ми ... определено за 9 оси става на въпрос
позабравил съм фактите, но общо взето съм близо до истината. само, дето машините са били 4:

Fanuc 5, по спомен. Съответно кръстено тук ЗИТ-5.


CM758, пак по спомен. П-регулатор с прост интерполатор, квадратурен декодер, и от сорта - за управление на серво. Вътре реализирано с нещо като плаваща запетая и еднобитов сериен умножител/суматор.
И поне още един малък чип, който беше прост квадратурен декодер за интерфейс към РИГ.

Изпозабравил съм ги. Попадал съм на сканирана страница от сп. "Радио, Телевизия, Електроника" със списък на СМ серията, там май и Фанушките копия присъстваха като "специализирани".

Абе аз имам една книжка, ама не я знам къде е,вътре са описани всички, и CM и MA и квото още имаше по соц време, е сигурно някои специфични липсват .. ноза тях пък имам един дебел руски каталог, вътре имаше схеми които по ниаккаъв начин не можеш ги намериш тук.

Тия, които помня от СМ серията са:
CM601 - MC6800 MPU ,
CM602 - MC6820 PIA (мисля, не MC6821 което беше популярното някак подобрено 6820 но не съм сигурен),
CM603 - MC6850 ACIA,
и май дотук ги помня. Имаше и таймери (еквивалент на MC6840, CM6xx), за дисплейния контролер MC6845
не съм сигурен, MC6844 DMAC мисля, че нямаше. То май серията се приключва от MC6843 Floppy Disk Controller
който едва ли го е имало но пък и не съм го мислил защото не ставаше и без друго.

604 - синхронен сериен контролер (68...нещо си)
605 - не се сещам...
606 - таймер (6846)
607 - видео (6845)
608 - флопи контролер (6843)
609 - MFM контролер (това май беше копирано от интелските 82...)
610 и нататък съм ги позабравил и и аз, но отиваха до 612 мисля. някъде трябваше и DMA да има май...

имаше един други по-стари СМ400 и СМ500 серии, още тогава бяха трудни за намиране, а сега особено пък работещи биха били направо антикварна ценност

аа, сега се сетих че и гедерейски съм ползвал, точно дешифратора. мене впрочем тоя дешифратор ми беше мечта в седми клас, помня че си измислях схема на дешифратор с диоди, защото в разград го нямаше тоя чип. неоптимизираната схема е 50 диода, аз ги бях докарал до 23 ли, нещо такова.
сега като се замислих, директно инвертиране смъква диодите до 20 без оптимизации ама къде прост седмокласник да се сети

по-добре късно отколкото никога.
пак добре че си се сетил после. на някои хора и цял живот не им стига

и софия не се намираше
седем-сегментните дешифратори си бяха екзотика. тръгнах да го правя с TTL и се ужасих от количеството чипове (и пари - чипчето беше 2лв).
товгава някой батко ми подхвърли, че се правела оптимизация, та открих карно и вейч по трудния начин. в крайна сметка се смести на 3 чипа логика, бях много горд тогава. мисля даже, че платчето се търкаля някъде по тавана. още не бяхме учили булева алгебра в училище.

Още ръждиви спомени:

CM630 - NMOS 6502
CM631, 632 - копия от Apple //e (може и 633 да имаше)

Някъде из CM-тата имаше и 12-битов ЦАП, който така и не успях да подкарам в детските си години.

Сега като спомена ... ЦАП-a ми се виждаше много неясна работа в ония години, ще да съм бил 5-6 клас,изобщо не ми хрумваше за кво може да го позлвам за разлика от 7474, с тях си правех кодови брави, е после поумнях и почнах да ги правя по доста по интелигентен начин

С катинар, нали ?

Имаше и копие на 6805 серията.

Дали не бяха СМ650,651....

Сега проверих разни стари чипове: СМ653-02Р е чипа на 101 бутонната клавиатура за правец 16 А тя си беше 6805, но не помня коя точно рановидност.

1985г. в основното училище имахме Правец 82, мисля 4-5 бройки. През 1986г. в електротехникума имахме две зали, едната с Правец 82, другата с Правец 16, след това в МЕИ-то ( след 1992г. ) имахе към един семестър на VAX, колкото да се запознаем с тях. Имахме 2-3 зали с 386/486, както и една зала с терминали вързани към два сървъра с System V. Правци 82 дето съм отварял бяха изключително с български ИС, Правец 16 пък с вносни, в къщи трябва да имам към 20-тина неупотребявани чипа от CMxxx серията.

Хмм по мои спомени, втори клас бях, значи 85 ходех при майка ми в компютърния кабинет, тогава май почти не го изпозлваха, по късно, сигурно 86-87 ходех в младежкия дом а имахме и компютърен кабинет в училищя, в младежкия си спомянм имаше две зали, с 8 и с 16-ки, при 16-ките беше доста трудно да се вредиш. По това време намирах където дойде,най-вече при бащата, там вече се бяха ъпгрейднали на .. незнам вносно беше или 186 или 286 ... знам ли пък може и 386 да е било, те работеха по кувейт,нигерия ... така че са имали валута за върхът на сладоледа, разбира се него само го гледах, мен ми даваха старата 8-ца по сле и една 16-ка. След това вече еидн познат си купи 386 и другите места спряха да ме вълнуват, киснехме по цял ден в тях, до де инсталираме drafta и pcb -то голяма мъка беше, едни дискети се мятаха напред назад, то беше 11 или нещо подобно, ама две имаха проблем, та до де го оправим .. аба еисгурно една седмица изгубихме и ходехме като преяли коне до източника и обратно .. от там насетне нещата нещо много бързо се развиха, в еидн момент си ъпгрйедвах компютъра почти всеки месец ... но така или наче писането на софт не успя да ме заплени, по скоро го ползвах да си драскам схеми и да си чертая платки, е и не малко детайли се чертаеха. .. ех спомени...
п.с. Димитре, за катинарите доста по късно ми дойде на акъла , последно в този ми период бях направил програмируема клавиатура само на ТТЛ и някакъв СРАМ не помня какво друго имаше по него, сигурно събира прах по тавана.

Зачетох се в темата... и установих, че човека с ИМКО-1 е постигнал значителен напредък с работата му. Но никой не е забелязал този "маловажен" факт, дори не е коментиран.

Установих, че вместо да се обърне внимание на значимостта на темата, се е обърнало на мерене на п***ки в края на темата - типично за нашите нрави. Кое е копирано и защо и кой и какво било.. и софийско пиво правехме натурално, ама прокисваше за 2 дена... Това е първият български персонален компютър, произведен в 50 бройки! И това е единственият оцелял - парчето история.

На мен лично ми е интересна предисторията на този екземпляр, от къде се появил да отиде при сегашният му притежател, а също така има ли развитие по темата с реставрацията му. Лично аз бих го дарил на музея, само така ще се гарантира до известна степен, че хората които ще живеят 200 години след нас ще го видят.