Ами аз сигурно 10 пъти съм го писал - взимаш една произволна етажна собственост и те ти една малка България. Ще си намериш вътре и Бойко Борисов и Корнелия Нинова и Делян Пеевски и т.н.

Чудех се дали само аз не го виждам.

Предложение към администрацията - да прекръсти темата на "словоблудството на Фред", та поне да е ясно за какво иде реч в нея. Че така е объркващо...

Ами така е, не случайно в западните изисквания слагат и team working. Като казах "твърд индивидуалист" имах предвид че страшно мразя да съм част от безмозъчно стадо /така беше поставен въпросът/, всичко в мен се бунтува срещу това. Страхотно държа на индивидуалността си и собственото мнение, ако ме убедят ще бъда с тях иначе без мен. И колкото повече ме натискат толкова по инат ставам, зодия Овен съм

Иначе съм екипен работник, то в инженерната дейност е и невъзможно другояче. И като част от екипа съм бил и съм ръководил такива, според мен се оправям. В инженерната дейност е сравнително лесно, там има ясни критерии. Но ако е в политиката става страшно, веднага котерии, наблюдавал съм го. Една от причините да се държа далеч от нея.

Гледай себе си, досега в тази тема от теб само заяждания и нищо полезно.

Това за екипната работа е вярно, но не е панацеята. Българите също стават за ркипна работа, просто си има специфики. Обаче не сме единствените такива, но сме едни от малкото при които това се вижда толкова ясно. Тик предполагам е въпрос на мениджмънт.
Има нещо друго, то пак е свързано с мениджмънта в голяма степен, но слиза до най-ниско ниво, Българина избягва да поема отговорности. Това е на всички нива. На запад, фирмената политика и структура води до размиване на отговорността особенно на по-ниски нива, но в хората като че ли го няма този страх. В БГ без значение от фирмена политика и структура, отговорността се размива на всички нива и на всички нива има едно явно нежелание от поемането на отговорност.
Това според мен също е причина и то доста сериозна.

Една от причините да не обичам корпорациите е тази, много хлъзгавият дух там, всеки с тенекия на задника, гладки приказки ама да го хванеш да свърши работа трудно, бие ти фалца към някой друг. В интерес на истината не съм работил в западна корпорация, това са впечатления от наблюденията ми из български такива, по точно на служителите им. Може пък при западните да е различно.

При малките фирми е просто и ясно, всеки е пред очите на всички. Ама май че се увлякох в хвалбите за тях, сетих се за един мой бивш студент който само преди месец го уволниха от БГ филиал на западна фирма, малък, двадесетина души. Без никакви обяснения защо, предизвестие и толкова. На момчето му беше много мъчно само за това че не са му казали защо. А имаше огромно желание да работи там, командировки по света, разнообразни задачи, навлиза и в професията, добро за българските мащаби заплащане. Изглежда вътрешно фирмени интриги.

Никак не е лесно да работиш с българи, факт е. Особено ако става дума за малко повече пари, като ги види и избуяват големи страсти. Аз го решавам проблемът като първо си подбирам екипа по проекта. Второ ясно разграничени права и отговорности, срокове кой какво и кога да свърши, какво ще получи за това. Много смешно за наблюдение беше когато във ВУЗ-а в един договор по НИС ми бяха напъхала в екипа 2-3 общоизвестни мързеливци, хора на началници. Написал съм в моят стил какво да свършат в какъв срок и човекомесеците за това. Цяла година никакви ги няма, разминаваме се по коридорите те въобще дума не обелват. Аз вътрешно се усмихвам в себе си като знам какво ги чака в края на годината. Свърших работата вместо тях, по-добро за мен защото щяха да я оплескат. Накрая на годината когато се пишат парите почнаха да се понавъртат около мен, "Няма ли нещо за правене?". А аз им показвам план графика "Ето това се уговорихме да направиш, не го свърши в срок, аз го направих вместо теб, човекомесеците и парите са за мен ".

Малко накриво ме гледаха началниците, техен човек оставих без пари. Но нищо не могат публично да ми кажат, прав съм и имам железни доказателства. Повече такива не се увъртаха около мен. Малко твърдост е необходима защото направят ли се компромиси после искат още повече. То съвсем без компромиси не може но поне да са минимум.

