Не знам колко е в тази посока, но ето едно: недостатъчно семинари/конференции/обучители. За да се движи един развой като нещо повече от копиране на примери за ардуино трябва напредничава мисъл.
За да има някакво ниво се очаква някакъв вид придобиване на знания:
- университети - тука ясно какво може да научим
- семинари на фирми - имам чувството че в последните години дори намаляха - преди Texas правиха често, сега никакви
- конференции - пак слаба работа; ходенето по европата изисква пари, и по-проблемното - време
- самообучение - всички на това наблягаме, но първо отнема време, второ лесно е да забегнеш в грешна/ненужна посока
Гледах последния FOSDEM и смятам че щеше да е полезно за много хора. Ако беше наблизо нямаше да го пропусна. Радвам се че колеги от форума са го посетили, и им завиждам благородно.
Разните OPENFEST и подобни също са в добра посока, разбира се са с определен фокус и малко размити.
Ако мислим как да усвоим едни пари ще е супер ако се организират качествени конференции. В смисъл организация (клъстер на разработчиците на ... - ей, за клъстери имаше някаква евро програма - Еврика! намерих финансиране!) която да прави такива конференции.

Хех, ама първо хората които са го казали са живели от другата страна на локвата, и второ са живели в други времене щото днес и отвъд локвата нещата се променят. Като добавиш и факта че тези които можеш да качиш не са много по-добре от тези които искаш да свалиш и започва да сатва трудно. Най-големия проблем обаче е в криворазбраната организационна структура и то не само у нас.

Гичо, в повечето случи проблеми те са на фундаментална основа, а точно там днес има много варианти за доубочение. Ако потърсиш можеш да намериш доста интересни неща от Bob Pease, Jim Williams и други като тях които да ти светнат доста изгаснали лампичики. По сайтовете на производителите също все още се намират интересни четива.
Има и не малко форуми, да трудно е да отсееш полезното от плявата, но в много от случите хората които разбират имат нужда от сламка или от плясване зад врата ако твърде много са се фокусирали в грешният детайл.
Има други проблеми, например това че се правят масовки за непретенциозни клиенти, техническите характетистики отдавна не са критерий, не и реалните такива, по важно е какво ще сътвори PR и Маркетинг отдела. Друг проблем е все крактото time to market, което води до в болшинството случаи смехотворни ситуации. За пример Самсунг, ако бяха забавили новите запалки с месец два или три за да се направят някакви пълномащабни тестове нямаше да им сеналожи да изтеглят милиони бройки от пазара и да изгубят репутация, но някой си е гледал мрежовия график и е трябвало да вземе бонус ...

Аз имам предвид друг контекст - за да имаш добър R&D ти трябва екип, и този екип трябва да работи целенасочено. Например в стартъпите отвъд океана хората се запознават щото единия споделил нещо някъде си (форум, среща), виждат че гледат в една и съща посока и правят "team". Да кажем че по някакъв начин този team вече го има - остава да се насочи енергията му в определена посока. За да стане това има нужда от лидер - ментор, даскал, както искаш го кажи, защо не и мениджър в добрия смисъл на думата. Някой с реноме, ореол, дар слово или нещо друго, което може да повлече "последователи". Такива хора очаквам да видя на конференции и семинари - които да могат да те спечелят за някаква идея.
В конкретната среда в която работя да кажем срещам хора, с които споделяме донякъде подобни възгледи, или поне споровете вървят към избистряне на нещо конкретно. В една друга среда това би било началото на един "стартъп" - от тази страна на Океана е началото на един запой петък-до-понеделник и после пак на тръстиката. Имам предвид че тука ни липсва смелост да рискуваме в разни бизнес начинания. Самата конюктура го е наложила, ако щеш и страх да поемеш риск и т.н. Да заложиш къщата и да се довериш на няколко души че поне ще успееш да плащаш ипотеката. Т.е. че след 1 година ако нещата потръгнат няма да те изработят и да изнесат каквото знаят нанякъде.
Което ме насочва към друг проблем, или поне непозната територия за мен - инвестиции за развой. Т.е. рискови инвестиции в нещо което след година може да генерира ... 0 приходи. Реално работещите фирми не искат (и не могат) да отделят големи суми и/или време.
Лаборатории, високотехнологично оборудване и тем подобни - все неща които струват много калпаци пари и няма откъде да ги вземем. Или предпочитаме сумите да ги вкараме във вноска за новия ML ...
За самообучението съм съгласен - но в него присъства "само-" - затова е индивидуално и неорганизирано. Пак опираме до екипа и неговите цели. Реално има много области които дори не предполагаме че ги има, или идеи такива - можеш да си четеш за обектно ориентирано програмиране и да пропуснеш алтернативни идеи, които колкото и да е шокираща може да са по-добри за определени случаи.
Тука виждам ролята на тия ментори - да представят на "принизен" (до моето ниво) език разни идеи като ги поставят в разбираема за мен/нас среда. Това да го прихванем и да изкараме нещо на тази нова база. Така го виждам инкременталното натруване на знания - стъпваш върху нещо чуждо, разбираш го и правиш следващата стъпка. Ако си качествен правиш развой, ако ли не след време изваждаш нещо неработещо, бавно, безсмислено. Никой не е казал че от всяка дърво става свирка.

