Заека, ти го е казал много правилно - гладна кокошка просо сънува. Хе, Хе процент от печалбата - как пък не. Защо - ти ли поемаш риска? Или с твой оборотен капитал се работи? Или ти поемаш загубите?

И естествено, че изработеното във фирмата е собственост на фирмата. Пак по горните причини.

% от печалбата (пройзведените блага и правата върху тях) получават собствениците/акционерите. На наемни работници им се полага заплащане по трудов договор. Толкоз.

Освен ако не си дилър/посредник на стоки или услуги, ама това е друга песен.

Виж ако това положение не ти харесва - ами стани собственик или акционер - не съм чул да е забранено, много хора го правят.

Гледате ли какво прави Бейсик-а с хората .

не те наричам лъжец а наивник, това за сервиза е смешно, какви са инвестициите в един сервиз - един осцилоскоп и един поялник, при това няма регулярна работа а се работи когато дойде клиент - ок в този случай работника да взема % от това което идва като приход е по-лесния начин за работодателя - ако няма работа няма да плаща защото 50% от 10 лв приход са 5 лв

но да пренасяш този модел в индустрията е наивно, някой ще вложи милиони в завод и машини, ще тегли кредити и ще назначи гении които идват с инвестиция голия си задник и ще дели с тях - покажи ми това къде го има тук или по света и ще се съглася с теб

Няма общи условия за договаряне. Всеки както може така го прави. Работел съм с големи компании само на едната мъжка дума. За една фирма пък бях подписал 10-на страници NDA в което се изброяваше само какво не мога... Имаше клауза че ако напусна без съгласието им, нямам право 5 години да работя в същата област или конкурентна фирма - ха напускай когато си щеш...

За процента, ами много честа практика е да се дава някакъв мижав процент от печалбата на работниците. Това не означава съдружие, просто вид премия за стимул. По-често обаче това е само обещание или под формата на сток опции и ако напуснеш по своя воля обикновено нищо не кешираш

Що да не може да получава работника процент от печалбата? Може. Ако е равностоен участник в развоя или производството, в интерес на всички е той да е колкото се може по-заинтерисован от успеха за начинанието. Ето една примерна схема.
По договор примерно след третата година, купува част от акциите на фирмата по пазарни цени . Естествено за целта трябва да убеди някоя банка да му даде заем. При напускане на работата е длъжен да продаде акциите си на останалите акционери. Пак по пазарни цени.

Това къде ще стане? в БГ ли? Мечтиии...

Ние (а и не само ние) получаваме процент от заплатата си под формата на бонуси (премии), НО това не е закон - т.е. ако шефа е на кеф ни дава, но може и да реши да не го прави. Пък и така, за него е все тая, защото по тоя начин спестява много данъци и дали парите ще ги даде на държавата или на работниците като бонус е все тая и той предпочита второто, защото има невероятен стимул върху хората. Обаче това не е в смисъла както го каза rumen, като процент от печалбата - така казано задължава, а принципа въобще не е такъв .

sthx,
знаеш ли колко са търгуваните предприятия на софийската фондова борса?

Не съм се интерисувал от мащабите на нашенската борса. Примерът , който дадох е от страната, където се подвизават Димитър и Пирев. (К'во стана с тоя човек?). Схемата е отработена и действа. И при нас би могла да се прило да се приложи, макар и на по-примитивно ниво. Впрочем зная за един такъв пример от известна фирма в нашия бранш. Собствениците бяха трима, а сега са четирима. Четвъртият държи 5% от капитала.

http://www.bgrabotodatel.com/home.php

Ето тука ми пратиха един сайт на който има отзиви за работодатели. Всеки може да си каже мъката или да похвали фирмата.

shtx, нещо си се объркал. Такова предлагане на акции наистина се прави, ама не е на пазарни цени. Защото всеки може да си ги купи на пазарни цени, т.е. това не е никаква преференция. Когато се прави такова нещо акциите се предлагат на преференциални цени само за работещите. Идеята е да се ангажира работника по плътно с фирмата.

