Чета какви документи са необходими, за да се продаде кола от едно лице на друго... Бате, минимумът е 6 документа?!?!?!

1. Писмен договор за покупко-продажба на МПС.- това как да е, няма как без него
2. Документ за собственост на продавача- това също
3. Документ за платен местен данък по чл. 44 от ЗМДТ
4. Документ за платен от продавача данък върху МПС по чл. 52 от ЗМДТ
5. Декларация на продавача, че няма непогасени публични държавни и общински вземания по чл. 264, ал. 2 ДОПК.
6. Декларация за гражданство и гражданско състояние по образец . Ако продавачите или купувачите са съпрузи, подават обща декларация;

Някога в Германия колите се продаваха с обикновен договор (сега не знам как е), даже без нотариална заверка...
А тук за прехвърлянето на някоя бракма ти искат майчиното мляко, и декларация, че си го сукал с удоволствие... Нема такава държава!

Последните две са декларации а не удостоверения - има ги като бланки там където си плащаш така наречените местни данъци и такси - декларираш, че нямаш, попълваш ги, подписваш се и ги подаваш - а мислиш ли че като продаваш таратайка за 2-3 хил. лв. някой ще тръгне да проверява излъгал ли си или не ?

В това има известна логика, БГ е населена с Ганьовци, Германия с Ханс-овци.
Друг е въпроса, че всичко това е възможно да стане по мрежата, не се иска ни много акъл, ни много пари.... ама друг път.

Преди 2 седмици прехвърлях кола в Естония. Искаха един договор (без нотариална заверка) и нищо друго. Самата регистрация отне 2 пъти по 15 минути - първия път проверка на колата, след няколко дни получаване на новите номера. И това е бивша съветска губерния...

Ами едно е бивша съветска губерния, ама тук за жалост си е настояща...

в англия имаш един голям талон, А3 сгънат на две. на обикновена хартия, без някакви водни знаци, холограми и ала-бала.
на първа страница пише номера на автомобила, собственика и адреса.
на гърба й пише детайли по колата - номера на шаси, модели и пр. има квадратчета за нов собственик.
трета страница са някакви квадратчета при промяна на нещо по возилото - цвят, брой места, номера, пето колело и т.н.
четвърта страница е описание на полетата и какво се прави.

талона не си длъжен да го носиш, седи си в къщи в сейфа.
когато продаваш кола си стискаш ръката с новия собственик, той ти дава каквото сте се разбрали - пари, бира, кебапчета - ти му даваш талона и ключовете. новия собственик си попълва квадратчетата на втора страница, и пуска талона по пощата с някаква малка такса (не помня, но под 10 паунда).
след седмица пак по пощата идва новия талон на името на новия собственик.
номера се правят на много места, примерно ключарите. показваш си талона и ти дялкат нов номер. пак някъде около 10 паунда.

това е.

Дедо, а сещаш ли се ако е тука такава системата, колко далавери в секунда ще се случват?

сещам се.
само че на острова за далавера се влиза в затвора. при това сериозно се влиза.
и факта, че далаверите са малко, означава, че далаверотърсачите си вършат работата, а не само усвояват средства като мажат шенгенски сгради или си купуват цецомобили.

да не мислиш, че тука с тая купчинка хартии пак не може да се направи далавера?
нали куковци бяха продали мерцедеса на главния прокурор, който се оказа краден. помниш ли?

колкото по-мангалска е държавата, толкова по-тежка е бюрокрацията, това е положението

Така е. С добавката, че бюрокрацията е наистина тежка, но пък за сметка на това е неефективна.

В "белите" държави, където съм бил, е доста по-тежка. И по гишетата се виси бая повече.

възможно е, аз в бели държави административна работа не съм вършил, съдя само по преминаване през митници и такива неща. напълно е възможно всички тия лафове за откриване за фирма за час да са митове (но се съмнявам), щото не един мит съм слушал за белите държави. то в края на краищата бюрокрацията белите са я измислили, черните само успяват да я направят крайно неприятна.

Не знам Рек в какви бели държави е бил, но аз лично тук за 7 г. на гише съм бил само три пъти - първия път като си вадих тукашния еквивалент на ЕГН-то - общо около 15-на минути, после като си купувах мотора, защото беше от частно лице и трябваше да си го регистрирам сам иначе обикновено като си купуваш нова кола/мотор дилъра вече я е регистрирал вместо теб, докато чакаш да оформят документите по покупката. И третия път дето съм бил на гише е като бях на интервю за гражданството. Това са ми единствените три пъти, дето съм имал досег с администрацията очи в очи. Като ми се е налагало да работя като фирма има два варианта - единия е нещо като едноличния търговец в БГ и тук нищо не се прави, за да работиш като такъв, просто на края на годината като подаваш данъчна декларация заявяваш (отмяташ една патка в нея), че през годината си бил едноличен търговец и съответно ползваш всички блага по приспадането на разходи от дохода. Другия начин е да си регистрираш еквивалент на българското ООД или корпорация. И двете стават наистина за около час онлайн. Така че за фирма съвсем отговорно заявявам, че няма по-лесно и бързо от това и то без да се срещнеш с жив държавен служител.
Много пъти ми се е искало да има къде да отида на едно гише и да напсувам лице в лице, тоя отсреща, дето трябва да ми свърши нещо, ама на - няма гишета къде да отида и все по телефона трябва да ги псувам. Даже като ги питаш къде им е офиса да отидеш и остават като втрещени и почват да мънкат, че няма такова нещо като офис, където да можеш да отидеш .


ПП. Ааа, сега се сетих, че съм бил още два пъти на гише - единия път като си изкарвах книжка за първи път (общо около час с листовките, кормуването и вземането на самата книжка) и после като си я подновявах - около 10-на минути, докато си взема новата. Подновяването даже може да стане и онлайн като ти я пратят по пощата, ама се иска да си бил примерен шофьор без актове, а аз за жалост не съм такъв и ги имам доволно . Така че това е - за 7 г. точно 5 пъти.

а в софия пред КАТ, като ходиш да си вземеш акта, няма паркинг в радиус от 1.5км
двете най-близки спирки на метрото също са равно-отдалечени на подобно разстояние.
наш'та полиция мисли за здравето на шАфьорите

Мене циганията че ме вбесява и ме е вбесявала винаги не е новина.
Но най-потискащо май е честото напомняне в какви ли не ситуации за това
до каква гротескна степен е изродено всичко тук, ей го дедовият пост дава
добър пример за такова напомняне; и то не е самото напомняне за гротеската,
насред която живеем (че било и "държава"), а това, че всъщност малък процент
от населението може да види, че живее насред гротеска биеща всякакви
театрални постановки. Общо-взето май само хора живели навън са способни
да го видят, не че на останалите им се вижда ОК или не могат да го разберат,
просто нямат пред очите си контраста.