Добре бе аз ако ти кажа че взимам по 1234 евро на месец, Тони с мъка докарва по 5678$, а Рек го кара на минимална (никой от изброените да не се впряга), това много ли ще ти е полезно? Щото ако отидеш при шефа ти и му кажеш - "а наеш ли че Цецо взима ....." гаранция ще те изрита.

Заплатата има много образуващи фактори - умения, предмет на дейност фирмата, кой точно е шефа, какво е моментното състояние на фирмата, какво е моментното състояние на пазара на труда, колко е гръдната обиколка на секретарката и пр.

Какво точно искаш да ти кажем - 10лв. на час?

Това на колко си продаваш труда го решаваш ти. Друг е въпроса дали ще успееш да го спазариш. Ама това си е лично твой проблем

А иначе ако средното заплащане в бранша достигне средното в строителния бранш... би било добре. Но просто конюктурата в момента е такава - парите са като тока - минават през най-лесния път.

Ами нормалния подход е следния - избираш момента когато нещата са горе долу кротки (те никога не са кротки). И после "Шефе искам толкоз и толкоз". Той казва нещо там... ти си съгласен - ОК. Ако не си - "Шефе другия месец си тръгвам, в момента участвам в това и това..... ще го докарам до там и там и довиждане". Това ако си по кодекса на труда (т.е. едномесечно предизвестие). Ако не - напускаш по начина по който сте се договорили.

АКО ОБАЧЕ, спред теб шефа ти е гъз, действай с него като с гъз. Както ти си решиш. Т.е. ако искаш можеш да изчакаш да дойде деня Х, в който нещата зависят изцяло от теб и му кажи - "Шефе ако не ми вдигнеш заплата - гориш лошо. Гошо и Пешо и те мислят като мен, ама ги е шубе.". Твой си е избора. Ама ако после има планинска разходка - да знаеш, че е в рамките на нормалното. Щото никой шеф не се възприема като гъз, та да оправдае действията ти спрямо него.

Просто е а? Няма рецепта и това му е хубавото....

Колкото можеш по-скъпо!


П.П.
Отсреща (клиенти=работодатели) искат да е колкото може по-евтино.
Където се срешнете ако се срещнете това е цената на труда ти.

Браво, юнак. Чудя се как още си здрав... Не че много ме интересува де, но няма да е лошо ти да си зададеш този въпрос.

Колеги,дайте да не се заяждаме !
@Цецо,ако шефа се държи като гъз,кое те спира да не допуснеш въжможността,че и шефа може да види гората нощем от багажника ?Както се казва всеки си намира майстора рано или късно
Иска ми се обаче да чуя и няколко коментара по темата :Роднини във фирмата.И по-скоро като сме зачекнали темата за нощни разходки,как я виждате работата да водите на нощна разходка някой работник от фирмата които е някаква рода със жена ви? Поради работата на роднини във фирма съм виждал такива да се закриват,щото много началник,много нещо става и няма кой да бачка.

Като писах за емоциите и бизнеса преди имах предвид и това - отношенията между роднини и много близки приятели са силно емоционални и понеже в повечето случаи (има и изключения ) въпросните хора се възползват от това - другото правило е по възможност да нямаш бизнес отношения с роднини и много близки приятели, защото или правиш компромиси, които ти вредят на теб самия или се скарвате, понякога и за винаги .
Виждам, че хората тук влагат много емоции в тези отношения, което според мен е тъпо, защото нито бой в гората ще оправи нещата, нито сръдни, заплахи и изнудвания - предварително трябва всичко да е кристално ясно, за да няма после хъката-мъката.
Тук има следния вариант за работни взаимоотношения - "At-will employment" - http://en.wikipedia.org/wiki/At-will . Т.е. няма никакви обвързвания между работодател и работник и всеки може да прекрати взаимоотношенията по което време си иска. Обаче, работника получава един хандбук около 100 страници, където всичко е описано до най-малките детайли може ли, неможе ли и как става ако може. Кога и как се предоговарят/променят заплати и т.н. и т.н. Т.е. всичко е кристално ясно и ако някой не е съгласен по някое си време - може да прекрати взимоотношенията веднага на секундата. Та работника е защитен, защото знае всичко как ще става предварително, а пък работодателя си е негов проблем да организира така работата, че евентуално напускане на работника да не се отрази на работата във фирмата. На мен поне, тоя начин на работа ми допада най-много, защото с евентуални разправии после нищо добро не се постига за нито една от страните .

