От месец насам ТВ7 се съдра да повтаря "Без багаж" за остров Занзибар и накрая ме принуди да го изгледам. Нали живея в "Занзибар"

.
Предаването не бе лошо ако не броим кръчмарския език и просташкото поведение на водещите. Направи ми впечатление следното: 100 пъти
повториха колко любезни били местните, как давали ръчно направени сувенири и как забавлявли туристите а никой не се сети да им даде и 5
долара. Мутрешко-селски-посткомунистически манталитет. Това ми напомни следният случай в моят "Занзибар" отпреди 7-8 години:
Беше късен септември, все още туристически сезон, температурите не падаха под 30 градуса а морето бе във върха на ласкавостта си. Отпускарският сезон на местните бе отдавна приключил но чужденците продължаваха да се наслаждават на лятото.
Аз помагах на един познат да си пооправи вилата преди зазимяването. Тя се намираше в среднобогаташко вилно селище разположено в живописна вдлъбнатина с наклон към към морето. На единият склон имаше хотел а другото се заемаше от селището. Нагоре се виждаха заоблачените върхове на планините а надолу бистрото море оцветено като син флуоресцентен маркер в плитчините и стигащо до най-чисто синьо по-нататък (щото няма планктон ама това е друга тема

) Очертанията на близкия остров в далечината помагаха да не се отегчи погледа.
Стана късен следобед и реших, че е време да посетя плажа. Той беше оформен на тераси от плочи от естествен камък, с градинки с екзотична растителност, най-долната тераса се заливаше от вълните и имаше удобни стълбички. Имаше и всички екстри като душове, мебел и т.н. - беше частен все пак. На съседното било пасеше стадо овце или кози и звънците им до невъобразимост допълваха атмосферата - идилия.
Със слизането бях изненадан от стадо руснаци изтървано от хотела и решило, че другата част е по-удобна за пладнене. Просто еднометровата ограда която беше непробиваема за англичаните се беше оказала незначителна подробност за тях. Понеже по-голямата част беше от женски пол сметнах, че гледката на някое готино дупе няма да наруши вече обзелият ме душевен комфорт, минах покрай тях кимвайки им и без да им правя забележка. Това не попречи да стана център на коментарите, но повечето бяха от женски гласове и меко казано ласкави затова се направих че не разбирам. Позяпах пейзажа, поплувах си, отворих си биричката оставена от предния ден в машината за лед (слава Богу че местоположението и не е лесно откриваемо) и си запалих цигара. През това време коментарите бяха главно за моя сметка и с такова качество, че 100 пъти ми мина през главата: "Вашта м-ка, колко ли кръвчица сте изпили за да дойдете тук в края на сезона...".
Да, ама постепенно взех да долавям боботене като от изригващ вулкан и чух: "Ами кажи му ти, нали знаеш английски!". Зачаках да чуя нещо на английски и тъкмо пак се зазяпах в пейзажа дочух ужасни крясъци. В първият момент реших, че овчарят горе вика по животните докато не зацепя, че това не означава нищо на никой познат ми език. Обърнах се и видях един младок да подскача като маймуна след което взе да повтаря "Но смокинг"

правейки красноречив жест. След това допълни на руски, че всичкият дим идвал при тях, при положение че аз бях поне на 10 метра и ако изобщо имаше вятър той не духаше натам. От изненада направо пуснах цигарата в недопитата бира. Малко по-късно си тръгнах, коментарите все още се въртяха около мен и поне женските бяха повече от ласкави. Мислех си да изръся едно "Досвиданье" но с това мнооого щях да изложа моят приятел който знаеше английски.