Въпрос на гледна точка. На мен ми звучи по друга начин - китайските милионери имат възможността да работят и като портиери в китайска компания.

Защото не работят в компания чийто собственик е станал милиардер. И по-важното, който е решил да сподели по този начин успеха си с тези които са били с него когато е започвал като обикновен работник. Впрочем главната причина за раздялата между Стив Возняк /създателя на Apple/ и Стив Джобс /мениджъра на Apple/ е, че Возняк е искал да награди по този начин служителите а Джобс е бил против.

Хайде стига глупости, това дори да е вярно е 1 на 1.5 млрд, това е толкова нетипично за китайската култура че няма на къде.Дори когато се излиза на обикновени обяди има ясно разграничение, и това като имаш в предвид че на маста изобщо не са портиери а мениджъри и нагоре, и отново има ясно разграничение, няма да говорим ако дойде някой инженер, последна дупка на кавала, дори може и да не си поръча, обикновено го използват като частен сервитьор, поръчай това, онова, да донесат пиене, ядене ... не че е рядко и той да се напие с тях, но във всеки един момент всеки си знае много добре мястото.Не давайте глупави примери, няма такива неща в съвременния бизнес, може само да си мечтаете. Може да случите на някой който да дава много големи заплати, повярвайте това не е за да се чувствате вие щастливи, преценил е че така ще сте му по-полезни, ако беше преценил че ще сте по-полезни като ви бие, щеше да ви бие .. тук визирам и феновете на Мъск с неговите пословично високи заплати за определени позиции.

В големите корпорации има една прослойка мениджъри които да ги наречем за по кратко експати - та те, не че блестят с някакви невероятни умения, знания и възможности но са командировани по чуждестранните филиали общо взето да шефстват като са им покрити ама абсолютно всички разходи за които можете да се сетите - от самолентите билети за тях и семействато им, през служебните автомобили, наем на разкошни апартаменти, прислуга, пари за скъпи дрехи, адски високи заплати - абе гледаш ги и виждаш една сбъдната мечта. Та всъщност тяхната работа е точно това - да правят на живо една измислена мечта към която всички останали да се бъхтят здраво та ако им се усмихне щастието един ден и те да ударят кьоравото и да станет едни разкошни експати на свой ред. Само дето, експатите са няколко а мераклиите за тяхното място са хиляди - неприлично евтино излиза по тоя начин да се мотивират толкова много хора да дават всичко от себе си

Откачени всякакви , не твърдя че е типично. Но за причината за раздялата на Возняк с Джобс че е била желанието на Возняк за точно такова възнаграждение когато успеха на Apple вече е станал ясен съм уверен, чел съм го. И не е само при него, чел съм и за други подобни случаи. Много много редки, но ги има.

Психологически е лесно за обяснение, били са заедно в трудното, приятели, иска му се с нещо да се отблагодари, да направи жест. Не че да ги прави милионери, някъде по средата на възхода е, олекнало му е на собствника от големият зор и все още са приятели, все още не се е обградил с HR/PR и меринджеи, прави един жест към тези които са помогнали в трудното. А после фирмата продължава нагоре и от малкият жест вземат че станат милионери. Обикновено такъв вид възнаграждение е при стартъп който няма кеш пари да плаща, вземе че оцелее и тогава онези бедните са изтеглили джакпота.

Не знам какъв е твоят житейски опит, по някои думи съдя че сега си в голяма корпорация а там фирмената култура е специфична. Малко като сапьор трябва да си Но аз като млад инженер работех точно в такава току що основана фирма, велики спомени имам. Ходехме посред нощ начело с партийният секретар след яка разпивка след работното време да правим серенада на директора и той няма къде да бяга, става и опъва трапезата с домашната ракия

