Точно така!

П.П.
Междо другото за работодателя косвено може да се съди по-продължителноста на изпитателния срок.
Като ти каже 6 месеца пък после ще видим, по добре да си потъси нещо друго сега отколкото след 6 месеца.
Като ти каже "налага се много бързо да влезеш в час щото до месец ми трябваш пълноценен и напълно адаптиран" Става ясно че ще се работи здраво което предполага и здравословно заплащане.

Действително първо е работата после са парите.

Обаче се спекулира с "после".

мдаа,
та като ви изчетох мненията разделям участниците в дискусията на 2 или 3

1. такива дето взимат сравнително малки заплати. и се чудят как да спечелят повече от труда си;
2. такива дето са работодатели или работят в големи фирми с чуждо участие и гледат с насмешка и умилените тия от т.1;
3. такива дето работят в чужбина си гледат на нещата според съответното чуждо законодателство и чужд живот и чужд стандарт на живот и ни се чудят какво се дърляме тука с такива въпроси;

Трудно е на хората от т.2 (и т.3) да им обясниш, че на края на месеца ако не си получиш заплатата(ами почне едно обяснение->""в затруднение съм след два три дена... разберете ме и мен..") , че не ти стигат парите си направо много зле.... си мислят гледай го - на какъв се прави.... вместо да е благодарен , че аз го храня....
Хората от т.2 си мислят че са във феодалния строй-> бачкаторите трябва да бачкат и да си мълчат

Тъпото е, че някои от т.1. са на мнение " те се правят че ми плащат, аз се правя че работя" или "колкото ми плащат-толкова работя" . Ама това беше при соц. времената сега ако не работиш(разбирай скъсваш си г..а от работа) нямаш никакво основание да претендираш за заплата, камо ли за увеличение

Аз само двама човека от т.2 съм видял да обръщат внимание на хората с които работят. Единия по-старите си служители(на 10 год. във фирмата) ги направи един вид съдружници, а другият съвсем съвестно си им плаща "over time", за праздниците подаръци за семействата и т.н.

С това съм съгласен. Ама ... назначил си някой преди примерно 3 години. От тогава си му дигнал заплатата с 30%.
Обаче за тези 3 години цените на транспорта скочиха 2 пъти, цената на жилищата/квартирата се дигна 2 пъти
цената на храната се дигна 2 пъти ... и стана 10 пъти по-некачествена. Та дали ще те ебат с вазелин или без общо взето е все тая.
Незнам дали в форума влизат служители на ToHu, ама ще им дам един съвет търсете си работа иначе някой ден ще осъмнете в гората, въпрос на време е.

Чакайте бе пичове. Никой не ви убеждава че трябва да седите на по 300 лв. заплата и да си траете. Това против което Тони възропта и което аз също бих наказал сериозно ако съм работодател е извиването на ръце от страна на служителите. Айде ако е един - просто ще му бия шута. Ама ако е организирано, както беше дадено в примера - такива синдикални изпълнения трябва да се изрязват като ракови образувания. Особенно в нашия бранш, няма нужда от такива неща. Пазара на труда е достатъчно добре развит за да не се налагат такива неща и те трябва да се наказват. Но за съжаление в БГ законодателството има много клаузи за преследване на некоректни работодатели, но почти никакви клаузи за преследване на некоректни работници. Точно обратното, даже синдикалните изпълнения се покровителстват от закона. И тогава се стига и до - багажника и разходката в планината, при това не рядко, просто работодателя няма възможност да санкционира по друг начин некоректен работник.

Ако някой не е съгласен с заплащането - сяда се на масата и се предоговарят нещата. Ако има допирна точка - добре, ако не - много ми беше приятно - чао. Но това е коректно да стане спокойно и в подходящо време.
Но да ми дойдат 10 човека организирано, баш когато сме на зор и да ми кажат - или вдигаш заплатите или гориш - наистина ако можеш да си позволиш загубите - може и да не стигне до насилие, но такива трудови характеристики ще придобият, че наистина ще си търсят работа в Горно Нанадолнище. Все пак БГ е малка страна.

Когато се разпишеш под някаква договор - ти се съгласяваш с него. После и да мрънкаш малко ми е, докато не договориш други позиции - ти продължаваш да си съгласен с договорено и си длъжен да го изпълняваш. Ама че сиренето се е вдигнало или бензина е спаднал - няма значение. Както за работника, така и за работодателя.