За стартъпите отвъд океана можем много да говорим, но според мен не са в никакъв случай пример, точно обратното. В болшинството от тези стартъпи е налице само идеята, дори много често и тя е неясна. Тия стартъпи обикновенно ако не стигнат до правилният инвеститор, който да има и визия умират, успешните са успешни не толкова заради участниците в тях с идеи, а защото са срещнали правилният инвеститор който има опита със стартъпи, събира екип, организира, планира и маркетира, и в болшинството случаи и там също не е кой зане какво. Често резултатие се постигат защото първоначално събраният тийм е успял да направи една добра визия на тов акеото иска да постигне, евентуално има някое криво ляво работещо демо с което успява да привлече още повече пари, от където инвеститора си е избил инвестицията, и да въвлече още много хора които работят и успяват да създадът нещо. Рядкост са успешните стартъпи в които всичко се гради на способностите на тези които са ги създали, някога е било така но вече не е. В днешно време нямаше да има никакво занчение дали Джобс щеше да има идеи а Вознек дали щеше да гледа клавиатурата като теле железница ...

Не, че нещо, ама много ги омешахте нещата.

Може би ги омешахме, а може би са си омешани по принцип. Колегата задава въпрос който сам по себе си няма точен отговор. Факт е обаче че той застъпва два противоположни да ги наречем интереса, структура и компетенции от чисто техническа гелдна точка и същото това от управленска гледна точка, като не трябва да забравяме и модерните тенденции които са едва ли не даденост. Според мен най-сериозната пречка са късите срокове за разработка, ниската себестойност и високата толерантност към незавършени и недоизтествани продукти. Тези три фактора ми се струва са основната причина за хаоса в структурата и модерните тенденции в управлението на проекти. А тези три фактора пък са пряко свързани с очакванията на кационерите ... та нещата може да са омешани но са много свързани.

Ако мога да вметна
всичко опира до пари - колко можеш(искаш) да отделиш за развойна дейност и какво ти е очакваното ROI(return of investment)
все накой плаща обяда:
ако R&D < ROI ще ти останат пари ти(ти в смисъл МСП) да си го платиш.
ако R&D > ROI някой друг трябва да плати(кредиторите ще ти разпродадат активите, застраховката, и т.н., държавата ако си например учен в БАН или си достатъчно хитър да си в държанва фирма или частна фирма на наши хора).

за съжаление всико се свежда до : "с пръдня боя не става" и до сметката за обяда

сега знам как ще се почне лакърдията че в малките фирми хората дават всичко от себе си и т. и т.н. Бил съм за съжаление 15 години в това положение - осъзнавам че всъщност аз съм плащал обяда на другите
то не че и сега не е така