AУУУУУУ... От това по-отвратителен вариант няма... Особенно ако е замесена рода по женска линия. Винаги съм бягал от "роднински" взаимоотношения в бизнеса.. Категорично мннението ми е: "С РОДАТА БИЗНЕС НЕ НЕ И ПАК НЕ"... Нямам брат или сестра, но и да имах и тях нямаше да ги допусна до фирмата... Също така смятам, че дори собствената жена не трябва да се допуска там... Вярно е, че има успели семейни фирми.. Ама по-добре е да не сте заедно по цял ден... За бизнеса може и добре да е, но за семейството не е.. Може да звучи крайно, но така според мен е по-добре.

Голяма грешка е да се назначават роднини във фирмата. Не си струва да се развалят роднинските взаимоотношения.

@Dimitar,
това дето си го написал "at will employment" върши работа само за работници тип - монтажници на конвейрна линия в детройт или общи работници или чиновници в соц.патронаж.
ама я ми кажи например що за шеф ще си ако предложиш пък и приемеш хора на такива условия например в R&D отдела? ммм?
такива дето ти създават бъдещи продукти и всеки един момент могат да си дигнат чуковете...
ти например с такива условия ли си почнал работа?

P.S. глупости пиша некой път

не трябва да се забравя, че заплатата не се дава, а се заработва.
за да вземе някой 2000лв, трябва да изкара за чорбаджията поне 6000.
общо взето няма значение дали работиш за себе си или за чорбаджия.

у нас ценностната система е доста извратена. в ценово отношение особено.
много неща имат етикетчета, че струват еди-колко-си, но това не значи, че се продават за толкова
и обратното - много неща се продват на цени, които нямат нищо общо с това, колко струват.
ще дам само строителството за пример.

нашия бранш е малко в страни от пазарната стихия в момента.
което може би е за добро, не знам.
пък и китайците са насреща

Че се заработва спор няма.
"Пазарлъка" е как да се разпредели в % заработката.
В сервизите се взима от 30% до 50% от труда които плаща клиента.
Има неща дето с % не става.
Ако някоя фирма направи нещо много хитроемко едвали ще си даде 30% от 10 -те милиона.
Ще каже стига им по 6000лв. премия на момчетата.

фирмите не се нахвърлят на хитроемки работи, щото така много лесно се влиза с двата крака. предпочитат се стабилните утъпкани пътеки. такива удари дето за една нощ се става мултимилионер са редки, а ако станат обикновено не се дължат на наемен работник, а на собственика на фирмата.

Цялата ни фирма е с такива условия на работа - и не само нашата. Незнам що реши, че това става само за работниците на конвеера .

гладна кокошка просо сънува
ще делиш печалби когато си акционер и делиш и загубите
хем да седиш на заплата хем някой да ти дава процент от печалба без нищо да си вложил като капитал и пари никъде го няма, но ако мислиш че е редно може да си направиш фирма и да работиш по този начин никой няма да те спре -работниците най-малко

Какво значи "никаде го няма".
Лъжец ли ме наричаш?
Написал съм ясно има го в сервизите.

Написал съм че % не е приложим навсякаде.

Въпреки че си спомням с една фирма бях на договор. При който всичко което измисля е тяхна собственост.
Ама може в къщи след работа да съм го направил.
Щом съм на трудов договор при тях, тяхно е.

Та след като работодателя има такива претенции, защо аз да нямам претенции за % към печалбата?
То при тази реализация вече работника става съдружник.
Няма как да е полусъдружник може да е полуидиот ама не може да е половинидиот.
Това което описвам действително е мнооого частен случай.


В този случай човек спокойно може да се обърне към дуализма на българските поговорки
В случая са :
1 За лудо работи за лудо не стой
2 По добре гладен отколкото уморен и гладен