Това е част от схемата. Все пак съдия изпълнителите са си съдии Трябва и те да се хранят, нали? Така удобно си начисляват разходи и таксички и после от сума 1000лв, изведнъж набъбнала на 3000-4000лв. А какво е направил въпросния съдия - изпълнител... изчакал е да мине малко време и ти е звъннал по телефона да те стресне.

Всички тия гадости си имат и хубава страна де. Ганьо почна да се ограмотява финансово. Почна да чете и дребния шрифт. Живота е такъв и трябва да се научим да се пазим.

+1
и аз това се опитвах да кажа

Между другото това зависи от политиката на фирмата и е добре да се провери каква е тя в конкретния случай. Има фирми, които предоставят несъбираемите си вземания на кол центрове и тем подобни да тормозят длъжниците. Това е по-добрият вариант в случая, защото нещата може да се уредят преди да се е стигнало до съдебни разходи.
За съжаление има и по-лош вариант. Основно банки и застрахователи, които ползват адвокатски кантори. Вариантът е по-лош, защото адвокатите не получават комисион от събраните пари, а само от законно полагащия им се хонорар при съдебно дело. Съответно те правят така, че винаги да се стигне до съд. Просто вземат от купчината папки на длъжници, отсяват тия дето е ясно че ще спечелят и подават искови молби. Има адвокати, които на ден имат по 4-5 такива дела и само с това се изхранват (на дело по 100-200лв).

Според мен най-добре е да се посъветвате с адвокат!!!
Желателно е някой с опит в тоя "бизнес", не е зле и да поназнайва малко и от компютри. Примерно това че двата договора са на един и същ адрес е хубаво, но все пак са два договора.... Въпросът е дали като са пускали новия "пакет" са пуснали и нов кабел и дали са премахнали стария. Защото договорите може да са два, ама ако кабелът е един то доставчикът пръв е нарушил стария договор. Съответно не той, а вие може да го съдите
Абе един добър адвокат винаги може да измисли нещо. Но само преди да е минало през съда, защото влезе ли в сила някакво решение ще е много късно!

И още един съвет - уредете нещата документално! Не рачитайте на договорки, особено по телефона...

Даже и документите не са гаранция, че пак няма да имате проблем, но пак е по-добре. Примерно в моя случай който разказвах през 99г. участвам във верижно ПТП. Щетите бяха смешни само един счупен фар и то не по моя вина, ама аз просто съм най-отзад и обирам пешкира. Имах застраховка и не ми пукаше, лично викнах КАТ, направиха ми акт и си мислех, че с това се приключва. След няколко годино обаче ме търсят за дело. Застрахователя ми отказал да плати с мотива, че не съм го уведомил писмено.. Тогава като Цецо реших че не си струва да се съдя и платих въпросния фар плюс още толкоз съдебни разходи, срещу уговорката че ще оттеглят исковата молба. Така се разбрахме, ама ония нищо не правят. Съответно излиза съдебно решение. Тогава моя адвокат вика спокойно, само си пази документите, нищо не могат да ти направят, просто са немърливи...
След още 4-5 години обаче ония решили да си подредят папките и попадат на моя случай - ах, я едно съдебно решение тоя трябва да плати. Директно без да ме търсят завеждат изпълнително дело, вадят си изпълнителен лист и тръгват да ми правят запори... Грешката си е тяхна и си платиха всички разноски по изпълнителното дело, щото бай Миро си пази документите че вече е платил. Обаче главоболията пак бяха за моя сметка. След още 4-5 години (10+ години от началото на сагата) пък разбрах че са "забравили" да вдигнат един запор върху колата ми, за който аз изобщо не знаех... Хайде пак главоболия щото запор не се вдига току-така. Трябва да отворят делото, а пък то вече изпратено в архива... та чакане да го изискат от архива, да го преразгледат, да уведомят КАТ и всичко това писмено с държавни куриери, дето са по-бавни и от най-евтината поща..
Но урокът е, че ако не си пазех квитанциите (или ако не бях ги взел навремето) познайте как се обяснява на съдия изпълнител "ама аз вече им платих"...

еми да не си викал кат, като стане такова нещо - газ и да те няма

Ами ето това се опитах да ти обясня преди една страница, че като влезнеш веднъж в системата - виновен или невинен - все си го отнасяш четвъртития. Разликата е само колко дълбоко. С БГ съд да си нямаш работа, пък даже и да си на правилната страна. Затова аз като чуя за съдене и гледам да се приключи преди това и хич не се правя на ербап с приказки от типа - "епа да ме съдят, аз съм си редовен". Щото как съм си редовен, така ще ми съкратят живота.

Аз го отнесох по-голям, щото не отидох на делото... предоверих се на застрахователя, че ще го прекрати. Бих предпочел да ме бяха призовали, защото щях да покажа че съм платил вече и щях да поискам прекратяване. Нямаше да се стигне до съдебно решение, после изпълнително дело, запори, глупости...

Затова съветвам като ви вкарат в системата, да играете играта докрай.... Може да е все тая дали си виновен или невинен, но не е все тая дали ще си вържеш гащите или не.

