Продължаваме :

За средностатистическия идиот днес повече винаги е повече

"колкото повече - толкова повече", казал мечо Пух и.....

...запои резистор 0201 с поялника за улуци...

Доколкото си спомням, лафчето:
идва от фотаджийските среди. Не онези със сапунерките, а другите - с [D]SLR апаратите, на които обективите се сменяеми. Визуализирано:

И едно следствие от горните:

> The Most Expensive Camera Lenses - нещо за стряскане на портфейли и банкови сметки.

Сега историята с "повече"-то се повтаря при смартфоните.

"...Количествените натрупвания водят до качествени изменения..."

Това звучи ли познато? (на тия дето са 40 и нагоре ) За другите - основи на ленинския материализъм. Сега сравнено с днешния "капитализъм" изглежда ли различно? Демек ето ти повече от същото пък ти вярвай че става по-добре

Основната идея е да не се прави разлика между количество и качество

Аз се бъзикам с многото камери, но точно в камерната област не може да се каже, че повечето е нищо и че качеството не мърда. Инженерите измислят какви ли не врътки, за да съберат свестен фотоапарат в 8-10 мм дебелина на корпуса. Примерно едната камера е с фиксирано фокусно разстояние за близки снимки, а другата за далечни. Не стига, че няма място за оптика, ами някак успяват да набутат и оптична стабилизация на обектива. Напоследък се ползва и AI - сървър помага при обработката на снимания кадър. Примерно тези 16 камери на LG ако снимат в различни посоки с припокриване по краищата, софтуерно ще може да се сглоби панорамен кадър, надвишаващ по качество и резолюция единичната камера. Ето панорамни снимки с моята сапунерка Canon PowerShot SX120IS, модел от година 2009: 1, 2, 3, 4, 5 Снимам първи кадър и се завъртам 5/6/7 пъти по малко в хоризонталната равнина, за да снимам и останалите кадри с припокриване. После ги качвам в компютъра и ги сглобявам в софтуер за панорами. На финала изрязвам излишния материал по краищата и получавам окончателния кадър. Цялата тази разправия може да се направи бърза и прозрачна за потребителя чрез няколко камери и софтуер в телефона. Друго слабо място на джобните устройства са лошите нощни снимки. Обаче ти да видиш как са дръпнали напред и в тази посока:

> Pixel 3 Night Sight vs OnePlus 6T vs Huawei Mate 20 Pro Night Mode Camera TEST

> Google Pixel 3 XL vs Sony Xperia XZ3 Camera Test | Camera Comparison | Night Sight

Има и не толкова полезни (за мен) екстри като отключване с пръст или лице, разните там анимоджита, селфи камери, заоблени по краищата екрани и т.н. Обаче при основните камери няма шес-пет, веднага се вижда подобрението.

Гледам в един сайт за музика парче със заглавие „Безкрайна музика за сeкс“.
Продължителност 2 мин. 39 сек.

То сигурно трябва да го лупнеш бре, ама то 159 секунди са си предостатъчни.....

Ей го Четириочко :

Тоя тип техники стават все по-олигофренски...

Цялата работа е, че искат всеки олигофрен да може да прави
художествена фотография, и никой да не прочете два реда
основни правила. И защото всеки модел трябва да има нещо "ново"...

Дай да не бъркаме щатите. И със всичкото четене на света ще ти бъде трудно до невъзможно да преодолееш ограниченията на техниката. Мултицета от 10 лева и да се сцепи, не може да постигне параметрите на скъп лабораторен мултиметър. Композицията на кадъра и като цяло художествената част могат се научат с четене, но не можеш да направиш това вдясно да снима с динамичния обхват и детайлността на това вляво, просто защото матриците се различават в пъти по размер:



Обаче инженерите най-обичат, когато някой им каже "не можеш". И се започват едни фокуси с оптики, камери, алгоритми за процесване на образа, изкуствени интелекти и т.н.т., та да заобиколят ограниченията и да се приближат до високото качество, като в същото време джаджата да може да влиза в джоба на дънките.

Това са модерни "глупостакис на търкалякис".
Снимка - запаметяване на място или събитие. Щракаме, и ако нещата са горе-долу на фокус, и това което сме искали да увековечим е в кадър, сме свършили работа.
Естествено, както и в други области, в днешно време има склонност към залитане към крайности. Ако синьото на небето не било н'амсикъв номер цвят по пантон, снимката не била снимка. Било нещо друго.
Пък компресията мачкала хората, предметите и събитията отразени в снимката. Трябвало да се пише в роу формат.
И прочие дивотии.

Още не мога да преценя - аудиофилите ли са по-изтрещяли или фотографите...

Няма нищо модерно в качествената фотография. Тя е ценена още преди времето на дигиталните камери, но ако човек няма интереси в тази област, ще са едни "глупостакис на търкалякис". Правилният подход не е: "Аре бегайте оттук с тия аудифилски/фотофилски глупости!", а въпросите: "Какво повече ще желаете от техниката, г-н Аудиофил/Фотофил? Нашата фирма с подготвените си конструкторски и дизайнерски екипи ще Ви го предложи". Предлагаш, влачиш кешовицата от фил-ите и си гледаш кефа.