 10бр, 100бр или 10,000бр.
- какъв е ангажимента на производителя за гаранции и замяна
- ще се сертифицира ли и по кои стандартни

ако изделието е предназначено да задоволи нуждата на индивидуални ентусиасти да си почешат крастата, да си направят някоя мигалка или медиен център в къщи, или да управляват пералнята през телефона - това е един подход. няма никакви гаранции, който си го счупи - за негова сметка си е. и да му мигне телевизора или дори да наводни съседа под него - това също си е негов проблем.

ако нещото ще го играе офис-копютър за браузване в офиса - много важно, че може да се наложи да ребутва през час, нали става за 15 сек...

ако ще го изграе рутер в къщи, надали е проблем да ребутва всеки ден. но ако е рутер за провайдер?

ако е сериозно изделие, което предполага сървис рикол на 10,000 железа, пръснати из цялата страна/континент?

---

DDR2/3 са относително еластични към вариации в опроводяването и импедансите. все пак в началото винаги се прави 'калибрация' по конкретната платка, с която се покриват 10-15%, че и 20% толеранс. обаче този толеранс зависи от много неща - производствени толеранси на платката, температурен градиент, градиент в захранването (дори 50mV оказват влияние), понякога дори специфична поредица от битове по бъса в другата банка. да не говорим при смяна на чип на друг производител. с един чип памет всичко е относително лесно и късмета може да окаже съществен принос.

затова се правят масивни симулации, целящи комбинацията от горните толеранси да вкарат дизайна в средата на зоната на устойчивост. един дизайн може и да работи, дори ако е в крайната част на зоната и да почне да гличи при някаква промяна - температура, напрежение, влажност дори. и пак зависи дали от този глич ще мигне картинка на екрана, ще спре асансьор или супорта на струга ще се намаже във вретеното. да не говорим за асансьор, който ще отвори врата при липсваща кабина или нещо подобно.

китчетата на олимекс са си ТНТМ (Тъп Народ - Тъпа Младеж). дори стила на схематиката (един голям чаршаф) се нещо, което ти набиват в главата още в първи курс, че не трябва да се прави никога. няма одитор по СЕ, който да се подпише под такава документация. а ако някой е имал удоволствието да види какво се случва, когато платка с техен олуинър се вкара при панталейката, ще ме разбере от половин дума. аз лично никога няма да сложа поне 80% от техните компоненти на платка, която е за 24/365 експлоатация. обаче за целевата група на олимекс този подход е достатъчен - те не обещават нищо конкретно като параметри на работоспособност.

игъла е напълно подходящ за техния случай. предполагам, че критичните части са проектирани все пак с някой по-читав кад и после само за изкопирали топологията в игъла. защото целевата група трябва да може да си пипне нещо без да си купува/краква накой по-профи продукт.

на последния семинар на алтиум, отидох само за частта, касаеща SI симулациите. впечатлението ми беше, че са още далеч от смислен резултат. после пушихме с лектора отвън, та коментирахме посоката и темпа на развитие в тази посока. той ме попита с какво симулирам. казах му. той се ухили, хръпна от фаса и ми каза "ти па намери с кого да ни сравняваш! искаш ли фланелка на алтиум?". това беше преди 2 години, но се съмнявам, че за този период са наваксали 30+ години преднина на ментора

с горното се опивам да обясня каква е ситуацията и защо понякога има успех, а понякога - няма. но в общия случай, без сериозна симулация не знаеш къде си в толерансния прозорец и потенциала за изненади е значителен. пак по мое мнение. с което искам да кажа, че всеки има право да си прави каквото си иска, дори и да прави DDR3 и гигабитни продукти с игъл.

Нещата са още по сложни. Кадърен платкаджия некадърна платка не може да направи. Може да направи платка с компромиси ако трябва да се смести на по-малко слоеве, да си позволи повече ваи но като знаеш нещо - не може да тръгнеш срещу знанието си и да го направиш некадърно.
Проблемите при хай спийд дизайна идва от това, че трябва да съобразиш технологията на производство на платката още преди да си я почнал. Колко слоя ще имаш, къде ще имаш слепи ваи, на колко метализации ще минаваш, какъв ще ти е падстека, кой след кой слой ще се прави и най-важното до колко платкаджийниците могат да ти гарантират процесите - дебелина на базовата мед, дебелина на всяка метализация, подецване, дебелина и диелектрична константа на препрега и още сума ти параметри които трябва да се вземат в предвид. Една и съща двуслойка пусната с еднакви параметри на 3 платкаджийници у нас се държи коренно различно.

Pif, има ли хубава книга, която да ги описва тия неща. Питам основно за това:

ъхъ...
гледаш се в огледалото и си спомняш коя цицина от коя мотика е.
освен мотики има и двойки тухли, сещаш се къде когато се наложи да пипаш стекъпа, когато вече си рутирал 2-3 бъса.
и като кажа на някой, че минава седмица, че понякога и две, преди да си опънал първата жица ме гледа изпод вежди

може и да има такваз книжка. но и да има, надали ще седна да я чета. (1) тези, които владеят Силата, нямат време да пишат книжки; (2) тези, които имат време да пишат книжки, рядко владеят Силата. има разни рецептурници от рода 'черната магия и ...', но те или са остарели спрямо новите мотики с по 2 дръжки, или покриват до 30% от материята.

