Това го преподаваха в училище още, даже даскала прави демонстрация преди това , че в началото нямаше много мераклии да пробват. Определено трябва да се направи бързо, но не и много бързо. Опарването с поялник е когато не видиш, че си се опрял до него и на мозъка му трябва доста време да усети топлината и да реагира, докато при избърсването на човката рефлекси не се изискват просто пръста минава по човката и заминава, даже не се усеща топлината .
За залепването е така, неприятно е да залепнеш то и затова леда е студен защото увеличава контакта. Но тук започва да ври изстудяващата течност(преминава в газообразно състояние) и тя може би действа като изолатор.
Ако се ползва CO2 -той няма течно състояние при атмосферно налягане- фазовата му диаграма е директно от твърдо в газообразно при 1бар.
Според мен всичко е в бързината .

Проблемът при почистването на човката с пръст е съвсем друг. След редовно практикуване, като се почешеш, и се чудиш ти ли си или някой друг те почесва...

Предположението ми беше, че онова е охладено до течен азот и снегът по него
е отчасти CO2 от атмосферата, кондензирал до "сух лед" по него. Ама не знам дали е така,
дори не помня колко % е в атмосферата CO2-то, 1-2 ли, 4-5 ли беше... та не съм много
сигурен в правдоподобността на предположението си де. Ама оня сякаш не беше чак толкова бърз,
без газов филм би трябвало да позалепне май .