Еее, вие и адвокати станахте
Н'нам как е в Новото време ама си спомням една случка в по-старото: от Т-образно кръстовище със забранен десен завой продължавам напред и паркирам според линиите. Надясно е забранено щото е пешеходна зона но това не важи за лъскави возила. За мен веднага довтасаха ченгетата и ми съставиха акт, аз после от бяс вместо на задна включих на първа и ударих знака "Забранено надясно" с десния калник след което се заклех да платя глобата когато стане колкото кутия цигари. На два пъти ми пращаха съдия-изпълнител да ме пита нямам ли поне радио за конфискация и аз отоварях, че съм малко тука и не разбира. След години при няк'во посещение в данъчното платих около 5 лв днешна пара - от мен да мине.

Пълен абсурд! Явно за вас мине ли през съда значи си осъден. Нещата, за които говорите, са документирани и са безспорни. Т.е. има договор, който те задължава в определена насока. Неизпълнението на тоя договор води до съответните действия(най-вероятно описани в договора и непрочетени от вас) и това не е присъда. Спирайки да плащаш си нарушил договора, който сам си подписал, и съдията просто разпорежда договора да се изпълни барабар с лихвите. "Присъдата" си я подписал сам, когато си се съгласил да станеш гарант или каквото там си се съгласил. Не слагайте под общ знаменател думи като "съд", "гражданско дело" и други подобни! След като знаеш, че имаш договор, който трябва да изпълняваш, не е нужно да знаеш, че даден съдия е разпоредил ти да го изпълниш. Самия договор те задължава да го изпълняваш и с подписа си ти си декларирал, че си запознат с условията. А дали си запознат с условията си е твой проблем. Ако не си го прочел ... да си!

Ти си в грешка
Правото не се занимава с "безспорни" неща, защото смисълът му е да разрешава спорове. За целта се търси наличие на определен състав, т.е. необходимите и достатъчни условия (НДУ) за да се предприеме дадено действие или бездействие.
В случаят един деговор НЕ Е достатъчно условие, за да се започне изпълнително дело. Задължително трябва да се мине през съдебно дело, което по съществото си е спор, в който двете страни представят своите аргументи. На база на тях, съдът преценява дали има НДУ за да бъде издадено едно или друго решение.
Пак ще повторя, че това е СПОР и всяка страна ИМА право да изложи своята гледна точка. Да се води процес срещу някой, без негово знание е грубо потъпкване на принципите на правото. Ама мнооого грубо!

Сега има правни инструменти като примерно "запис на заповед", които могат да бъдат приети като достатъчно условие за изпълнително дело. Но и те не са "безспорни". В смисъл, че могат да бъдат приети, а може и да не бъдат, Има доста "ужилени" и по тоя начин. Примерно започват с нещо от сорта "Иван Иванов ЕГН ххх управител на фирма еди коя си" обаче не е уточнено дали в качеството на физическо лице или юридическо е направено задължението. И тъй като не е изпълнено това "необходимо" условие притежателят на заповедта пие една студена вода...
Тъй че дори и документ с толкова голяма тежест може да се окаже безполезен лист хартия... А какво остава за един обикновен договор, който трбява да мине през съда. Това, че ти си мислиш че имаш "джелезен" договор е само твоята гледна точка. Съдът преценява дали е джелязо или дърво, но преди това ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да даде шанс и на другата страна да покаже своята гледна точка. А тя не винаги е толкова слаба, особено в случаите с дребен шрифт, защото първото нещо което съдът трябва да направи е да разтълкува договора. Тук правото е на страната на потребителят: „При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл.”.
Отделно може да се търси зла умисъл, т.е. подвеждане/измама - ако се съберат достатъчно аргументи в тая посока тогава целия договор пада, барабар с дребните му шрифтове. Може да се търси липса на "mala fides", т.е. че потребителя не е нарушил договора съзнанетелно и умишлено, следователно не може да носи вина за неизпълнението. А както казах вече за конкретния случай, ако доставчикът не е пуснал втори кабел, може да се твърди, че той е неизправната страна, а не клиента.
Изобщо има много неща, които могат да се претендират... Съдът на база "компетентност" преценява претенциите на двете страни и взема "справедливо" решение. Това е дефиницията, но по друг начин казана - решението не е справедливо, ако не са чути всички страни или пък съдът е бил некомпетентен или безпристрастен...