ако си решил да ставаш колега, по-добре да долетя до тебе. за 2-3 седмици ще схванеш от къде тече водата, нататък ще е по-полезно за си настъпваш мотиките сам. ще хапваме дебели телешки пържоли, а може и да обиколим малко с мотори. ама трябва да изчакаме лятото.

Дедо, въобще не съм решил да ставам колега просто ми стана интересно дали има такава книга или поне дейташит, защото да се разчита на настъпани мотики, а също и на връзумяване след настъпани мотики е малко несериозно и ако бизнес модела ти е основан на тая тактика те чакат доста изненади .

За да станеш добър лейаут се изисква точно толкова усилия колкото да станеш добър програмист. Същото е и с механичния дизайн и с хардуера и с чип дизайна. Просто си трябват години опит. Да, учи се нещо в университета но то е основите. После градиш и крадеш занаят дето се казва. Като ще правиш платка трябва да познаваш технологията на изработка, толерансите и възможностите на съответния производител. Платката я правиш ти. Това, че друг слага материалите по машините не означава, че той я прави. Да, те имат постпроцес който наглася твойте гербери към техния процес но производителите дето ще ти правят контролиран импеданс на прототипна платка май клонят към нулата. Или поне аз не знам за такива.
Чиракуването и занаятчийството в тоя бранш помага много. Общуването с платкаджийници също. Симулациите също. Основно е от настъпването на мотики защото неща които си ги чел или са ти ги казали а ти не си им дал достатъчно тежест се оказват критични и се налага пускане на нова платка само за няколко милиметра по-къса писта на клока примерно.

Да попитам - трябва да сглобя 2 платки , преди да ги пратя към Китай. Или трябва да ги сложа на един фрезер разстояние една от друга, или на по-голямо разстояние и фрезера да обходи първо едната - после другата . Какъв "стандартен" размер фрезер препоръчвате за единия и за другия случай?

аналогията с механичния инженер е добра.

един новоизлюпен инженер теоретично е годен да конструира редуктор веднага след като се е сдобил с хартийката. учил е нужните дисциплини - металознание, маханика, допуски и сглобки, машинни елементи и т.н. на пръв поглед задачата е лесна - знаеш мощността, обороти, въртящи моменти. проектираш валовете, лагерните легла, зъбните колела, натъпкваш ги в общ корпус, осигуряваш мазане и си готов.

обаче кой тип на зъбите е най-подходящ, кой тип зъби какво лагеруване изисква, кой лагер да е заклинен и кой свободен, какви легиращи буквички в стоманата как се отразяват на производството и после в експлоатация, след 5, 10, 50 години? нашето момче прави чертежите, по тях стругари, фрезисти, шлайфисти, и още десетки специалисти от това ниво правят детайлите. накрая всичко се сглобява и инженерчето почва да си прави селфита с първия си редуктор.

обаче се оказва че свири, чука, хърка, хвърля масло от неочаквани места, грее и други подобни ефекти. по принцип редуктора работи и си върши основната дейност - предава въртящ момент, ама като цяло е кофти. като се повърти една година се оказва, че има износване на зъбите, един и същ лагер се налага да се сменя през месец, определени якостни болтове се късат необяснимо, а заради шума клиентите те гледат на криво. и изведнъж на инженерчето му светва лампата, че оня невероятен досадник, който цял семестър им дуднеше някаква непонятна дисциплина от рода "статистически и вероятностни методи в машиностроенето" е имало какво да каже, учебника май беше един зелен?... а пък другия предант по "допуски и сглобки", който го е въртял цял час на изпита през целия учебник за четворка, май е бил твърде благосклонен. при съответната ментална нагласа, постепенно стига до извода, че колкото повече знаеш, толкова по-малко знаеш.

няма начин да направиш тих, студен и дълговечен редуктор от първия път. няма такова ръководство. нормалната библиотека за тази дейност заема 1-2 метра, но точно такова комплекно ръководство никой не е написал. затова инженерчето обикновено бива настаненно във фирмата на някое неотговорно място да конструира не особено възлови неща и някой чичко задължително му преглежда нещата и мърмори под нос: "виж ся, моето момче, таози шпонков канал след термична обработка се отваря малко и при тоя допуск на всеки 10 произведени колела, едно ще чука". и ако инженерчето е по-окумуш, ще слезе в цеха и ще говори със стругаря, шлайфиста и фрезовчика какво не им харесва на тях. те не разбират особено от целия куп дисциплини, но имат практически опит, видели са много и интуитивно усещат какво е добре, и какво не е. може да не са прави, но ако има диалог, евентуално следват и мисли в съответната глава. и инженерчето, докато си яде отсъстващо вечерята пред телевизора се тормози "абе бай Пешо защо ми каза, че лагера натегнат по този начин ще си замине бърже?..."

