много си прав!
Различават се, само че в случая ти си от групата на user-те, защото ако беше девелопър щеше да имаш опит и с тия дето си ги изредил "FireWire? SATA? PCI / PCI-E" и тогава не се съмнявам че щеше да имаш малко по-различно мнение

Единственото предимство на USB е, че е масово, но това не го прави по-малко тъпо. Все едно да ми твърдиш че Черепа бил много умен и красив, щото бил богат

Черепа - ? тоз къв е?

Това, че протокола по USB-то не е прост, го признавам. Само дето не се сещам за нещо, дето да е излишно в него ? (имайки предвид предназначението му да замени всички legacy интерфейси).

Опит се намира - с USB-то на ниво device stack за Cypress hi-speed бриджа (8051), известно количество с PIC и AVR... FTDI и PL2303 нямат много общо с USB развой, щото там развоя по USB частта е готова.
FTDI хост контролера (виникулум ли беше) не можа да ме запали - и точно щото от USB хост се очаква много повече универсалност ... Ще стои наказан в кутията.

Относно другите - наистина с развой на други бъсове много опит нямам - след ISA-та преди 15-тина години, само с PCI-E съм се борил, но и там ползвах готов бридж на PLX. Между другото, странно животно - PCI-E към PCI, а после PCI към Local Bus - и това в един чип.

Ако ще заформяме констуктивен спор (без намесата на Черепа), дайте алтернатива - посочете бъс, който да видим с какво е по-добър ... Единственият, за който се сещам ( и който, признавам, не познавам добре) е FireWire-a. Ако някой го е ровил, нека раздуе малко, ще ми е интересно.

Това ми хареса, не го знам тоя Череп ама като концепция е хитро и точно

Гичо, нека не смесваме понятията. Какво прави един протокол универсален? Ами това че в даден момент може да поддържа всички устройства които са на пазара нали? В тоя аспект всичките тия дето си ги изредил, та даже и старинния RS232 са универсални. Ами аз за 232 съм виждал какво ли не, като почнеш от секунден таймер и стигнеш до CNC лазер, осцилоскопи, и какво ли още не. Просто времената са други сега нуждата за количество данни е по-голема, но това не означава че USB е добре замислено. Нали се сещаш за най-стария тест при програмните езици? Ха кажи ми сега ако искаш да предадеш "Hello world!" от една машина на друга как ще го направиш през USB по възможно най-простия начин? Понеже аз го правя в рамките на около 20-30 байта иначе и губя около 30 секунди за девелопмънт. На тебе колко хардуерен ресурс и време за разработка ще ти онеме само това просто нещо? Ама не излизай с идеята за Cypress или Microchip USB стековете щото там отдолу под твоя код има още към 20000 реда C.
А колкото до цените, на тебе хъба ти струва 5 лева не защото е много гениално замислен а защото има един китаец дето прави по 10000 такива на ден. Аз например не твърдя че съм голям фен на лайно в буркан, просто понеже е безплатно, нали?

погледнато от узерска гледна точка, усб се различава от серийния порт по това че няма нужда да конфигурираш устройството на кой порт е боднато, идентификацията става в самия протокол. не знам усб доколко добре е измислено отдолу, за щастие не съм бачкал, но каквото такова, с годините се научих че колкото повече плюе човек срещу наложени решения, толкова по-сигурен признак е това за непрофесионализъм. който е правил поне едно истинско сериозно устройство през живота си, което е ползвано от истински усери , трябва да се е убедил в поговорката "мЫ думали как лучше, получилось как всегда". ако не се е убедил и продължава да мисли "аз ако правех усб стандарта щеше да е 100 пъти по-прост и мощен", значи просто не му стига багажа в главата.