Това е начинът, ясно поставени задачи и отговорности, директни парични последствия за неизпълнението им. Нищо ново, моркова и тоягата. А относно екипноста се опитвах да я развия в студентите като курсовите проекти ги поставях по-глобално, за екип от няколко души. При което им давах възможност сами да си подберат екипа. Работят до определен етап заедно след което вече разбивам задачата на по-дребни елементи, възли от устройството например и всеки вече самостоятелно. И непременно исках някаква идея да има в крайното решение, някакъв скромен опит за подобрение. Защото предварително съм ги накарал да направят проучване и в патентна библиотека да отидат. Колкото и ще нескопосан да е, да свикнат да гледат така на света. Това беше най-трудното, не са свикнали така горките, от малки са свикнали по шаблон да се движат.

На запад е много по-зле, и особенно в САЩ има много повече неща за които да ти подлеят вода. Я виж сега какво става, пак някакви антирасистки истории, някаква е уволнили щото извикала полицията заради дете което продавало вода нелегално. Сега тя че е идиотка е идиотка, но ако детето беше бяло нищо нямаше да се случи, дори новина нямаше да стане но е черно. Някаква друга искал да изгони някакви дечурлига от басейна на комюнитито, и там голяма новина, щото били черни .. и изобщо последният месец само такива простотии гледам в новините. отделно всичките му сексуални глупости, и всякакви други простотии, ей тоя на Интел как го врътнаха.
Това за поставянето на задачи, това добре, ясно е, но аз говорех за поемане на отговорности, малко по-различно е. Когато кажеш на някой забий тоя винт с чука, той или ще го забие или не, ако го забие значи си е свършил работата, но отговорността е твоя. Аз говоря за случая когато някой има определени задължения но те не са точно специфицирани, в смисъл имаш началник смяна да го наречем. Той има задължения 1,2,3 .. ясно, обаче изпълняването на някои от тях е свързано с поемане на отговорности и вземане на решения. Примерно, ей тая шайба ми свърши мога ли да монтирам без шайба или да отида да купя .. не е ли нормално това решение да го вземе той, не да чака цял ден и в края на деня да ти го каже. и дори това не е съвсем точен пример, просто не поемат инициатива. Като отговаряш за нещо ами поеми някаква инициатива да го оптимизираш, да повишиш качество, да намалиш разход. Да за това си има перформънс параметри, но да речем постигнал си дневната норма на смяната и какво, заковаваш, дори да виждаш че има 5 неща които могат да се оптимизират теб не ти дреме, нормата е постигната, ти ще си вземеш бонуса,какво значение че някои задачи отнемат тройно повече време. Тук за да може да го прави неговия мениджър, вече влизаме в едни итерации .. за ей такива неща, и то доста по комплексни и сложни. на всички нива има някакъв непукизъм, всичко се върши колкото да се свърши.

Ами тази моята приятелка така я уволниха, дошли някакви гости, но нямало списък със резервираните стаи в хотела. Звъняла три пъти на шефа да и каже къде е списъка но той не вдигал. Накрая ги настанила в свободна стая. Дошъл той и пред тях: "какво си направила..." обидни думи и т.н. Че ги карали да се местят в друга стая, той им се извинявал. И какво да оптимизира тя в случая ? Как да поемеш самоинициатива с такъв шеф.
Случай с мен. Работя техник на СОТ. Фирмено обучение - СОТ централите само ги монтирате, вътре не пипате нищо по тях, фирмата ползва само тази, онази, оная и още 2 вида.
Почвам работа. На един обект централата се сменя акумулатор за 2ри или 3ти път. Отивам с колегата гледам LM317 надути електролитни кондензатори. Меря 20 волта на акумулатора подава. Викам тая централа не става. Колегата: "Не, не пипай." На третия път пращат ме сам. Обаждам се на дежурния пратете "ми днес централа", "ама то днес не може, кажи да остане обекта без охрана" . Шефа на обекта вика "Няма как да стане". Началника каза "тогава направи обекта да работи" ОК. Елементарна работа, правя си го как си знам. Накрая смених електролита и врътнах един тример и нагласих на 14V да подава на акумулатора. На други 2-3 обекта пак разни такива работи. Никой гък не каза след това. Т.е. шефовете казат така : "искам от теб да направиш това, това и онова " Правя го както аз си знам и както мога точка по въпроса. Аз си рапортувах и ми разрешиха да коля и беся по моя преценка и оправих проблема. Та в случаят със шайбата аз на негово място не бих тръгнал до магазина без да рапортувам, но когато ми потрябва тя, а не в края на работния ден разбира се

Ами то зависи от това какви са ти правомощията, щом има няма какво да чака, трябва да решава. Като им свърши водата се сещат да си купят, гледам и без тоалетна хартия не са останали, а за шайба не може ....айде моля ти се. То както казах това не беше много правилен пример, ама както и да е.
А за СОТ фирмата, на нашите техници това е горе долу точка 1 от пускането на всяка централа, мериш напрежение на акумулатори, настройваш и тогава продължаваш, това горе долу е и началото на ръководството и. В СОТ фирмите нещата са страшни, там и при тия за пожароизвестяване / гасене има най-много шефове за убиване, имам в предвид като процент от бранша, клонят към 100%.