след година чиракуване в проектантския отдел, вече с по-малко мляко около устата си и с повече масло по ръцете, израстващото инженерче почва да се съмнява: "аз хубаво им чертая такава-и-такава грапавост, ама дали е толкова?" или пък "абе колко ли е твърдостта на повърхността на зъбите след термо-обработката наистина?" и така бавно, година след година, се става (чичко) инженер. за да разбереш как ще работи твоя редуктор и след 10 години, просто ... трябва да минат 10 години

редуктора може да се начертае и на аутокад - ползваш го като проста чертилка, вместо чертожна дъска и пантограф. изделието ти е в главата, хартията е само едно непълно и понякога погрешно отражение на разхвърляните ти мисли. и някой трябва да седне да направи G-кодовете по чертежа за фрезата в цеха.

но може и да е проектиран в солида (примерно), което ще елеминира голяма част от грешките по недоглеждане, хартията ще отразява точно дизайна, а програмите за CNC-тата ще са почти автоматично генерирани. ще можеш да развъртиш редуктора без да си направил и една стружка. при повече усърдие ще направиш и някоя симулация за разпределение на силите, за охлаждането и т.н., изобщо каквото ти позволява продукта.

разбира се, ако редуктора е за ярмомелка, да го проектираш на солид е оверкил. дори и на хартия можеш да го скицираш и пак ще стане. тя ярмомелката такъв джангър вдига, че няма да се чува нищо от редуктора, най много да се разбягат кокошките. пък и се пуска няколко пъти в месеца да смелиш малко храна за животните. но ако правиш редуктор за асансьор, всички в блока ще намразят фирмата ти заради виенето. да не говорим за скоростна кутия на кола.

толкова за редукторите. при това редуктори има откак някой е изобретил водното колело.
в електрониката за някакви си 20 години пистите станаха от 1.5мм на 75 микрона. обичайните честоти от 1MHz скочиха на 1GHz. и всичко се случи в условия на непрекъснат шок-и-ужас, надбягване, гонене на срокове за излизане на пазара и сериозен превес на маркетолозите над инженерите. просто нямаше време да се натрупа рутина, още по-малко тя да се систематизира в смислени ръководства. от там идва и метода на мотиките.

---

и това важи за всяка професия - инженер, доктор, дори готвач.
май само политик се става без цялото това досадно чиракуване. поне у нас, не е рядкост първия печат в трудовата книжка да е "министър председател". по принцип политика трябва само да може да се надлъгва със себеподобните си. строят картонени кули и после се чудят защо паднала сградата. и след задълбочени анализи в разни комисии и комитети стигат до извода, че причината е, че махнали скелето преди да залепят тапетите. само дето никой инженер дори не е погледнал чертежите на сградата, камо ли да провери сметките.

стефане,
чудничко прост въпрос, в отговора на който ще преобладава думичката 'зависи'.

ако става въпрос само за 2 платки - не се занимавай с това, просто кажи, че ти трябват фрезовани и толкова.
ако е по-сложен въпроса с панелизацията, пусни друга тема с повече детайли в питането.

ДедоБоре, за прототип е, ама да науча нещо покрай това.
Платките са с форма на Г (клавиатури, с различен чип)- отвън става да се дооформи на ръка, отвътре ще е трудно.
Не ща да плащам за въздуха , та искам да ги пусна като една платка с фрезоване между двете.
Предполагам, мога да си нароча фрезер 3 мм и да ги разположа по него.
Обаче на едно място имам полуокръжност с радиус 4.5мм и може пък да е голям тоя фрезер.
Друго важно не се сещам.

Досадно е като пратя файловете и да чакам да ги огледат, та да кажат ок или йок- та гледам да се подготвя.

традиционно фрезер 2.5мм е ОК, но може да е и 2мм, и 3мм.
трябва да е в отделен файл (неметализирано фрезоване), по принцип се прави на отделна машина. по-голям диаметър ще вдигне по-голяма скорост на обработката, ама това е без значение за теб. трябва да оставиш и нефрезовани мостчета между платките, които се перфорират с малки дупки към платките, че да се отчупят лесно и по размер. също е хубаво да са неметализирани (пак отделен файл)

Ама ти за панелизацията ли питаш или за самите платки? Най-добре си комуникирай с платкаджийницата, те ще ти кажат какво и как могат.
И специално трябва да уточните слоевете - фреза преди и след метализация. За размерите на фрезерите - сърдят се от 1-1,5 мм фрезер надолу. Затова си го пусни с 2-2,5мм фрезер и си свиркай. Най-много малко да ти качат цената при големи бройки, което май не е твоя случай.
едит: с Дедо сме писали едновременно.

Давай го. Имам доста опит с опроводяване на DDR3 и бързи интерфейси.

И гледам ентусиасти с протел 99. Как се изравняват дължини на писти с 99?

Изравняват се както и с алтиума но вместо да мисли той мислиш ти всъщност резултата може да се пошучи по-добър макар и по-трудоемък.