Тя мойта ситуация е много особена, ама не ми се обяснява тук. Ако изключим въпросната голяма компания, работи и с други, те са ми реално клиенти, винаги избягвам какви да е неформални отношения с клиенти или колеги, то в тези другите са ми и двете един вид. Например с една от тези фирми работя повече от 10 години, за тези 10 години съм имал среша с тях извън работа само веднъж, всъщност излъгах, два пъти. Избягвам дори работни обяди и др.подобни, но такива не може да няма то е ясно. За мен това да работиш с някого/за някого означава точно това, според мен всякакви излизания, черпения, празненства и т.н. са противопоказни. Със същата тази фирма за 10 години не съм присъствал на нито едно фирмено събитие, съвсем умишлено. Лично за мен, особено в БГ е силно противопоказно да излизаш и да пиеш или ядеш с хората които управляваш, в един момент те решават че на работа е като на маса и тогава в повечето случаи трябва да се разделяте, а те иначе са читави хора. Така че избягвам по всякакъв повод да създавам неформални отношения. В моята фирма мога да си позволя да изляза с 1-2ма човека които знам че са читави и съм сигурен че това няма да повлияе на работата им, но то се случва се веднъж на 4-5 години.
Някои си мислят че съм надут, че се правя на велик, че съм асоциален /което си е истина/ но аз просто си имам принципи, та така. Иначе за сапьор да .. ама от ония с траловете, аз не мога да се нагаждам и да лавирам, болезнено директен и прям съм, за да работи някой с мен то трябва да е оценил това което ще получи и да е готов да го приеме заедно с негативите, иначе не е никак лесно, без значение дали ми е подчинен, партньор , клиент или началник. Много рядко ще си спестя това което мисля.

И при мен е така. Случайно попаднах на една студентска класация, сложили са ме в горната десятка. Единственият недостатък е "неконтактен". А пък мен просто беше ме страх от по-разчупени отношения, да не го възприемат неправилно и да ми се качат на главата. И интересно едно от мненията беше "Супер, яко порка". И как по дяволите са го разбрали като нито веднъж не съм си позволил да вляза в час близнал алкохол или махмурлия2 Аз че издържам/издържах на long drink е факт, рекорда ми е 12 часа. Еднократно все пак, не винаги Но повечето на сладки приказки, не наливане. И въобще да се прави бизнес с приятели е неприятно нещо, винаги има риска да загубиш приятеля. Гледам да го избягвам.

Е то другото което ме дразни е хора които не си знаят мярката и не могат да се контролират като пйнат две.Ща не ща случва ми се да съм свидетел на такива, и като вземат да ми говорят глупости ... то и аз пия, по скоро пиех, сега само 1-2 пъти в годината ако изляза с някой стар познат,най-често един познат във Вегас, през останалото време ни желание ни време, ама колкото и да пия не се правя на маймуна, виж на прасе по-може.

Fred, ако някой ти е казвал скоро, че не си социалист, да знаеш, че те е излъгал.
А това, че всички не могат да бъдат милионери няма нищо общо с човешките взаимоотношения, а с ресурсите - природни и създадени от човека.

Напротив, има общо точно с човека, ако днес всички станат милионери буквално, утре това ще ср приема за нормално, а в други ден никой няма да е щастлив и ще иска да е милиардер. Не е важно колко имаш като абсолютна стойност а да имаш повече от другите, това е вродено, без значение дали измерваш богатство в кремъчета, крави, долари, кюлчета злато...

+++
Това се опитвах веднъж да обясня, не си спомням тук или на друго място. Човек повече оценява мястото си в социалната стълбица, то го прави щастлив, не толкова парите. И те имат значение, особено ако са малко и липсата им засяга критични области. Но над определено ниво вече не е толкова важно дали пиеш вино от някаква знаменита година или друго пак добро но не знаменито. Тази знаменитата година е просто фукнявщина, непременно трябва да има човек пред който да се похвалиш с нея. Същото и със знаменитите Apple.

А че парите винаги не стигат е факт. Знам го от личен опит, порасна в службата, първите няколко месеца се появяват едни пари в повече, кеф. И после те мистериозно изчезват някъде и пак не стигат Те ако стигаха нямаше да има милиардери, всички щяха да са скромни милионери. Впрочем докато бях в Америка от скука попълвах тяхното тото. Аз никога на печеля но все пак джакпот $30млн, да взема да опитам. И се плацикам в басейна и си правя планове ако вземе да ми се падне какво да ги правя милионите. Ами за повече от 4-5 млн не успях да измисля. При това с излишества, вила и яхта които въобще не са ми нужни и ако ги знаех едва ли щях да ги ползвам. Така че пийте си домашната ракийка, там е истинското щастие

Ти си ги сметнал грешно, нямаше да ти стигнат, като им платиш данъците, и като ти ги разсрочат за 10 години до де се усетиш ще заминат без да си купил нищо съществено