Пак ви казвам - не съм на мнение че трябва да се работи за стотинки и да си мълчиш. Просто както каза Димитър - емоциите са настрана - вече искам толкова - не не мога да ти дам толкова - ами след един месец напускаш. Тихо и кротко. Всичко е въпрос на договор между двама души. Ако удоволетворява и двамата добре, ако единия не е съгласен - договор няма.

отношенията между служители и собственици уж трябва да са чисто прагматични, като игра на шах, обаче факт е че не са - емоционалния елемент е силно замесен. целта на собственика е да печели, целта на служителя също, но когато някой от двамата направи ход, с който увеличава печалбата си, другата страна почва едни приказки за етика и не знам си какво. хубаво щеше да е това да не е така, но хората са си хора и не е реалистично да се желае друго. повечето хора не могат да загубят партия шах без да се вкиснат, какво да говорим за пари.

Прав си да така е. Дай да им дадем и по един пищов да носят..... Сещаш ли се какво ще стане тогава. Тони и сега не го свърта.....

мдааа като чета, Тони направо си иска куполна картечница(50cal.) на входа на фирмата. Може и с дистанционноупваление и видео контрол... и накрая на месеца(на свети Паралей) почва DOOM2->secretlevel

Много добре казано. Но тези отношения не са точно като партия шах - може една от страните да се откаже да играе, като печалбата да остане на нейна страна.

Човека си иска ред във фирмата и май Цецо обясни добре нещата. Аз също не бих допуснал колективно извиване на ръце. Ако съм съвсем притиснат до стената, мога и да дам исканото по този начин увеличение, заедно със съответните предизвестия за напускане след приключване на спешната задача. А за хитреците, които хем ще си получават увеличените заплати, хем ще ми саботират работата има и дисциплинарно уволнение, по всички правила на бюрокрацията и после ако ще и на арменския поп да се жалва.

Тони го оставете на мира, донякъде се бъзика, донякъде пише какво му се иска... то и на мен много работи ми се искат ама няма

Истината е че нещата в бранша не са много розови. Ако трябва да има някаква класификация на хората, то тя според мен е:

1) хора на заплата (малка или голяма)
2) хора които сами си вадят хляба (както се казваше едно време - бачкат на частно)
3) собственици на по-големи фирми
4) гастербайтери

Като казвам че нещата не са много розови, имам предвид следното.
А) В момента заплата между 3000 и 5000лв е нещо нормално за близки браншове като администратори или проста IT поддръжка.
Б) В същото време кадърни хора почти няма или поне не са на трудовата борса.
В) Чисто R&D в България почти няма или поне не е бранш. По-скоро отделни фирми се опитват да правят нещо, но то или е прекалено специализирано и не могат да наемат какви да е девелопъри, или това което правят е да ползват остарели технологии и не печелят от knowhow и пак не могат да си позволят добър R&D отдел.

Какво се оказва:
1) хората които бачкат на заплата е по-добре да се преквалифицират и да вземат двойно по-големи заплати като администратор в някоя банка, или дори като web програмист
2) Хората които бачкат "на частно" дребен бизнес в даден момент също се оказва че ще изкарват повече ако са на заплата. Щото ако сам си поддържаш офис, компютри, осцилоскопи, аналайзери и т.н. трябва да искарваш поне по 10000лв на месец, а трудно се вземат такива пари от сам човек и билгарски клиенти. От друга страна да се развиваш е още по-трудно понеже малка фирмичка няма как да гарантира високи заплати и да наеме добри работници...
3) Големите фирми също не им е весело, с 50-100 човека персонал ако трябва да гарантираш високи заплати... Един куц проект и хайде в киреча.
Имаше много западни филиали дето тръгнаха с големите кошници, но при тия условия ще намалеят според мен
4) Гастербайтерите какво да ги коментирам - те са от тука, но не са за малко


Пак повтарям нещата никак не са розови за никого... но и никога не са били розови. Ние сме инато племе, въпреки всичко все ще има някакво R&D дето да крета, няколко фирмички на фона на мизерията. Сега да тръгнем да се жалваме че ситуация такава, че политиците ни виновни е ТЪПО.
Много от нещата можем и САМИ да променяме. Трябва да се подкрепяме, поне за някои неща да не се държим като конкуренти... Аз съм имал късмета да видя и другата страна на медала. Получавал съм ценна помощ в много напечени моменти, при това безплатна помощ от непознати колеги. Трябва и тук така да стане... Трудно се успява ако хората около теб не ти помагат. Не бива да мислим егоистично - "ей го сега, няма да помагам на тоя тъпанар да печели пачки". С такова мислене няма да има много успели в България и няма как да има добри условия в бранш в който повечето са неудачници...

