Пренасям тая дълбоко философска тема в отделен пост за да не се оспами другата тема. Стана ми интересно защо непременно трябва да са 32-битови контролери - защото е по-голямо число?
Кой фактор ще определи колко битов е един контролер, шината или регистрите? Помня навремето имаше голямо объркване с 68008, на едни места беше 8, на други 16, имаше даже 16/32, на други пък беше 32 с 8 шина и т.н.
Всъщност темата ме засяга пряко в това над което работя точно в момента и ми е чудно какво се мисли по тоя въпрос. Ако е 19-битов или 37-битов например, би ли имало проблем за някого?

И друг път съм казвал, че от теоретична гледна точка няма никакво значение. Още в първите часове по информатика се преподават творенията на другаря Тюринг и там имаше една теорема ли беше не помня, че ако един проблем е решим алгоритмично, то е решим и с най-простата машина. Ако не е решим и най-сложната не ти върши работа.
От практична гледна точка, обаче, някои неща е по-ефективно да ги правиш накуп. Примено ако адресираш n-битова памет е добре да имаш n-битови адресни регистри. Същото важи за сметки с n-битова разрядност и т.н. Не че теоретично не можеш да минеш с по-малко битове. Можеш, ама ще го правиш на стъпки, което води до по-ниска ефективност.
Същото правило важи и при производство. Не че не може да направиш много прост процесор, но ако ползваш 20nm примерно няма голям смисъл да броиш транзисторите и да искараш нещо дето и с лупа трудно ще го намериш.
Друг проблем е броят на платформите дето ще поддържаш софтуерно/хадуерно. В общия случай е по-просто да работиш с една платформа вместо с две или повече. Винаги има разни "особености" дето колкото и да е универсално програмирането трябва да се познават. Трудно се следят "особеностите" на много платформи, без значение какви са точно платформите. Освен всичко останало това създава и бариери при преминаване към нова платформа (без зачение каква).
В крайна сметка оптималния вариант е една или няколко работни архитектури. Избягване на необосновано скачане към други... само когато се налага и когато се наложи е желателно да се изхвърли друга (най-неизползваната).
Останалото е въпрос на типове проекти с които се занимаваш. Някои все още дялкат прости неща, с които се справят и 8-бит и не си струва да минават бариерата на 32-бит. Други пък дялкат предимно неща като за 32-бит и дори да се наложи нещо по-просто го правим с 32-бит. В това няма никаква драма...

Трябва да правя 64 битови сметки и компилаторите на 8 и 16 битовите чипове, с които съм си напълно хепи не ги поддържат, та затова трябва да мина на 32 бита. Иначе за това, за което основно ползвам контролерите и 8 бита са предостстъчни, но клиентите поставят изисквания, които налагат цялата гимнастика с минаването на 32 бита.

Шината (за данни).

Според мен пък са аритметичните регистри.

За мен пък е колко битов адрес можеш да адресираш с един регистър.

От време оно определяща е била шината за данни.
Как може шината за адреси да определя разрядността на процесора? Каква е разликата в работата на процесора ако имаш 16 бита адреси или пък 24?

Не се карайте... определя се по размера на операциите в преобладаващия брой инструкции.

Шините може да са всякакви... и по-големи и по-малки, регистрите също, но важно е вътре компутъра на колко щрака. Ако щракалката е с предимно 32-бит операции значе е 32-бит. Казвам "предимно" тъй като много 32-бит щракалки поддърат и 8-бит и 64-бит операции в някои инструкции, но това са изключения колкото да потвърдят правилото

Ами удобно е да са един размер двете шини, както и регистрите на процесора. Не мислиш за глупости и не ти се налага да правиш гимнастики.

Ще ме прощаваш, но се изкуших да отговоря на философския ти въпрос с някои култови реплики от филма Опасен чар

това наистина е дълбоко философски въпрос. мога да филосовствам по темата дълго и напоително, но само на бира. и подозорам, че ще се напия далеч, преди дори да сме навлезли в материята.

едно време можеше да си направиш с битови секции процесор с произволен брой битове. първите бяха еднобитови, после направиха чипове за 2 и 4 бита. наистина можеше да си направиш 38 бита процесор. сега предполагам е още по-лесно - просто компилираш VHDL и фитваш.

интел имаха един 24-битов процесор (по спомен 8022), DEC правеха 64-битовата алфа...

критерия Миро е добър, но според мен трябва да е размера на инструкцията в колко бита се хваща, а не на операнда. по този критерии пърите ПИКльовки са 4-битови

иначе, бабане... перфектния процесор е тази размерност, с която можеш да си свърши работата най-бързо и да вземеш кинтите на клиента.

Дедо, печелиш бира за тая приказка . Не ми пука ни за фирми, нито за битове - ако мога да размигам светодиод с един клик на мишката, но за това се иска 128 битов чип и е в бюджета въобще не ми пука и го слагам на платката веднага. Без значение, че това става и с 8 битова въшка и няколко инструкции на асемблер. По-малко пот и повече кинти и хепи клиент е най-важното .

Открихте топлата вода...

Да на практика е точно както дедо казва, важното е да с еизкарват пари и с огелд на това се избира най-подходящото, но от друга страна когато инжинера зпаочне да надделява над търговеца тогава изниква въпроса ама защо ми е това ... много е лесно когата инжинера и търговеца са различни личности, проблема е когато са една.

п.с. това последното го казвам от личен опит, понякога се хващам да мисля безмсислени оптимизации или да умувам над въпроси които нямат никакво практическо отношение към бързото изкарване на пари.

изкарваш бърз курс при боцко по раздвоение на личността.
първо му четеш избрани изказвания, после го гледаш по тАлавизора, накрая и на някое мачле може да понарита.