И аз "лелееее - мерси!" .

Ей ги моите "Maxell" DVD-та от Метро, отвратително лоши са.

----------------------------------------------------------------------------
Unique Disc Identifier : [DVD+R:RITEK-F16-001]
----------------------------------------------------------------------------
Disc & Book Type : [DVD+R] - [DVD+R]
Manufacturer Name : [Ritek Corp.]
Manufacturer ID : [RITEK]
Media Type ID : [F16]
Product Revision : [001]
Blank Disc Capacity : [2,295,104 Sectors = 4.70 GB (4.38 GiB)]
Recording Speeds : [1x-2.4x , 4x , 6x-8x , 6x-16x]
----------------------------------------------------------------------------
[ DVD Identifier V5.2.0 - http://DVD.Identifier.CDfreaks.com ]
----------------------------------------------------------------------------

Ето ги и вербатим-ките купени от магазинчето за дискове на Ангел Кънчев. Странно, това са все фирми дето се занимават само с тези работи пък друг им прави дисковете.

----------------------------------------------------------------------------
Unique Disc Identifier : [DVD+R:MCC-004-000]
----------------------------------------------------------------------------
Disc & Book Type : [DVD+R] - [DVD+R]
Manufacturer Name : [Mitsubishi Chemical Corp.]
Manufacturer ID : [MCC]
Media Type ID : [004]
Product Revision : [Not Specified]
Blank Disc Capacity : [Not Supported By Method 2]
Recording Speeds : [1x-2.4x , 4x , 6x-8x , 6x-16x]
[Method 2 Might Not Always Detect All Speeds]

Не е важно само състоянието на записания диск в момента, а и как ще се държи след време. Имах случай преди години с някакви DVD та, мисля че бяха Traxdata, пишеха се и се четяха без проблеми, а след една година, никой вече не се четеше. По същото време пишех и на Maxell, на същата писачка, но всички все още се четат.

ми те 95% от дисковете в света се правят от ритек. понякога ги брандират, но както се вижда от дисковете ма максуел, не винаги.

А така. И още една вълна и обикновеното CD ще струва 10 лв.

Точно пък от Traxdata си бях накупил 10-15 DVD RW 8cm за камерата и още нито са забравили нито отказват презапис.
Но: добре записаното се чете навсякъде обаче не навсякъде се записва добре.

Абе хубаво ама за BR намерих доста лоши отзиви из нета, специално за бекъп цели, иначе и аз си мислех да мина така щото дневния ми бекъп е тъкмо за едно BR, да ама .. реших че и при нас ще сложа лентово, да ми е мирна главата.

То из нета всичко ще намериш. Аз винаги чета в нета преди да купя нещо и никога не вярвам напълно преди да опитам. Има хора дето бият контра на всичко само за да има спор. Все пак ще проверявам от време на време записа дали е ок. Поне първата година.

Имах нещастието да дам "Cancel" на един диск който изглежда е тръгнал да се пише. Може би закъснях с 1 секунда. Би трябвало да не ти разрешават толкова лесно да прекъснеш записа след като е започнал. И би трябвало да не може да избереш по погрешка х6, когато диска се разпознава правилно че е х4 ... Та реших да направя тест за драскотини. Повърхността наистина е твърда, но не е невъзможно да се надраска. Всичко остро драска без проблем. Например ключ с незаострен ъгъл, без много натиск не оставя следи, но с остър ъгъл не е трудно да се надраска. Все пак е добре да се знае че няма да се надраска при изваждане и прибиране в кутийката.

Също така ми направи впечатление че на диск записан на x4 на края намали малко скоростта за известно време (при четенето за проверка). т.е. Има смисъл да се записва на по-ниска скорост отколкото си пише на диска.

Проблема няма да е на първата година, по скоро на 5-тата

Много сте далече от истината ... дигаш телефона и си поръчваш контейнер с поликарбонат от Тайван ... в момента няма как да се разбере от къде идва даден диск, освен при анализ с масспектрометър на багрилото, което е копие правено в Китай ( обикновенно на Mitsubishi Chemical Corporation за DVD) ... т.е. евентуално да се хване доставчика ... ... CD е толокова добре разучено, че просто няма смисъл да се занимава човек ( преди години е правено и в БАН в Институт по катализ от Славчо Раковски ) ... при Blu дисковете нещата са различни, защото все още машините за дискове струват поне милион, а и всички консумативи са скъпи ...

Най-големите производители са Китай, Индия и Тайван ... после Русия, Латинска Америка, Арабелите имат също линии ...

... т.е. напрактика след години в тази област, вече не ползвам дискове, за каквото и да е ... просто всичко вече е лайно, което е правено на незнайно място ...

