Ясно, благодаря за отговорите!

Още един въпрос, той май е филологически/лингвистичен.
Как се нарича на български, когато плащането и извършването на работата са в различни отчетни периоди.
Например: знам, че по някое време догодина ще ме глобят за неплащане на парно в сградата и искам да си заделя парите за това нещо в отделна сметка, така че тези пари да не излязат като печалба за тази година. На немски е rechnungsabgrenzungsposten, намерих го на английски (accrual), но на бълграски не успях...

Тука не е съвсем ясно какво питаш, а и моите разбирания са по неволя, но accural има малко по друго значение според мен, и на български термина за това как ги отчиташ е провизиране.

малко му спамим на Дан темата ама ...
palavrov, аз съм согурен, че къстъм продукт щеше да свърши работа, това вече съм го правил за други дейности които не се вписват в стандартния флоу на процесите или има много специфики. То реално мач 1 е нещо такова, само дето го правиха без достатъчно надзор което си е наша грешка, иначе можеше всичко да се реши още преди 15 години
При нас има два проблемни момента, първият е с производството. Представи си правиш коли, и имаш кола с сини и бели седалки, произвел си я до някъде със сини, но клиента решава, че я иска с бели или пък си я произвел по поръчка за Иван, но се оказва че отива за Драган. Тук са два проблема, първият е когато я преконфигурираш, до какво ниво я разпарчатосваш. В някои ерп-та това е просто невъзможно, тя реално става за момент на съставните си части, което само по себе си не е проблем до момента в който не стане въпрос а какво става с вложеният труд, и с този който тепърва ще се вложи ако логически е разпарчатосана. Получава се така, че или начисляват двойно, а понежв имаме случаи на е-5 модификации преди да излезе, 4-но и 5-но едни и същи операции които реално не се извършват, или пък не остойностява такива,които се извършват. Всички решения на този проблем са с някакви недостатъци, а в нашият бизнес това е ежедневи. Част от решението е да се прави на събпродукти, което намалява но не елиминира дублиращите се разходи. Има и други подходи но все така с проблеми. Вторият проблем с производството е свързан с резервиране и планиране, имаш лийд, който става по в един момент, по него се резервират компоненти, започва някакво производство но стоката не се издава защото клиента не я иска още, това също е ежедневие. В същото време имаш други поръчки които обаче не могат дори да приминат в стадий производство защото нямаш компоненти в склада, те са вече резервирани по друга поръчка. Тук също се дават решения, но всички те са с проблеми, или става някакво разфасоване на нещо, или анулиране на поръчки или друго което се отразява или като един куп излишна работа някой да цъка и преправя или пък неточно отражение на процесите и тяхната стойност. Един от основните мотиви, запо-сериозно ЕРП беше да се оптимизират точно тези ситуации, а не 5 човека да си говорят и да не се разбират, и продавача да може да продаде 20 машини днес но да не ги продава защото не знае че ги има, както и да имаме някаква по-ясна идея какви са все пак разходите свързани с производството имайки в предвид тези специфики, и за нито едно от тези не получихме смислено и работещо решение.
Вторият сериозен проблем е свързан с друга дейност, лизинговане или даване под наем. Там нещата са още по-заплетени, като в един момент се случват същите дейности като в производство,т.е. един завършен продукт търпи конверсия. Целта итам беше да има ясна картина какво има в момента, какво е налично, ако нещо трябва да се конвертира да избереш най-оптималните продукти за конверсия, а не да имаш кола с бели седалки но да не знаеш, и да смениш на друга не само седалките, ами джантите, двигателя и климатика ... и от друга страна за всеки един от тези продукти да имаш ... не знам точният термин, от една страна оперативния му разход но той не е и тересен, интересна е неговата обезценка, и не толкова обезценката колкото промяната в стойността му. Ако на колата си и сложил чисто нов двигател, оценката му се повишава.
Това са най-критичните моменти, но те влачат проблеми в много други модули, производтсво, продажби, счетоводство най-вече ...