В примерите, които бистриме тука за подобни дела, договора не е предмет на процеса. Това, което казваш е така, но само ако потребителя е завел дело за некоректен договор. Когато става въпрос за неплатени сметки съда не гледа подробностите по договора освен ако не са налице явни нарушения или престъпления. При подписването на договора ти с подписа си декларираш, че си съгласен с условията, описани в него. Колкото и да е смотан един договор той е валиден за период от една година ако не е нотариално заверен, а ако има нотариална заверка важи за периода описан в договора. След като има договор двете страни са длъжни да изпълняват задълженията си по договора. Ако имаш претенции относно договора или услугата, която според теб не отговаря на това, което си очаквал, си има начин чрез анекс да се промени или да се отмени изцяло тоя договор.Ти по закон нямаш право да предприемаш каквито и да било самосиндикални действия против другата страна с цел промяна или отмяна на договора. Ако спреш да плащаш, защото според теб са нарушени правата ти, нарушаваш договора и това е самоуправство. При наличие на спряло плащане пък другата страна няма право да предприема действия, с които да те принуди да си изпълниш задълженията. Единствения компетентен да реши подобен спор е съда. Като в случая въпроса не е аз ли съм виновен или ти. В случая виновен е нарушилия договора и съда единствено решава колко е виновен. При липса на оплакване от твоя страна относно договора или услугата се приема, че нямаш претенции относно тях и се разглежда единствено провинението ти по пропуснатите плащания. Принудителното събиране на таксите и запорите не са присъда а начин да ти покажат, че имаш задължения, които трябва да оправиш.

Няма никакво значение коя страна е завела делото. За N-ти път повтарям, че от гледна точка на правото това е СПОР и работата на съдът е да гледа това, което се оспорва! Пристъпленията пък изобщо не могат да обект на граждански или търговски спор. Разглеждат се от съд с друга компетенция (наказателно или административно производство).
Но да се върна на гражданското дело - ти твърдиш, че имаш договор, неплатени сметки и т.н. Ако не оспоря твоите твърдения те се приемат за част от фактическия състав по делото, демек за "факти в правния мир" и съдът няма нужда да ги проверява.
Но ако ги оспоря, тогава се почва - графологични експертизи, свидетели и т.н. Забележи, че съдът не си избира сам какво да гледа и какво да не гледа. За да гледа нещо, трябва да има спор. Няма ли спор то само се констатира. Разбира се, съдът може да откаже да разглежда неща, за които се прецени, че нямат отношение към делото. Освен това съдът не може да разглежда (длъжен е да откаже) неща извън компетенцията му.

Но извън тоя сорт изключения, всичко може да бъде оспорено. Всеки един договор може да бъде оспорен. Съответно няма такъв договор, който да е някаква "даденост" и съдът директно да разглежда виновност по него. Първо, трябва да се докаже самият договор. Наличието на лист хартия и подпис НЕ Е достатъчно условие. Примерно ако аз докажа, че е подписан под заплаха твоят лист с моя подпис няма никаква правна стойност. Затова съдът първо трябва да се убеди, че са налице достатъчно основания да се приеме договара. Липсата на *основателни* възражения е задължително условие, но за да се убеди съдът че аз нямам основателни възрежения той ПЪРВО трябва да изпълни необходимите действия за моето известяване..

Ако не си плащаш вноските по кредита ми е интересно как ще оспориш тоя факт дори да присъстваш на делото. А и няма случай(поне аз не знам) някой да е подписал договор за кредит или за кабелна с пистолет на врата. Липсата на плащане не е спор а е факт. Претенциите към теб са да си платиш. Ако си платил междувременно това се доказва с някакъв документ. Отиде ли на съдия изпълнител само с него можеш да се разбираш кога и как ще плащаш. Може и разсрочено. А може да се пробваш да му обясниш, че си платил, но виждаш ли, кучето е изяло бележката.

Виж сега... наистина голяма част от договорите за кредит са трудно оспорими. Банките и другите компании ползват добри юристи дето рядко правят грешки.

И все пак няма нито един договор, който да се счита за неоспорим. Затова всички банки, застрахователи, кабелари и прочие трябва първо да спечелят гражданското дело, преди да могат да се обърнат към съдия изпълнител. Така е по закон, такава е и правната логика и винаги е била такава още от римско време насам, макар че по римско време не имало институция "съдия-изпълнител". Просто няма значение колко правдоподобни изглеждат претенциите на ищеца, ответникът има право на защита и то не може потъпкано под никакъв предлог. Ако наистина има солидни аргументите, делото е наистина само една формалност. Но преценката колко солидни са аргументите я взема само и единствено съда.

Това важи за абсолютно всеки един съдебен процес! Дори и да става дума за масов убиец като тоя дето изпозастреля сума си народ в Норвегия. Той може да извъшил убийствата пред цяла Норвегия, но наказателното дело срещо него ще започне от А и Б като всички останали дела. Прокуратурата ще трябва да докаже пред съда първо, че тоя човек е извършил убийствата (нищо че може да е очевАдно), после евентуално и умисъл в действията.

Ти готов ли си на базата на "няма неоспорим договор" да спреш да си плащаш таксите?

Въпросът ти не е много ясен.
Питаш ме дали съм глупав, или дали бих злоупотребил с конституционните си права?

Не съм учил право, за да нарушавам договори по най-тъпия начин. Но ако ти кажа, че никога не правя грешки ще ми повярваш ли? И когато това стане не мога да ти кажа дали ще оспоря или не. Има случаи в които хората го правят с цел протакане или направо избягване от правосъдие...

Важното в случая е, че оспорването на договор е конституционно право на всеки един човек. И това право няма как да бъде отнето в една правова държава. А ако се отнема, то значи държавата не е правова, ами бананова...