Е нали това им беше рекламата на всички оптични дискове - че ще пазят данните стотици години. Било супер надеждно. Аз не знам много за тези технологии, но дисковете за еднократен запис не е ли - прогорено, не прогорено? Т.е. това ще рече че не-прогорените части все още може да търпят поражения - от лазера при четене, от светлина и т.н. Матричните - там може би е различно, но записваемите дискове все пак са по-уязвими. А презаписваемите ... там си е бомба със закъснител. 90% от презаписваемите дискове не работят 2-3 години по-късно. Не съм опитвал още DVD-RAM като надежност и не знам нищо за технологията. Имам един - записан преди няколко години. Мога да го проверя.

Иначе пак казвам - това е бекъп, а не архив. Архива разчита че информацията я има само там и 100% трябва да оцелее. При бекъп-а информацията влиза в употреба при срив на друга медия. Т.е. ако от време на време (всяка година) се проверява няма да има проблем. Плюс - докато се скапе информацията вече ще имаш друг, по-пресен бекъп. Пак казвам, не става въпрос за архив с история, а за бекъп - данните ги има на хард диск-а и дори на друг хард ги има по-пресно бекъп-нати.

Пак да отбележа - всички казват че флаша не става за бекъп. Аз нямам нито един УСБ флаш, CF карта и дори SD карта прецакана през годините от първия ми 128МБ флаш до сега, а имам много повредени хард дискове и много CD-та/DVD-та. Така че най-важните данни ще ги бутам и на един флаш. Имам проблеми със изключването на захранването на USB порт софтуерно, май по-добре е да изваждам картата физически.

То като погледне човек, май няма нищо сигурно. Остава единствено да пуснеш информацията в космоса - целиш се на където се предполага че няма нищо, с един мощен лазер, пускаш я и се надяваш когато ти дотрябва вече да са измислили начин да се пътува по-бързо от светлината...

Митове и легенди ... всъщност се разчита на така нареченото багрило ... по време на запис се разпада багрилната молекула, при което се отделя топлина ( в резултат може да се разтопи част от поликарбоната на мястото, но отделянето на много енергия не добре, по разбираеми причини ) ... основният ефект, който се търси е, че се променя на това място оптичната плътност, което в последствие се разпознава като записано/незаписано ( по прост начин казано, защото терминологията е, че записа е в NRZI кодиране, а това което се записва се нарича pit-land структура ). При презаписваемите дискове се използват фазо-променящи се огледала, т.е. по прост начин казано имаш материал, който преди записа е бил в едно състояние, а след това в друго състояние ( може да намериш аналогия в фазовата диаграма на желязо-въглерода ), т.е. процеса на промяна на оптичната плътност става ще контрол на загряването на мястото ... при изтриване, вкараш енергия, при което материала си променя фазовото състояние ( поликристално), а при запис вкарваш енергия, но за по-кратко време, части от него минават в аморфно заради по-бързото охлаждане на мястото.

Проблемите при дисковете при четене/запис може да идват от много места. Ставал съм свидетел, как компания фалира буквално за седмици след като се оказа, че при записване се отделят радикали, които се свързват със себрото, т.е. получава се окис, което напрактика разрушава огледалото ( т.е. енергията на лазера при четене, не се връща обратно към оптичната система), т.е. информацията е там, но няма как да се прочете.

Както и в нашата област, всеки бърза и няма време за тестове, особенно термични цикли, защото топлината и UV светлината разрушават химичните връзки и диска става неизползваем след време. Затова колегите химици казваха, дисковете могат да се четат след 100 години, но ако са съхранявани при 25 градуса, в тъмна стая и при определена влажност ... което обесмисля целия процес ...

Ами ти остави къде се съхраняват, то ясно че ако си правиш копия ще хи съхраниш на сигурно и подходящо място, лошото е че и в такъв случай пак има риск, CD/DVD имат все пак някаква по голяма надеждност, с blueray отзивите не са никак добри в приложения за архивиране .. затова пак да кажа, лента, там имаш гарантиран от производителя срок в който записа ти е наличен .. и ценово пак е по ефективно, къде са 20 блурей диска къде е една касетка ...

п.с. както се казва едно си баба знае, едно си бае, ама щото човека пита за архивиране, а аз имам лош и неприятен опит от загубени или неразчитащи се архиви та ... евтиното винаги излиза скъпо, понякога много скъпо.

Ей стига с такива притеснителни приказки ей .

Извадих бекъп дискове и пробвах.

DVD от 2007 - четеше се идеално (мина на пълна скорост, една от сесиите само,
към 600-700М, на едно пиша няколко бекъпа така).

DVD от 2009 - същата работа.

CD (марково, забравих му обаче марката а го прибрах - за какво ли) от 2007 - четарката
не можа дори да види информацията за сесиите по него, тотално говно.

Но като цяло дотук добре, аз като правя бекъп го правя на 2-3 диска и достатъчно често
та ако не почнат да забравят старите няма да почна да се притеснявам.