За на dan въпроса, май освен провизиране може да се каже и бюджетиране. Има думички които стават за всичко

За Тони - по принцип колкото по близо е софтуера до реалните действия толкова по лесно е всичко т.е. имаш движение на стоки, пари при продажби, фактури, плащания между две места и втората основна операция е производство когато вкарваш няколко входящи суровини и получаваш няколко изходящи продукта (продажбата е производство на пари от коли, колите се произвеждат от шаси, гуми, каросерия и т.н. които пък на свой ред се произвеждат от метал, гума, пластмаса и прочее. Това е за да следиш какво е станало. За да планираш какво да стане вече е работа за истинско ЕРП - до такова така и не го докарах затова по скоро ще говоря с концепции които така и никога не реализирах. При производство освен суровини имаш машини, хора, енергия и за да планираш трябва да вкараш всичко това в някакви времеви рамки и чак тогава да планираш. Т.е. няма много логика производеш 1000 коли като имаш място да складираш само 10 или пък материали за 100. Става сложно. Затова за да имаш добре работеща ЕРП система ти трябва както продукт който позволява моделиране и настройване към твоята специфика, така и интегратор който да знае как да го направи т.е. да разбере какво ти трябва и да наконфигурира всичко. Тогава резервиране на капацитет, лизинговане, проектно ориентиране производства и т.н. може да се решат. Иначе само се хабят време и пари.

Относно пълното планиране си прав, но нещата там не са толкова страшни колкото изглеждат. Има едно сечение между размер производство, серийност и номенклатура на изделията който е най-критичен, извън него нещата се движат доста по-лесно. Ако произвеждаш милиони, имаш голяма фабрика и т.н. в един момент чисто материалният ресурс става по-лесен за планиране. Проблема с планирането е по-скоро когато нямаш регулярен процес. Но така или иначе планирането на нужните ресурси, извън самите материали за производство в нашият случай не е критично, никога не съм и планирал да го следя за тази дейност. Това планиране е доста по важно в съвсем друга област, в строителството, особено когато работиш индустриални обекти, може да се учудиш, но планирането там е доста по сложно и критично от планирането в един автомобилен завод, това при условие че искаш наистина да разчиташ на това планиране, т.е. да минимизираш нужните ресурси.
Примерно, в нашата сфера до преди ковида, имаше някаква сезонност да я наречем, имаше ясно изразени сезони с повишено потребление и такива със занижено. Това е нещо което едно ЕРП може да следи, естествено за това трябва да се натрупат данни, и да използва за целите на планирането. Тук дори не става толкова въпрос за материали и суровини, те са вторично следствие, по скоро за събасемблита, така че да минимизираш ресурсите нужни за производство на едно изделие при нормалната динамика на пазара. Да речем знаеш че имаш да събереш двигател и скоростна кутия, знаеш че Q'4 продаваш почти двойно на Q'3, и си планираш увеличено производство на тези събасемблита през Q2 и Q3, така, че натрупаните резерви да покрият нуждите на Q4 без това да изисква удвояване капацитета на съответните производства. Това разбира се върви по цялата верига, и в един момент се свежда и до планирането на завършените изделия, но детайлите са различни за всеки отделен случай. Ето това планиране ми се искаше да проработи на някакъв етап.
Второто което е свързано не толкова със самото планиране, а с видимостта на процесите, всъщност най-ценната функция на ЕРП-то не е автоматизацията и планирането а видимостта на процесите. Много по-важно е да има видимост, да се знае какво се случва. Защото складовия софтуер или производственият или ЕРП-то каквото има там, може да е планирало поръчка на Х компонента, обаче снабдяването може да не са потвърдили поръчката по една или друга причина. ЕРП-то няма какво повече да направи само по себе си, да може да изпрати съобщения, но до там. Ако мениджмънта има лесен начин да хвърля по едно око на всичко което се случва, е много по-лесно да се предотвратяват забавяния поради липса на материали. Не на последно място е финансовото планиране, това също е много важно, и това е другото за което много разчитаме на информация от ЕРП, не толкова да прави самото планиране, колкото да виждаш кога и какво движение се очаква, примерно имаш планирани продажби за Х пари и планирани разходи за Y пари, съответно може да си планираш паричните потоци по ефективно. Това конкретно за нашият бизнес е много важно, е освен ако нямаш много излишни пари в кеш, или пък работиш с бездънни овърдрафти, но и двете не са действителност в Европа

Целта ми навремето не беше толкова да направя планирането колкото точно да дам лесен поглед какво и къде се случва. Собственика на бизнеса да може всеки един момент да види лко точно му струва бизнеса в момента т.е. да се взме в предвид всичката стока която има, материали, готовои продукти, налични пари, финансови задължения и т.н. и да види в един chart какво се е изменило спрямо вчера или през последната седмица, месец, година и т.н. Да има инструмент с който да можеш да си следиш бизнеса и да вземаш овреме решения като нещо не върви а не в един момент да се озовеш в патова ситуация която от месеци е тлеела някъде без никой да обърне внимание. Почти го бях направил ...