И днес голямо бягане, м*ка му!
Миии, аз съм от Силистренско, поне навремето отваряхме и железни врати с кайсиева. Ама днес май стана: да говорим за кайсии е като за въже в къщата на обесен
Щото ароматът на силистренската кайсия е световнонесравним а днес дори на местния пазар се продават главно вносни Модели на кайсия.
Иначе от блага ракийка ни глава ни стомах боли. Освен ако наистина няма да мреш, де
. Всъщност аз на този принцип дегустирам и досега не съм грешал.
Още си спомням есента преди казармата. На село обикалях с наборите по къщята на другите набори (мнооого набор бяхме, може би пика в историята на селото) и в една къща свършило мезето, не и кайсиевата естествено. Ама наборът пич: излезе навън и събра в една паница орехи. Трошим орехите с бутилката с кайсиева и отпиваме (доста якичка беше), вдигаме олелия и се насъбра народ. Взеха да подпитват "к'ва е тая ракия, доста пяна вдига" и понеже наборът беше във временно затъмнение взех думата аз: "това е Трошена ракия, в кацата с материал се пускат 10-на ореха и се бърка докато се натрошат".
Когато след 5-6 години си направих първата МОЯ кайсиева и отидох да я варя доста народ се гордееше, че ракията му е Трошена. А то в бъркането е номера и да внимаваш да не е сухичко. Аз като имащ представа от химия и биология изкарах елексир още в прясно състояние и когато казах (макар и с присмех), че аз съм автора на Трошената ракия само дето прахта под подметките ми не целуваха
За съжаление това беше и последната изцяло моя ракия ама да са живи-здрави дядовците.
А благата и силна ракийка по разпенването се познава - едно такова ситничко и трайно синджирче по края на бутилката...
Пък тази вечер съм на домашно винце от миналата година. Ех, аромат! И ще ми се фукат някои.