НО, тогава той автоматически става акционер, т.е. съсобственик, т.е носител на отговорност. Т.е. автоматично започва да печели, но и да губи дивиденти в зависимост от състоянието на фирмата. Което не важи за обикновенния работник, неговата заплата е фиксирана в трудовия му договор и ако не се предоговори, работодателя е длъжен да му я плаща, ако и фирмата е на загуба. Това е голямата разлика между собственик и работник. Собственика печели повече, но и рискува. Работника просто работи. Ако работник се превърне в собственик, той поема и позитивите и негативите.

Освен това никой не може да те принуди да си продадеш акциите, ако напускаш фирмата (освен ако не си разписал някой глупаво скроен договор). Фондовата борса си е абсолютно независима институция, т.е. ти можеш да притежаваш и търгуваш с акции, без да си обвързан с трудов договор към фирмите носители на въпросните акции.

Всичко това обикновенно се прави от големи компании, които са заинтересовани да задържат даден служител и да го натоварят с отговорност за състоянието на фирмата. Обикновенно това е мениджърския състав, но се случва и в инженерни фирми в които има супер ценни кадри.

В БГ, както ти каза Дедо, фондовата борса е доста слабо развита (да не говорим, че от доста време индексите маат на отрицателен тренд). Но такива схеми не е задължително да минават през борсата, все пак едно АД може да разпределя собствеността си и без да е свободно търгувано на борсата.

Но това на което ние се засмяхме, беше мерака на работника (а не акционера) да получава процент от печалбата. А такова практика, в сериозни фирми занимаващи с развойна дейност, няма. На работниците не им е работа да се занимават с печалбите на фирмата - те са там да работят. Ако искат да ставт собственици - има си начини. Но докато са работници - бачкат и си взимат заплатите.

много як сайт
най-много недоволни от Армията като работодател?

Цецо, може да не е често срещана практика ама и у нас се дават проценти на работниците. Даже собствениците са на по-голяма далавера от тая схема защото дават повече пари когато има, а не винаги да изплащат високи заплати.
Но проблемът по-често е друг. Не е лесно да се реши на кого по колко да се даде, защото идеята е все пак това да бъде не само стимул, ами заслужен стимул. Един познати почнаха така да дава процент на хората си според приходите от даден проект. Обаче се оказа голяма грешка защото някои по-елементарни проекти носеха бързи и лесни пари и веднага работниците почнаха да си завиждат помежду си. Оказа се че хората работещи по сериозните проекти са прецакани. Естествено, за да има име фирмата трябва да прави и сериозни неща, а не само еднодневки...
Да се плаща на всички процент от общата баница пак не е решение, защото пак е вид уравновиловка - всички вземат еднакво, а не дават еднакво. Остава си стария принцип - ако фирмата върви се вдигат заплатите, но на индивидуален принцип.
От тоя принцип най-прецакани са работниците естествено, защото е доста субективно решението. Шефът не винаги има представа кой колко бачка точно. А пък и винаги взема предвид странични фактори, примерно ако някой е на зор му се дава кредит от фирмата или по друг начин се обвързва така че да не може да мърда. "Вързаните" търпят и на по-ниски заплати, а по-свободните "пчелички" ги задържат с малко по-високи заплати...
Абе няма перфектно решение... нито за собственици, нито за работници!

Опс тука омешахме два казуса.
В единия става случай за % от заработката- Когато работника маха с кирката от 8 до 18 след това си пие ракията.
В другия работодателя има 24 часова претенция - в този случай ми се струва номарлна претенция за % от печалбата.


П.П.
Заработка на работник и печалба на фирма са различни неща.

Явно знака % е много дразнещ в голямата индустрия сигурно защото там не се говори за проценти а за промили.
Може да четете % като "част" ако така ще е полесно за възприемане това дето съм го написал.

Хе-хе, явно работниците у нас не обичат дисциплината

За Албена съм чувал че Краси не си поплюва.... разхожда се и ако види неокосена градинка, обърнато кошче, или кофти пейка, само питай кой отговаря и на другия ден тоя човек вече не е на работа