Хм, тук не е въпроса за това дали служителят плаща обяда или не, защото в крайна сметка самият той яде и хрнаи семейство, колкото и да му плащат , в нисккаъв случай не е той този който плаща обяда, но нека не отклоняваме темата в тази посока. Практиката показва че не е важно какво плащаш на служителите, може да им плащаш ужасно много, може и да ти работят без пари и в двата случая да не спотигнеш нищо .. или обратното.
Ако говорим за наистина малки фирми 5-10 човека, и такива 50-100 нещата са различни и подхода е различен. Логично е във фирма с 5-10 човека някои неща да са по-добре, обикновенно имаш мотивирани специлисти, каква е мотивацията няма никакво значение, много често тя не е материална. Но тази малка фирма има ограничен ресурс, към нея не можеш да прилагаш формите на организация и управление които прилагаш към голяма таква. Да разчиташ на малко свръхспециалисти не е много по-дпбре от това да разчиташ на много некадърници, трябва да има баланс, и да занеш какво влагаш, какво получаваш и какво искаш да получиш. Има случаи в които работи, но в много от случаите не работи.
Относно R&D vs ROI тук изобщо няма какво да говорим, ясно е че няма как да има бизнес основан на дотации. Големите компании могат да си позволяват да инвестират в развой на нещо което не им носи пари но там или целите са други, или просто е лошо планирана инвестиция. Това се случва във всеки бизнес, въпросът е като цяло да имаш възвръщаемост.
Въпросът е какъв точно е ROI, а днес все повече инвеститорите искат да виждат числа немислими за до преди 20 години.
Според мен разсъжденията по тази тема трябва да тръгнат от съвсем друго място, R&D на какво ? Защото има часовници които са проектирани по няколко години и производството им е отнело година, има и такива проектирани за 2 дни които след месец са вече по щандовете. Подхода в двата случая е коренно различен като и в двата случая е оправдан.
Time to Market е изключително важен днес за вся повече сфери. Директно мога да дам пример, в момент аимам комплексно изделие което преди седмица се показа на изложение, а след 2 месеца трябва да е в масова продажба. Имам един списък от 60-тина точки юза ичистване, тия дни ще се появят още толкова сигурно, ще се сформира работна група и в рамките на две седмици трези 100-120 точки трябва да се изчистят и изделието да влиза в производство, и това касае основно хардуер. Изделието няма да е перфектно, и сигурно в следващатат една година ще има поне още две ревизии, за софтуера пък изобщо няма да говорим. Обаче не може да се чака всичко да бъде перфектно, няма време, колкото и да ми се иска не може. Не мога да чакам Q3 за да ми излезе новата ревизия на дъното, нищо че това е с кофти усилвател, ще слагаме външен. Не мога и да сложа всички нужни периферии сега, неща които не са нужни за пазарите в момента няма да се слагат, предвиждат се но се дизайнват на по-късен етап. представям си че и в много други индустрии има същите проблеми.

Трябва да разграничим Research & Developmnet и Design & Development. В момента движещата сила е пазарната икономика и не може да се прави връзка между рисърч и тайм то маркет.
Бързането за пазара не е проблем на ДиД а на маркетинга. Ако в маркетинга има един човек който знае какво ще трябва да има на пазара след година или две - то тогава ДиД ще имат достатъчно време да изкарат добър продукт.
Както в маркетинга трябва да имаш някой с напредничево мислене така и в развоя трябва да имаш такъв "главен конструктор" който от половин идея да скалъпи готово изделие.
В случаите когато го няма - се получава догонването за което Тони говори.
Епъл имаха 1 човек който знаеше какво иска и наложи тенденциите на пазара. Елън Мъск и той знаеше какво иска и направи Тесла. Малко се поосра с космическите си програми но се опитва човека. Може и да успее.
Така или иначе целта е една - изделие което да се продава и да печели. Как ще се реализира/проектира - няма значение. Ако един по веригата се осере - другите го компенсират. Ако всички са посерковци и се осерат - става шитня. Точна и хубава дума точно по темата. Ако всички са добри и професионалисти - става добър продукт с добър пазар и доволни клиенти.