Това е още по-точно определение за ситуацията

Иначе по темата, човек наистина трябва да е видял какви алтернативи има, за да оцени нещата... Нямам много време, но накратко се надявам вси да са чували за 7-те нива на една мрежа, та като се тръгне по тях, сравнението е:
1) Физическо ниво:
- само една медия в USB стандарта (бакър), докато при 1394 са 3 медии (бакър, оптика, радио).
- дължина на кабела USB над 1м я бачка, я не. Всички останали имат много по-голяма дължина (изключая стандартен PCI)
- изолация при USB не само че няма, ами и практически невъзможна. При всички останали има някакви решения, при SATA примерно няма галванична връзка изобщо, същото може да се направи и при PCI-E, при 1394 е необходимо развръзка само на захранванията, повечето PHY ползват проста капацетивна развръзка + bus hold. Стандартния PCI пак е изключение, но там поне са предвидили яко клампиране още по стандарт.
- терминация на линията при USB e към маса, плюс предаване по напрежение (въпреки че е диференциален сигнала, не е токов). Това по принцип е гадно, макар че се ползва и от други. Проблемът при USB в случая не е толкова в стандарта, а неспазването му. Но хайде да го оставим това щото дори и аз правя компромиси и не го спазвам, тъй че не мога да виня братята китайци.
- топология.... един хост и много дивайси, тъпо че чак дрънка. Тук не може да се сравнява с PCI и SATA, щото на тях това им е приложението. При 1394 топологията е истинска мрежа с равнопоставени точки, Демек няма хост, няма дивайс, всеки може да комуникира както си иска. При USB се опитаха да оправят грешката с OTG, но там бозата е още по-голяма...

