Чувствате ли се зависими от някого....
Било то работодадел, жена(мъж), институция... или каквото и да било друго?

Интересна тема ще бъде.
Да от интернет.

Не познавам или не знам за човек, който да не е зависим от нещо/някого.
Всички са зависими ...
само аз съм независим........ от мен нищо не зависи

да не те ухапа вече вампира, странни теми.
Зависим, аз лично не, дали се съобразявам да което също може да се каже че е зависимост. То като се замисля това е малко .... хмм тук зависи и за каква зависимост говориш, такава каквато сам си си я наложил, или истинска зависимост. Истински зависим лично аз не се чувствам, т.е. да завися от някой друг, но от тия които сам си налага човек имам, най-съм зависим от отговорностите които поемам, без значение дали са да отида да купя хляб, или да пусна нов завод ... както се казва кой каквото си направи никой не може да му го направи, това е и по отношение на зависимостите според мен.
Абе къде по това време такива размисли те спохождаш, да буниш хорските умове сега имам къде по важно занимание, да измисля каква торта да направя за рожденият ден на малкото, и то н една ами две ....

От много неща си мисля, че не съм зависим, ама само си мисля

Най-съм зависим от салатата, щото, "без мезе, не моа да пия - болат ма забите"

Ако си призная от какво/кого съм зависим може да ям бой от жената...

Естествено, че съм зависим.

Даже и от тривиални неща съм зависим, като времето навън и месечния цикъл на жените.

А чисто физично сме зависими от толкоз много неща и толкоз случайни, че чак ме заболява главата кат ги обмислям.

От нехайни доктори и инженери и банкери, и полицаи и.... абе от всички

Не, не ме е ухапал вампира...

Но имаме колега тук, от форума, дето го е ухапал. И се чувства зависим. А може би, наистина е така...
Но не стига, че изродът дето го е направил зависим, го е направил, ами и продължава, лъжейки го, и настройвайки го чрез лъжите си спрямо колегите си. И човекът си го изкарва на другите, губейки ценни позиции...
Целта на темата е, да му помогнем да спре да бъде зависим...

Alan Watts и Stanislav Grof имат добри размисли по въпроса. Ако не му се чете - общо взето се свежда до следната идея. Затваряш очи и си представяш, че светът какъвто познаваш вече не съществува. Всички твои близки и познати ги няма. Това което притежаваш и си създал вече не съществува. Светът около теб е непознат и различен. Но ти си тук, дишаш, мислиш, готов да оцелееш и да твориш.

Това за по-дълбоките екзистенциални проблеми. Ако историята е типичния проблем на модерния програмист, решението е много по-лесно. Ебане, ама яко и качествено ебане. Качваш го една събота и неделя с 1000-2000 евро в джоба на самолета за Германия. От летището една немска лимузина от Sixt и от там се почва - Artemis в Берлин, Pascha в Къолн, FKK World в Гийсен, Colosseum в Аугсбург... като се върне ще гледа по съвсем друг начин на зависимостта си от каквото и да било. Но това се прави само веднъж в живота и само при сериозна необходимост.

а ако е не е програмист ами дизайнер(графичен/интериорен/на дрехи ).... или ПР агент.....
може да му предложиш игра тип Анадолски куест:
връзваш му очите, и го закарваш някъде на към анадолският край, и го оставяш на входа на турска баня напарфюмиран и само по червени прашки и крилца на фея на гърба
това определено ще му промени мирогледа, и ще му реши типиният проблем на модерният дизайнер в наше време....

Преди няколко години бях попаднал в подобна ситуация. Общо взето станах жертва на нещо като социален инженеринг на тогавашния си работодател. След една-две години обаче успях да погледна малко в страни, да помисля трезво и да тегля чертата.
Справка:
цък