Ами така е и не е така, свободата е много относително нещо. Като си на работа в офиса почти винаги можеш да кажеш излизам в отпуска и да излезеш, фирми фирмички, планиране ала бала, много рядко е някой да иска да излезе отпуска и да не може, особенно кадър на който ръководтвото държи. От друга страна когато сам си шеф лошо няма, но ако има да изпълняваш нещо не само отпуска не можепш да вземеш, но и не можеш да с еприбереш да си видиш децата. Тук вече въпроса е с какво точно се занимаваш, ако правиш масажи винаги можеп да отебеш клента, ако се хващаш с по сериозни неща не ч ене можеш, но това е най-сигурния начин да останеш без работа. И пак стигаме до едно положение че тия които могат да правят каквото искат общо взето нямат пари да го правят, дори и малко, а тези които изкарват добре като за малка фирма, трябва да се съобразяват с клиенти, проекти и т.н.

А за Спарки, не знам от кого си го слушал, но мен това ми е като мантра още от Социализма, аз работех още като ученик и не съм очкавал мама да ми дава пари за закуска, не че не ми е давала но бяха стотинки сравннео с това което харчех за хобито и давах като заеми на съученици .. имах едно тефтерче, като завърших техникума сумата беше 5 цифрена в $ ... никога не съм и разчитал че някой ще ми върне парите но това е друг въпрос. Идеята ми е че има и таквиа и онакива, аз лично съм от тия които нямат проблем да спят и под моста, парите винаги са били средство не цел, сигурно и затова за всички тия години не съм забогатял много макар да съм имал много възможности, усещането че като потрябват пари се намират създава едно друго отношение към тях, а самото намиране е просто въпрос на желание, дали ще товариш вагони, ще копаеш лозето или ще пишеш код е без значение, има ли значение значи няма достатъчна нужда.

Тони що говориш глупости?

Шефа има една основна роля в офиса - да чука сектретарката. През останалото време си бърка в носа или .... чука секретарката. Или поне това е масовото схващане за що е то да си шеф у нас

То и аз съм от тия, само дето от един момент нататък се появяват хора, дето зависят от теб, включителни тия, дето до вчера са ти давали пари за семки. Тогава и гледаш да избягваш моментите със спането под моста, до колкото е възможно.


Именно. Те са средство още по дефиниция. Другото е его, но чак след като си обезпечил въпросните нужди.

И не само у нас. Лично съм бил свидетел на поне 2-3 чуждестанни фирми с шефове на разлини нива отговарящи 100% на споменатия профил.

Интересно къде ще да е това ... поне за USA до колкото са ми казвали това не може да стане ако някои подаде оплакване, че секретарките се движат по йерархията чрез такива услуги.
За UK ако някои реши да подаде оплакване пак става така...
Първото са го казвали различни хора, включително мениджъри, 2рото го знам от UK HR-и.

Не се хващай точно за ебането на секретарката, макар че се случва да е буквално. Образа е нарицателен за много неща - от купуването на скъпи коли и от сорта, до ходенето на "екзотични" дестинации уж оправдавайки служебни ангажименти, и това при фирма на загуба към момента. В същото време ако фирмата или филиала изобщо оцелее, то е благодарение на някой по-долу в йерархията, който крепи положението докато някъде по върховете някой се усети, евентуално. Имал съм чувството че нарочно ги назначават такива. Всъщност никак не изключвам тоя вариант, примерно с цел продажба на по-ниска цена или от сорта.

За секретарките, ако тя не с еоплаче няма никакъв проблем шефа и да я чука, пък дали я повишав аили не тов аняма нищо общо. Шефовете го избягват не защото е престъпление, а защото много често секретарките злоупотребяват, т.е. те сами се натискат и после започват да го изнудват, и като не ги повиши и хоп сексуален тормоз. ....
А за другото, ами има и такива, няма как, то и болшинството работници са същите

Не помня кой го беше казал, че в бюрократичната йерархия всеки расте до нивото си на некомпетентност - т.е. спира да расте когато стигне ниво в което не е компетентен и въобще не става за тази позиция ...

Принцип, стар колкото гаечния ключ: "Натягаш докато се скъса болта, после връщаш на четвърт оборот".

Става и за работници: "Смъкваш им заплатите докато спрат да идват на работа, после им ги вдигаш...с малко".

И за шефове: "Вдигаш им данъците докато започнат да заработват и като таксиджии, после им ги смъкваш...с малко".

Ммм нито един от тия принципи не работи по никакъв начин, и ако изключим първия другите два доста често се експерементират.
За растенето в йерархията, да често се случва някой да бъде повишаван защото е добър в това което прави без никой да си дава сметка че изобщо може да не става за позицията за която го промотират. Един много добър стругар ... колко можеш да го повишаваш ... обикновенно не можеш, много често дори и за началник смяна не става, но си е все така добър стругар.

Един австрийски генерал (не мога да се сетя сега как му беше името) е измислил преди два века модерните принципи за мениджмънт (тогава в армията, но после и за бизнеса). Според него хората се делят на 4 вида:
- мързеливи и тъпи
- работохолици и тъпи
- мързеливи и умни
- работохолици и умни
Най-добрите хора за повишаване в мениджърски позиции са мързеливите и умните, защото знаят какво трябва да се направи, но ги мързи сами да го направят и го делегират перфектно на другите. Работохолици и умни са по принцип лоши мениджъри, защото искат всичко да направят сами и от там не делегират на подчинените си и не ги обучават поради което и сроковете страдат, защото те сами не могат да се справят с големи проекти. Мързеливи и тъпи е ясно, че за нищо не стават, но най-опасни са тъпите работохолици, защото скоростта, с която създават проблеми, които трябва да се решават от другите е огромна. Затова такива хора по принцип не трябва да се оставят без надзор. Сега от тук идва и грешното схващане на българина, че само мързеливи хора, дето не са експерти в областа си стават шефове. Ако това наистина се случва, то значи мениджмънта на фирмата си разбира от работата, особено ако тия хора са и умни. Забележете, че аз не смятам хората, дето не са експерти, че непременно са тъпи. Те могат да са си умни и пак да не са експерти. Интелегентността им съчетана с мързела ги прави перфектните началници, защото те успяват да изградят колектив от работохолиците експерти, които да вършат работа. Ако работохолиците експерти биват промоутвани, то тогава няма да има кой да върши работата. Затова най-добрия начин да напредва човек в кариерата е да делегира работата си и да обучава хората около него, за да не става незаменим. Мениджърите не обичат незаменими хора и затова винаги ги държат на по-долни позиции.

Това не беше ли Фридрих II? Ама не е австрийски, а пруски. То сега няма такава държава де

да отводня малко - почвам да се готвя за нататък. днес дойде поканата.
просто процеса продължава - никакви мечки още не са застреляни.
но ще гледам да сложа снимки

... ако и когато стигна