Pif, прав си но това изисква и много други неща. Джобс знаеше какво иска, но за да го направи му трябваха години, до появата на айпода Ейпъл не се приемаха за успяла компания, имаха малък пазарен който се топеше все повече и повече, PC базираните макове малко подобриха нещата но не бяха те главното. Елън Мъск .. имаше пари и направи тесла, т.е. това е много хубаво но за много бизнеси можеш да си го позволиш ако имаш ресурса. Когато е нещо от днес за утре не е толкова лесно. Ние имахем уникален за нашият бизнес продукт преди 5 години, но тогава пазара не беше готов, нямаше ресурс да се поддържа и развива ткаъв продукт и го спряхме. 2 години по-късно наш конкурент уцели момента и го направи хит.
Та хората с идеите дори когато ги има, само идеи не са достатъчни, трябва да движиш и ежедневни неща иначе няма средства. С публичните компании е по-различно, но там пък идфват другите проблеми, и да искаш не можеш да направиш нищо стойностно, Джобс успяваше да се бори и да е на въпреки с всичките си инвеститори, но той е един от малкото, но и при него не всичко се получаваше, например Next.
Та нещата са навързани.
А за Research, ами там може да имаш вариации, може рисърча да е много сериозен, но може и да е нещо по-просто, да направиш един психо профил отново си е рисърч но го има, така че не е само Design & Development, проучването си го има. Просто днешно време динамиката е огромна и това е така на почти всички пазари, времето за реакция е малко затова и според мен големите залитат към количеството разработващи и съответно няма как от това да не спада качеството им.
Изобщо този въпрос е толкова комплексен, че не знам има ли някой който може дори да се опита да даде смислен отговор приложим от някой друг, всеки гледа от неговата си камбанария. То аз се знаимавам с две доста различни неща, които в съществото си са R&D и нямат много общо, въпреки че едното може да мине както Пиф каза като D&D.

Можем да говори за рисърч когато правиш нови батерии за електромобил на друг принцип или нов датчик за пожар който работи на принципа на микровълни. Примерно. Когато говорим за купуване на едни части от китайците и сглабянето им в устройство което в момента има пазарна ниша - тогава можем да говорим само за дизайн. Рисърча е в маркетинг отдела а не в проектантския или производствен отдел.
Гоненето на пазарните тенденции не може да се нарича наука. Между рисърч което в случая се явява изследователска дейност и пазара са няколко години. Откритие, доказване, внедряване в масово производство.
Мога да кажа, че е рисърч направата на многослойни нанд флашове но не мога да кажа, че е рисърч правенето на ССД дискове с тези флашове.
Дан има други терзания по въпросите на организацията на РиД отделите. Учил е едно в училище а на практика се сблъсква с други модели които според него не работят. Аз също не съм съгласен с методите на работа в моята фирма и не ми харесва пилеенето на ресурс в празни посоки и абсолютната неграмотност но на мен ми плащат за определена работа. Когато мога - поемам инициативата и правя проекта както намеря за добре. Когато не мога - оставм се по течението и съвестно си взимам заплатата и правя безмислени глупости за които ми плащат. После ме хокат но съм си вързал гащите и преди проекта надлежно съм обяснил на ръководството какви проблеми ще има. Тогава си измивам ръцете и продължавам да си взимам заплатата. Ако се мисля за много добър - правя си фирма, назначавам хора и правя бизнес. Като съм тъп - слушам тези които са направили пари и могат да правят пари дори с некадърна електроника и си трая.
В пазарната икономика е важен крайния финансов резултат. Не е важен пътя на достигането му. Винаги има по-ефективни начини. От 30 служителя в един отдел поне 15 ще имат друго мнение за това как трябва да станат нещата.
И тук опираме до нещата от предния ми пост.

Тони, какво значи да намериш правилния инвеститор? Тук от страни стоят стотици милиарди долари венчър капитал и само чакат да видят идея. Изкарай добра идея и ще те зарият с инвеститорски капитал. Само дето добри идеи не е толкова лесно да се родят, за разлика от инвеститорския капитал, който е в изобилие. И наистина това е различното тук, а различно го правят мащабите, които позволяват големия риск да има още по-голям риуорд. Хората са същите като на всякъде. Никой вече не си залага къщата, щото просто няма нужда.

Аз се сещам за три проблема:

- Неправилно приоритизиране на задачите и неспазване на приоритетите от ръководството
- Липса на достатъчно точно техническо задание или непрекъснати промени в техническото задание.
- Липса на специфично профилирани специалисти и необходимостта да се заместват от "който дойде"

Щастливец... Аз мечтая да видя някакво техническо задание...