Много си прав, наистина!!!

Добре де Цецо,как тогава виждаш работата всеки месец да ти дават заплатата по различно време?Да не говорим че в някой фирми аванс няма(май е останало само в някой предприятия).В края на крайща си правиш някаква сметка - кога вземаш пари,колко и как ще ги разпределиш.Това сам го решаваш,но вземш решението на база примерно на 20 получавам заплата и тя е 700 лева!Да ама на 20 няма заплата,шефа ти казва,че заплатата ще закъснее със седмца.Кво правиш тогава?Всеки месец си вземаш заплатата на различна дата.А в същото време шефа си е купил нова кола и идва с нея гордо на работа.Когато се хвана нещо да правя,гледам да си свърша работата по най-добрия възможен начин, не гледам в паницата на колегата,но държа да получа парите колкото са договорени(или по договор) при това в срок!Димитър е прав - личните отношения не трябва да участват,но в такъв случай,какво го интересува работника проблемите на шефа,той си иска парите на датата.Като се подпишеш под договора,трябва да си го спазваш!НО това не означава че не можеш да напуснеш ако си поискал увеличение на заплатата, шефа ти не иска да го направи.Или правиш едномесечно предизвестие,или си плащаш 1 заплата и си вдигаш чукалата на момента.И в двете ситуации никой не може да се сърди на другия,всеки си защитава интереса.Е има и една много важна подробност,че да искаш повече пари трябва да си се доказал.Колкото до характеристиката - ами винаги може да се даде лоша характеристика и да се разпространяват приказхи.Не познавам работодател, при който да е напуснал човек който е искал по-висока заплата и си е разбирал от работата и да е получил характеристика отговаряща на действителността.А има и нещо важно,че във фирма която има текучество на персонала,нещо не е наред.Колкото до синдикалните прояви - понякога те са единственния шанс на хората да поискат повишение за заплатите.Тогава шефа се изхитрява,повишава заплатите на 1-2 от неформалните лидери в колектива и въпроса утихва (разчита се на обстоятелството,че всеки си гледа интереса и другия не го интересува).

Кви синдикални движения в България бре хора. Мижи да та лъжа. Тва са единични неустойчиви явления. Съединението прави силата е само надпис над парламента противоположен на това което става вътре. Българите гледат да се пре...т един друг. До колкото съм запознат на запад имат силни синдикални движения и затова и заплатките са им по така / е не само затова разбирасе/ но и заради него. При нас всеки в общия случай всеки се оправя поединично.

Никой нищо не изкоментира как възприема обяви в които пише добра заплата за стандартите на града. в замяна на нея трябва ли да се извършва добра работа за стандартите на града и дали една работа се върши различно в различните градове.

Ами какво да ти кажа.
1.За работата в различните градове - за една и съща работа град Х сравнен със София - заплатата в София е 3 пъти по-голяма (за една и съща работа,в една и съща фирма в два различни града офиси).Това повече не го коментирам.
2.Добра заплата за стандарта на града - ми ако си на село,занимаваш се с писане на VHDL и ти плащат 500 лева ще се чувстваш мн.добре,щото 500 кинта да ги вземаш на село са си бая пара.
Работата,без значение къде я работиш трябва да се върши както трябва - без значение село,град.Ако правиш за такава заплата-толкоз работа,просто е несериозно.Друг е въпроса за уплътняването на времето.

Aко работодаделът ти е коректен с тебе, мярката "за толкова пари - толкова работа" не говори добре за работника. Ако обаче не е коректен - няма основания да очаква "другарско" отношение към себе си. Лично аз не съм привърженик на изнудването, но ако преценя, че заплатата ми или други условия не ми харесват, просто искам да се коригират. Ако няма разбиране отсреща - предупреждавам и напускам. При всички случаи след поставяне на такъв въпрос от работника, вариантите са само два: или въпросът се решава, или работникът напуска ( или е изгонен ). Всякакви аргументи от рода "прее*аваш проект" и т.н. нямат основание. Оставам още един месец, при това не само формално. За един месец всеки проект може да се доведе до етап, от който новите хора да могат да го продължат.