Нбабане,
имам чувството, че ще ми завиждаш за тея транскубтони и на оня свят като умрем. Да беше ходил на битака да си купиш и ти транскубтони и да си имаш

Дедо Боре,
лаптоп има всяко дете. Даже по няколко. Лаптопа ти дава достъп до глобалната мрежа. Може да си копнеш кода и да го налееш и да видиш какво става. Екрана му е голям, светъл, удобен. Закачаш ардуиното на УСБ, сваляш един софтуер от сайта им и директно имаш поле в което пишеш. Не мислиш за клокове, конфигурации, пинове, регистри, таймери, интеръпти. Пишеш си на удобната клавиатура на лаптопа. За отрицателно време наливаш 10 различни кода и като ти хареса кой как работи - може и да се пробваш да го разбереш. Аз преди 30 години се учех да пиша на бейсик на 8-ак. После на паскал. Края на 90-те се научих на асемблер за пикове. И ми беше лесно. Сега с новите неща ми е трудно. Познавам нещата в основи но какво от това. Сега дечурлигата се оправят 10 пъти по-бързо от мене. Какво като не знаят какво реално става отдолу. Е аз като знам пък какво. Това, че ние сме минали по този път не означава, че е правилния и е приложим в днешно време. Гледам новите процесори и новите концепции. И в "ембедед-а" и в ПЦ света. Нещата се израждат тотално в друга посока. Комуникациите минават на много по-друго ниво. Нещата стават такива, че е невъзможно един човек да ги обхване от край до край дори да има цял живот за това. А процесори излизат през няколко месеца. На всеки 2-3 години сменят доста неща концептуално.
На децата им липсва теорията. Липсва им познанието за ток, протоколи, работа с осцилоскоп. Не може да ги научиш да използват СПИ, И2Ц или АЦП като те не проумяват какво е и не го разбират. Миналата събота ми отне 30 минути да обясня какво е ШИМ, какво е период и как краката на ардуиното имат само 2 състояния - ниско и високо, и това, че даден код управлява яркоста на светодиод е защото има 2 вложени цикъла с 2 различни променливи и се генерира софтуерен ШИМ. Върви обяснявай какво е таймер и хардуерен ШИМ като изобщо концепцията не им е ясна. Само да спомена, че девойката беше 11 клас и е от най-знаещите във випуска в ТУЕС и завидно добре се справя с поялника и транзисторите. Само се замисли колко теория ти трябва за да стигнеш до кода на дистанционното на телевизора. А и колко добре трябва да познаваш принципа за да успееш да си синтезираш сам алгоритъма на декодиране. И това само с клавиатурка с кофти бутони и малко екранче. И без достъп до интернет от където да копнеш някой готов код с мишката и без осцилоскоп да видиш какво става. Тея деца трябва да са не вундеркини ами наследници на Баба Ванга.

Това с "правилната посока" е много относително. Едно е инструмент за деца и начинаещи, друго е уникален инструмент за фенове, трето е за професионалисти.
За децата бъзика става... може да се спори кое по-правилно, дали супер просто и мъртво като бъзика или малко по-живо като ардуиното. Но и двете според мен стават.
Въпросното езиче пък е по-засукано и от стандартните езици. В тоя смисъл не мисля че е подходящо за детска/широка аудитория. За професионална употреба е още по-трудно. Не че е лош като език, но изобщо не става въпрос за качеството му. Просто нямаш бакграунда. Нямаш примерно 50 годишна история с милиони потребители и съответния код. А не си мисли, че си първият който се опитва да измисли по-добър език. Има хиляди и хиляди езици. И много от тях са по-добри от Ц/Ц++ и останалите "класики". Както и с компилаторите, избухват всякакви за по година-две и до там. Докато дъртото GNU не умира, въпреки че никога не е било най-доброто на пазара.
Ако искаш да успееш в профи среди, трябва да решиш някой от принципните проблеми, а не да измисляш нови синтаксиси и "нови" функционалности. Слагам кавички щото те не са нови...
Така че за мен шансовете ти са единствено ако успееш да формираш фен клуб. Или ако пишеш дисертация или друга наУчна дейност.
Не знам... моите разсъждения са на тема "ползата от файдата", а пък ти най-вероятно не го правиш за пари или слава тъй че едва ли съм ти полезен

Защо мислиш така?

То се вижда от самолет.... морфиращи функции, вложени функции, функции със скаларен резултат и още куп неща. Синтаксисът също, за чий ти е да вкарваш нестандартен?

Глей ся, то и сегашния "стандартен" синтаксис е бил някога нестандартен

Нека с поевтиняване или спонсориране се докара до по добра пазарна цена - примерно $30-40 - другото са подробности ...

То и Бил Гейтс някога е бил беден като нас, но едва ли ние ще станем толкова богати само чрез аналогии

От практическа гледна точка най-важното качество на информацията е дали може да бъде споделяна и след това дали е използваема. Информация, която не може да се споделя или по друга причина не може да се използва е безсмислена.
Ние работим с информация. Желателно е да ползваме наличната, по възможност да я направим още по-смислена и да я предадем нататък. Няма нужда да измисляме отново топлата вода, защото тая информация вече е налична и използваема. Не е добре и резултатът от нашата работа да е информация в неразбираема/неизползваема форма.

Един нов синтаксис, ако няма други качества и само е различен е неуважение към това с което си изкарваме хляба

+1

Идеята на езика е общуването и намирането на common sense. Ако се търси екзотична expressive power, тогава regex вариации има много.
Особено когато става дума за деца - езика за програмиране трябва да говори повече на тях от колкото на компилатора/интерпретатора и ЦПУ-то, което ще го мели след това. И така да ги научите на онези способности, които ще им позволят да четат чужд код и да пишат своя така че да е разбираем.

Въпросът не е само от човешка гледна точка. Примерно коментарите - на пръв поглед изглежда като все едно дали ще се маркират с // или /* или с апострофи или с нещо друго.
Какво толкоз? Човек може да свикне и с едно и с друго... Да, ама утре ако решиш да вържеш документация със сорсовете и да ползваш инструменти от рода на doxygen или да подкараш някой статичен анализатор и става весело.

Не, не беше нужно. Човешката страна не е единствената, не само хора "четат" кода. Но според мен там трябва да се постави акцента.
Иначе влез в книжарница и виж рафтовете с детски книжки. Цветни, с перфектено отпечатване, предпечатна подготовка правена от професионалисти, но много често и то защото акцента не е поставен там - съдържанието е като за дебилчета.