2) Линк ниво - също яко сбъркано. Много и различни пакети (разбирай това усложнява всички нива нагоре), липса на арбитрация, потвържденията на пакетите са абсолютна измислица. Не само че не вършат работа, ами и са заложили толкова кратки времена, че не позволяват никакво забавяне на сигналите. От там не може да се прави изолация, буфериране, удължаване на кабела и т.н. Половината проблеми на физическо ниво идват от грешния линк протокол. В същото време надеждността на линк нивото е отвратителна.
Сравнения с другите интерфейси просто не могат да се правят. Дори простия PCI можеш да забавяш операциите, при SATA и PCI-E там заради SERDES технологията няма по принцип сигнализация, т.е. времената и потвържденията са софтуерни и няма проблем с кабели и буфери (т.е. софтуерът на теория може да се настрои според реалните електрически сигнали без да има особени изисквания към тях). А с 1394 сравнението е като между магарешка каручка и космически кораб... При 1394 има два вида комуникация - синхронна и асинхронна. При асинхронната (стриймване на видео и т.н.) линк нивото се грижи да се осигури bandwidth, т.е. да може да си пращаш гарантирано количество пакети за единица време, да няма бъс конфликти. Тук няма потвърждения, просто пращаш пакетите, който чул - чул. При асинхронната комуникация, линка освен че се грижи за арбитрацията (няма конфликти като при eternet) още на линк ниво се правят потвърждения.
На кратко докато се праща един пакет, в същото време тече арбитрация кой да праща следващ пакет. Когато си се арбитрирал чакаш само да се освободи и пращаш, в същото време другата страна докато получава пакета смята в реално време CRC и си следи дали FIFO-то не се е препълнило. В края на пакета другата страна потвърждава, че пакетът е получен (макар и необработен), като за потвърждението има достъчно голям прозорец от време, тъй че да няма проблем с дълги кабели и/или буфери и в същото врем достатъчно малко време се губи.
Самите пакети са само два вида - четене и писане. Това е няма друго и това страшно опростява протоколите нагоре! Ако устройството е хардуерно и достатъчно бързо, то може да потвърди пакета още както описах по-горе на линк ниво. В тоя случай предаващата страна знае, че операцията е приключила успешно някакви си наносекунди след като е пратила пакета. Разбира се обикновено се изисква повечко време, тогава на линк ниво потвърждението е "чакай". В самата заявка е дадено максималното време, което предаващата страна е сколнна да чака и приемника е редно да се съобрази все пак. Но в общия случай е достатъчно време, така че приемникът ако иска може да препрати пакета по интернет някъде и след като се върне резултата тогава да направи окончателното потвърждение.
В същото време, ако потвърждението е примерно "busy" (пълно фифо) линк лейера сам се грижи да ретрайва. Така софтуера на горните нива е много прост, на практика само четеш и пишеш от кое да е устройство в мрежата, без да се налага да се грижиш много-много с retry, busy, с какво устройство си комуникираш и т.н.
Значи предимствата за *безброй*, като започнем от простота, бих казал "O, sancta simplicitas!". Лесно се прави комуникация, все едно че устройствата ти са локални памети. Нещо повече, самите устройства може на практика да са наистина проста памет. НЯМА НУЖДА от процесор, линк контролерът е достатъчно умен да прави всичко сам. Нещо повече, това важи и за компютрите, примерно достатъчно е съвсем просто конфигуриране на 1394 карта, така че данните от примерно една 1394 камера да се изсипват директно във видео паметта.
Всъщност, всички 1394 устройства първоначално се разглеждат като проста памет - даже ROM памет, където на определен адрес има configuration ROM, там ако прочетеш описанието на устройството ще видиш какво е и какви функции има, а евентуално след това може да му ползваш специфичните функции. Но пак казва, НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да има процесор и да има мрежов стек. Има много такива устройства на пазара, макар че в повечето случаи им слагат някакъв ASIC. Примерно в една 1394 камера няма процесор (ех слагат DSP ама то за видео обработка). В дисковете понякога слагат проц. заради SBP2-то, но навремето на по-евтините и него пестяха...
Нещо повече, не само че устройството може да е просто без процесор, ами даже може и да е без драйвер. Има и такива надстройки на 1394 и това позволява да направиш просто устройство, което няма процесор вътре или поне не и за мрежата. В същото време това устройство да изисква сериозна логика от тоя който го ползва. И в същото време го закачаш на компютър или друго устройство, на което няма инсталиран предварително драйвери или софтуер, но всичко тръгва и работи! За USB феновете това сигурно звучи като магия, но работи... Всъщност идеята е проста, устройството е елементарно защото няма процесор и стекове, но пък има памет (flash) където стои кодът за неговото управление. Това си е заложено в спесификацията за "configuration rom", а това е същата спесификация, която се ползва и за PCI, т.е. не е измислена от 1394. Предполагам повечето от вас се сещат за видео картите с техния "video bios", който при ресет компютъра изпълнява и я подкарва... Същото нещо (щото и спесификацията е същата) може да се ползва в 1394. Но естествено тъй като се обвързва прекалено много с х86 РС архитектури не е толкова масово. Обаче има друга концепция (стандарт) за аудио-визуални устройства, където за съвместимост кодът е на JAVA. Уви, и това не е много масово, но иначе идеята е супер... може да се правят прости DVD плейери, сателитни или други приемници. Производителят им да си слага каквото иска настройки/менюта и т.н. И когато такова устройство се закачи към телевизор или друг монитор с дистанционното цъкаш, отваряш джабата на плейера и виждаш неговите менюта (без преди това софтуера на телевизора да е чувал някога за такъв плейер).

Уф, мамка му много се отнесох а имам толкоз бачкане.... Както и да е, USB е един буркан с... но щем не щем, трябва да го ядем

Мда
Миро показа че вниматено е прочел етикета на буркана преди да отвори капачката...
някои хора директно отварят и мажат филията без да се замислят просто щото гледат, че другите ги ручат тези л...айна..

Абе USB в над 50% от приложенията се ползва като заместител на серийния порт. Вярно че излезе 480-ката, ама като изключим массторидж и видеокамерите, почти никой друг не го ползва.