Тони, ще ме оставиш без сън А то вече стана при мен традиция но никак не е добре за здравето да си доспиваш денем, особено за кръвното. Обаче въпросите които задаваш са много интересни и ще се върна към тях с някои примери от моята инженерна практика, но не сега.

То въпроси много ама дали това ни помага нещо... ще ги видя сега тия амигоси като ги оставя един месец сами, по много неща доста си приличаме...

Нещо аз в глобален план не съм щастлив, прости неща като обслужване, навсякъде става ужасно, дори и в САЩ, то там не е от скоро ама го отдавах на местата които посещавам, ама то вече навсякъде, много е далеч все още от булгаристан, но не е като преди 10 години, освен ако не те обслужва някоя лелка или чичко, тогава разликата е огромна.

Какво ще правят в патентна библиотека? От патент идеи да черпиш ми се струва... да кажем извратено. В патентите обикновено няма нищо полезно за един дизайнер, няма схеми, няма детайлно описание на работата, нищо. Само общи приказки, повторени по няколко пъти на няколко страници. Кофти идея според мен. Кофти насока. Аз за 15 години нито един патент не съм използвал/проучил, но пък съм участвал в писането на такъв. Така де, отварял съм да видя чужди, но като цяло нищо полезно вътре.

Не е така, точно новите идеи са в патентите. Да се научат че има и такова нещо, може да им потрябва. Най-малкото ще разшири кръгозора им.

Това си е просто част от литературният обзор, задължителен елемент когато се прави нещо ново което се опитваш да е по-добро от съществуващото, да е уникално. За да се направи нещо по-добро най-малкото трябва да се знае вече известното. Иначе се рискува да се открие топлата вода. И все пак да се има предвид, че става дума за КП по машиностроене. Впрочем имам едно изобретение точно свързано с микропроцесори, прибор за измерване на механична скорост, някъде 1987г. Онова програмиране на асемблер за което писах тук с него беше свързано. И естествено преди да пусна заявката отидох в патентната библиотека да проуча как е решаван този въпрос по света. Защото задължителен елемент за изобретение е "новост".

PS Е, за дизайнер може и да не е много полезно. В смисъл готови схеми за копиране, пресмятането им и т.н. това е следващият етап, проектирането. Ако си решил да се въртиш в рамките на известното ненужно е.

PS2 Въобще това патентна библиотека, изобретение, на какви критерии да отговаря, какви елементи има в него, патентни класове, права и защитата им е тера инкогнита за огромното мнозинство от инженерите. Просто не са им го обяснили. А нищо не струва да се отделят едно 4-5 часа във ВУЗ-а за елементарно обяснение. Пък когато някога на някой потрябва да знае къде и какво да погледне. Наскоро водих в патентна библиотека един доста възрастничък инженер. Той тръгнал изобретение за ДВГ да прави а въобще не погледнал да види какво е направено /и по-важното, защитено/ преди него. Луди пари е дал за елементарно патентно проучване и писане на заявката.

За да четеш патенти, а още повече за да разбираш прочетеното се иска талант спуснат свише. Това с учене не става.

Не е трудно, особено за руските. Има едно нещо нарича се "формула изобретения", то е последният абзац. Трябва в едно изречение да изразиш основната идея на изобретението.

Руските са кратки, 2-3 страници но американските са нещо ужасяващо, по 15-20 страници. Тях бях им забранил категорично да ги ползват, мен дори ме затрудняват какво остава тях. И пак се намираха натегачи които ми мъкнат по 20 стр ксерокс и ме гледат с поглед очакваш похвала. Естествено нищо не са прочели и разбрали. Такива ги работех много лесно, казвам им "Кажи ми основната идея на изобретението ама в едно изречение". А то е онази формула за която казах Но както написах основната цел беше просто да се маркират стъпките през които минава една разработка /КП е точно това/, не да станат перфектни. Е, поразпитвах ги какво са разбрали но и доста компромиси им правех.

PS И да, с учене не става ами с труд. Точно това правех, кратки указания и ги пускам в морето да се учат да плуват.