Ами за БСП не ставам, там са най-върлите БГ капиталисти нищо че се правят на социалисти. Достатъчно е да се погледне икономическата им политика. За скандинавските страни повече съм съгласен, най-малкото защото шведкините са стара моя мечта. Но там пък скука, всичко прекалено изравнено, няма баир който да е предизвикателство да изкатериш. Особено напоследък с тези джендър тенденции при тях.. бррр. Така че ще си остана само с мечтите за шведкините

За ресурсите си и прав и не съвсем. Прав си защото те наистина са ограничени и безкрайният растеж е невъзможен именно поради това. Впрочем също и комунизма, още като ученик се досетих и го зададох този въпрос на учителката. Тя се измъкна с формален отговор че "на всеки според потребностите" не значело че всеки може да си направи вила на Луната. Още тогава се разочаровах от комунизма, що за комунизъм ще е ако не мога да ходя през ваканциите на Луната?

Та да се върнем към въпросът, какво означава милионер? Милионите във вид на пари са глупава илюзия, аз преди години притежавах банкнота от 500 милиарда динара, бях милиардер. Следователно под милионер разбираме друго, човек на върхът на пирамидата, който консумира много, всичките му нужди са задоволени. Ами в едно общество със силни преразпределителни функции като скандинавските това на практика е факт защото пирамидата е силно изравнена, дори нищо да не даваш пак си осигурен. Което според мен не е правилно, така че явно не ставам за социалист там. Ех, знаех си аз че няма да се сбъдне мечтата ми за шведкините При което дори определението "консумира много" е силно субективно, от гледна точка на дедите ни ние всичките сме милионери, позволяваме си неща които само милионерите тогава са имали.

И остава последното, милионер е човек който консумира в огромни количества, значително над нормалното, демонстративно много. По този критерий руските новобогаташи са еталон за милионер и милиардер. Само че редица западни милиардери трудно бихме ги класирали дори за милионер, водят скромен живот. И въобще за милионите мечтаят главно две групи хора: тези които изпитват сериозни трудности с обикновеното оцеляване. И комплексарите ощетени от качества мечтаещи по този начин да натрият носът на другите и се покажат като велики. Може би и една трета група хора, милионите като ресурс с който да осъществяват идеите си, не като консумация. Но това може да стане и с чужди милиони така че отпада.

Добре ги смятах. Това като се вземат веднага, т.е. от $30млн стават $15млн. И в Хюстън ама през 2001г когато всичко беше много по-евтино. И поради мексиканците една голяма къща с 8-10 спални и съответният двор с басейни и т.н. излизаше към $500,000. Въобще не са ми притрябвали толкова спални но нали съм милионер.

Абе ти ми ги дай тези $15 млн коригирани с коефициента на инфлация и на бас че ще се справя А че ще заминат бързо съм съгласен, апетитът идва с яденето. Видя какви компютърни конфигурации правя малко да ми замирише на пари

Темата за милионерите и социалното равенство ми е дълбоко безразлична, аз като че ли по-скоро съм либертарианец. Но не от крайният вид защото моето виждане е, че обществото е добре структурирана система. В която всеки елемент е важен, и ватмана който сутрин ме вози на работа, и циганина който изпразва кофата за боклук. Впрочем едни от най-страшните стачки са тези в транспорта и чистотата. Като казвам че е важен не значи еднакво платени, крайното равенство е също толкова лошо колкото и крайното неравенство.

Не гледам на обществото като на джунгла в която всеки със зъби и нокти се стреми да вземе максимума, според мен такава система е нестабилна и склонна към социален взрив. Такъв вид капитализъм който има много привърженици тук аз го наричам мутренски капитализъм, също и руски модел капитализъм, имитация на истинският. Така че когато някой ми лепне етикета "социалист" то е защото в главата му е тази мутренската имитация на капиталист, взема него за еталон. Впрочем този модел никак не е случаен, беше разработван в едни и същи лаборатории на КГБ/ДС. Защото надявам се вече всички са разбрали, че рухването на социализма не беше спонтанен процес а планиран и добре контролиран. От някои умни хора които бяха навреме разбрали, че то ще стане, че не може да се предоврати и взели необходимите мерки да са сред печелившите.

Поради това прочетете внимателно този линк. Според вашите критерии май ще трябва и на автора му да лепнете етикета социалист. Определено е по-краен от мен. Само че той е много повече капиталист от всички нас във форума и всичките ни новоназначени капиталисти, събрани и от тук в БГ и от Русия дори.

http://glasove.com/categories/na-fokus/ ... utokratite
Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас... плутократите