http://www.youtube.com/watch?v=hlz9aItOfH4
става дума за дребното нещо в цокъла - най-миниатюрната пълна юникс система за момента

и що трябва да са брадати?

е, айде сега! че как може да не са брадати??
http://en.wikipedia.org/wiki/Unix - авторите виждал ли си ги?

Че това RetroBSD не се ли търкаляше и на PIC32 ? http://retrobsd.org/wiki/doku.php Не е нещо кой знае какво...

ReroBSD нямаше дори компилатор работещ последно като го гледах

сега има няколко - cc, cpp, smallc, basic, forth... за тия се сещам в момента, може и още да има.

DEB2-4105C модула, показван в youtube, е на базата на PIC32 ...

хммм...
като се замисля, повечето юниксджии, който познавам, в един или друг етап от живота си са били брадати.
изключение прави само една кака, която не само че нямаше брада, си имаше всичко - блокови дивайси, чарактер дивайси, стриймове, изобщо - всякакъв вход-изход; мютекси, полиране с поглед, даже и прекъсвания на дивана са се случвали. загубих и дирите след избухването на декорацията

Дедо, да не е тая бе?

ето една случка с бради (измислена):

американски затвор, човек на 55-60 години, умиращ от рак на стомаха; шлосер, не помня за какво е лежал, но професионалист, майката си трака; рутинно вършел услуги на надзирателите, срещу цигари - най-твърдата валута по затворите, и по време на война; неволно изградил репутация на 'момче' за популярно считани за 'невъзможни' изпълнения; кубинец

от администрацията на затвора решили, като жест, съвсем неформално, да изпълнят негово последно желание; човекът пожелал да целуне родното, кубинско знаме

човекът имал син, около 22 годишен, който живеел и се трудел в същия американски щат, където бил затворът; от администрацията на затвора се свързали с младежа, и го осведомили за желанието на баща му, като наблегнали на факта, че баща му едва ли ще живее до пладне на идния ден

младежът бил в шок, приел поръчението най-присърце, но не знаел как да постъпи; така че се напил, и обиколил кварталните бардаци, за да търси кубинско знаме...

на другия ден, малко след 0900 часа, синът дошъл пред затвора, в компанията на една много леко и предизвикателно облечена, силно казано - девойка, около 25 годишна, явно също кубинка; след кратки обяснения и проверки, младежът, девойката, и бащата били въведени в библиотеката на затвора, за да се се видят - баща и син - за последен път

синът въздъхнал тежко, и проговорил с почти трезвен глас - 'татко... не успях да намеря родно знаме; тук е трудно да се намери фалшиво кубинско знаме, та камо ли сертифицирано, а тук, знаеш, без сертификация - не може и да пикаеш, макар и в затвора... но... ето - успях да намеря това момиче... наше момиче... тя е принудена да работи тук като... абе, принудена е да работи тук, далече от дома... тя си няма никого и нищо тук, но... на задните и части - преди да напусне дома - е успяла да събере пари, за да поставят - както тук му казват - да 'татуират' - родното кубинско знаме!... та, така, татко... ако искаш - целувай... ако не щеш - грях ми слагай на душата...'

старият шлосер не вярвал на очите си, ослепял - целунал момичето по задника... изправил се на лакти - и казал - 'ех... момиче, отслабнах съвсем, но пред родината и дълга - всички сме равни - моля те, ела, и се обърни - за да целуна и фидел кастро по брадата...'