Ако навремето на някой му беше хрумнало, да бодне едни пикливи 5 волта захранване на пин от COM порта, вероятно щеше да му удължи живота с поне 10 години. Всъщност това му е най-големия проблем, че няма захранване. Е и конектора е остарял, ама това търпи корекции. В огромна част от приложенията 115 кбода са си достатъчни.

Иначе харесва ли ви или не, USB си е "най-стандартният" станадарт към ден днешен. И поне още 10 години компютрите ще имат USB порт, така, че това е избора на индустрията и юзерите. Това че на нас не ни допада, кой ли ни пита?

Диференциална двойка е, ама не винаги. EOP например се предава синфазно. Ако държиш да го имаш и него читав, забрави за импеданси в масата.

Естествено (виж по-горе ). Ако ще слагаш ферит, гредай и четирите жици на кабела да минават заедно през него, иначе може да береш ядове. А като ги прекараш всичките заедно, феритът не пречи на USB сигналите, тъй че правилото в тоя случай е колкото повече, толкова по-добре.

Роден на 29 юли 1956 г. във Велинград. Завършва Национална математическа гимназия (сега Национална природо-математическа гимназия) в София. Има две висши образования — специалност „Математика“ в СУ и „Икономика на труда“ в УНСС.
Оттук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%BA%D0%BE%D0%B2

хахаха, това беше яко

и какъв е извода от цялата дискусия? никой не харесва лай**то в буркан, ама като дойде клиента и каже "Искам!" всички го мажат на филийката и хапват с явно изразено удоволствие на лицето... 'щото в крайна сметка се плаща за изядените лай*а, а за какво работи човек ако не за да яде?
опа, тук се омазаха разбиранията за кулинария, програмиране, електроника и житейски прозрения

Аз просто не исках да бъда груб и да го казвам това горното . Какво значи да харесвам някакъв си протокол, а да го обичам случайно някой няма ли да пита - баси, това да не е жена бе ? Ако човек е професионалист прави това, което му поръча клиента, без да се прави на много важен. Същото е и с масовото плюене по Уиндоус - ами за да го ползват толкова много хора (май със сигурност над 80% от потребителите) значи има нещо .

общо взето в живота има една ясно изразена тенденция - налагат се почти винаги ония решения, които инженерчетата най-много мразят
защо това е така е отделна тема, но показателното тук е че вместо да се радват дето им се отваря работа, те негодуват. осъзнай се народе, ако всичко беше идеално проектирано, десет програмиста щяха да са достатъчни за целия свят.

Аз накратко ще кажа така - за всички устройства, които преди са работили на сериен порт перфектно, бухайте по един кабел от УСБ към сериен в комплекта и готово. Има си всичко - и ВИД и ПИД и другите бъркочи и най-важното е, че не вие сте си блъскали главата с това.
Освен това си има утвърдени методи за намиране на устройството по серийните портове и не се налага клиентът да конфигурира каквото и да е. Така бяха първите серийни мишки за Уиндоус. За пример ще дам първите ми ГПС-и, които ползвах (на Гармин, със сериен порт), за които така и не съм настройвал нищо - програмата си ги намираше и можех да си избирам с кой да си говоря.
За бълване на данни (разбирай големи скорости и големи количества) може би е най-добре да се ползват шините на дънната платка - те са с голяма честотна лента. Ако няма възможност, тогава през мрежовите интерфейси - сега всеки компютър има такъв. Особено като станаха модерни гигабитовите интерфейси - еййй, голяма гъзария! И за тях има методи за откриване на устройства за удобство на потребителя - за добро или лошо, настройките на мрежата в Бозата са достъпни за външни програми. А и немалко потребители знаят как да си настроят мрежата ... Ако няма мрежа, тогава УСБ към мрежа - пак си има и ВИД и ПИД и т.н.
УСБ харесвам само когато го ползвам (ако работи, естествено) ... Не и като работя за него ... Най-много да ползвам буксата заради 5-те волта - доста удобно стабилизирано захранване в компютъра, достъпно без да се отваря кутията.
Със здраве!